Решение на ВКС – ГК, III г.о. 7 Р Е Ш Е Н И Е № 179 гр. София, 07.11. 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: Председател: К. Ю. Членове: СВЕТЛА ДИМИТРОВА В. П. при участието на секретаря Райна Стоименова и като изслуша докладваното от съдията Д. гр.д. № 1237/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма] / [фирма]/ [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. В. Д. против въззивно решение № 1765 от 28.10.2015 г., постановено по в.гр.д. № 2447 по описа за 2015 г. на Варненския окръжен съд, ГО, ІV състав, с което като е потвърдено решение № 2668 от 16.06.2015 г. по гр.д. № 15048/2014 г. на Варненския районен съд, ХХV с-в, са уважени предявените от И. Х. Б. от [населено място] срещу [фирма] искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Релевира касационните основания за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание юриск. Д. поддържа изложените в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради което моли то да бъде отменено изцяло и предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 ГПК бъдат отхвърлени. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба И. Х. Б. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. С. от АК-В. в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли въззивното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира направените разноски за касационното производство и представя списък по чл. 80 ГПК. Подробни съображения излага в писмени бележки. С определение № 418/22.04.2016 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя правни въпроси, уточнени от настоящата инстанция, съгласно разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и обусловили изхода на делото, а именно – какви са качествата, необходими на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и може ли преценката за наличието им да бъде направена от работодателя за конкретен период от време с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели и по процесуалноправните въпроси за обсъждане на всички доказателства по делото във взаимна връзка при доказването на отрицателни факти, както е в случая с прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и за тежестта на работодателя да докаже липсата им, които са решени от въззивния съд в противоречие с посочената от касатора задължителна съдебна практика - решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са основателни, тъй като в случая работодателят не е доказал осъществяване на основанието, посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, а именно, че в случая липсват качества на служителя за ефективно изпълнение на работата. Приел е, че през 2014 г. [фирма] е въвела нов механизъм за оценка на представянето на структурите, регионалните мениджъри, директорите на клонове и мениджърите на БЦ, чрез прилагане на точкова система с оценки от 0 до 6, при индивидуална оценка на всеки показател по схемата и обща оценка - сбор от оценката на утвърдените ключови показатели като за периода от 01.01.2014 г. до 31.08.2014 г., на клон „О.”, О., чийто директор е бил ищецът, е дадена комплексна оценка- 2.55%, която в сравнение с други клонове на банката в [населено място], е по-висока или се изравнява при някои от показателите, като комплексната оценка на пет други банкови клонове е по-ниска, съответно – 2.10%, 1.87 %, 2.45%, 2.31% 2.30%, и само на пет е по-висока, съответно – 4.90%, 4.71%, 4.35%, 3.48% 3.85% . Като краен извод е приел, че изложените факти и обстоятелства/като свидетелските показания са ценени при условията на чл. 172 ГПК/ обосновават правен извод за основателност на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ формално и схематично изброява липсващи качества на ищеца, но представените доказателства не ги установяват по убедителен начин и в причинна връзка с поставената оценка по възприетата методика на оценка за проверявания период, поради което го е уважил. Приел е за основателни и предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ и ги е уважил. По поставените правни въпроси, обусловили изхода на делото и по които е допуснато касационно обжалване с цитираното по-горе определение по чл. 288 ГПК, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС, намира следното: Налице е задължителна практика, обективирана решение № 318 от 11.11.2014 г., постановено по гр.д. № 1201/2014 г. и решение № 15 от 05.03.2013 г., постановено по гр.д. № 209/2012 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановени по реда на чл. 290 ГПК, че когато работодателят претендира, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на работника, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника. Липсващите качества може да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника документ. Изричното посочване на отделните качества не е необходимо, ако е посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Качествата на работника може да бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати. Затова е безразлично дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. В никакъв случай обаче работодателят не е длъжен изрично да посочи както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса, съответно – неефективността на работата. Преценката на работодателя за наличието или липсата на определени качества може да бъде направена за конкретен период от време с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели. Това е така, защото специфичното за това основание за уволнение е наличието на обективно и трайно състояние, което има проявления през един сравнително продължителен период от време, а не е инцидентно и дължащо се на случайни обстоятелства. Доказването на отрицателния факт за липса на качества се осъществя чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът или служителят се справя с възложената работа и към нивото на изпълнение на трудовите задължения. Наличието или липсата на качествата не може да бъде измерено пряко. За тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати. В този смисъл са и решение № 202 от 19.06.2012 г. по гр. дело №804/2011 г., ВКС, ІV г.о. и решение № 564 от 22.01.2013 г. по гр. дело №1774/2011 г., ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Касационната жалба на [фирма] / [фирма]/ [населено място], срещу въззивното решение, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, като първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия. По съществото на спора Върховният касационен съд в настоящия си състав намира касационната жалба за основателна, а въззивното решение неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Съдът е сезиран с искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ. Основният мотив на въззивният съд, за да уважи предявеният иск за отмяна на уволнението и обусловените от него искове за възстановяване на работа и заплащане на обезщетение за времето за оставане без работа е, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ формално и схематично изброява липсващи качества на ищеца, но представените доказателства не ги установяват по убедителен начин и в причинна връзка с поставената оценка по възприетата методика на оценка за проверявания период по въведения нов механизъм за оценка на представянето на структурите, регионалните мениджъри, директорите на клонове и мениджърите на БЦ, чрез прилагане на точкова система с оценки от 0 до 6, при индивидуална оценка на всеки показател по схемата и обща оценка - сбор от оценката на утвърдените ключови показатели. При така дадения отговор на поставените правни въпроси този извод на въззивният съд е неправилен. Въззивният съд е уважил предявения иск, поради липса на изрично посочване на отделните качества на служителя, но както се посочи по-горе, изричното посочване на отделните качества не е необходимо, ако е посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Преценката на работодателя за наличието или липсата на определени качества може да бъде направена за конкретен период от време с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели. Това е така, защото специфичното за това основание за уволнение е наличието на обективно и трайно състояние, което има проявления през един сравнително продължителен период от време, а не е инцидентно и дължащо се на случайни обстоятелства. Доказването на отрицателния факт за липса на качества се осъществява чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът или служителят се справя с възложената работа и към нивото на изпълнение на трудовите задължения. Наличието или липсата на качествата не може да бъде измерено пряко. За тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати. В случая ищецът е работил като „управител на банков клон“, като тази ръководна длъжност изисква в още по-висока степен качествата на служителя да отговарят на поставените от работодателя цели с оглед постигане на заложените резултати. Работодателят е извършил конкретна преценка на качествата на служителя за справяне с възложената работа, като видно от приложения формуляр за оценка на изпълнението за периода 01.01.2014 г. до 30.06.2014 г., с който е констатирано следното: „незадоволително представяне на банковия клон, респективно на директора, като оценката по бизнес линията БД е „2, 14“, което е слаб резултат спрямо локацията и клиентската база на клона, както и спрямо средното изпълнение на региона и клоновете в клоновата мрежа; най-ниско изпълнение има при целите за овърдрафт на граждани, ипотечни кредити, кредитни карти, „Гражданска отговорност“ и покритие на „Депозит+“; както и необходимостта от сериозно подобрение в организацията на вътрешните кампании и обхващането на стандартните на канали на продажба на кредитни продукти на граждани, които трябва да са добре организирани и да се контролира тяхната успеваемост, с цел предприемане на корективни действия за подобряване на резултата; установена е необходимост от активна и ежедневна работа по мотивация на служителите и много по-голяма лична ангажираност в ежедневните операции в клона; поставена е задача през третото тримесечие на 2014 г. директорът рязко да подобри качеството на организация на продажбите в клона и много по-активно да се ангажира в ежедневния процес на обслужване, продажби и привличане на нови клиенти в клона, което да доведе до процес на обслужване, продажби и привличане на нови клиенти в клона, което да доведе до 100 % изпълнение на целите по месеци и намаляване на изоставянето с натрупване“. Ето защо, липсата на умения за ефективно ръководене на банков клон, например да ръководи, планира, възлага, координира и контролира изпълнението на трудовите функции на други служители, липсата на умения за привличане на нови клиенти и изграждане на управленски стратегии, са били основания на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение на служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Това си право работодателят е упражнил законосъобразно и като не е кредитирал приетите по делото доказателства, а именно: формуляр за оценка изпълнението и изпълнението на целите към 31.08.2014 г., както и свидетелските показания в тази насока на св. С. и П., които имат преки впечатления от работата на ищеца и които установяват, че той не е съумял да организира работата на служителите в клон „О.” на банката, поради което и реализираните показатели не са били добри, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а предявените искове като неоснователни и недоказани, следва да бъдат отхвърлени. По изложените съображения, следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение допуснато до разглеждане, с която са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 2 ГПК, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, въззивното решение следва да се отмени и вместо него се постанови решение от настоящата инстанция, с което да се отхвърлят като неоснователни предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. При този изход на делото и с оглед направеното искане от касатора и представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се присъдят направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 1 375 лв./претендираните разходи за командировка за две заседания във Варненския районен съд в общ размер от 696,43 лв. не следва да бъдат присъдени, тъй като не са установени/. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, р е ш и : отменя въззивно решение № 1765 от 28.10.2015 г., постановено по в.гр.д. № 2447 по описа за 2015 г. на Варненския окръжен съд, ГО, ІV състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА: отхвърля предявените от И. Х. Б. от [населено място], срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, за отмяна на заповед № [ЕГН] от 30.09.2014 г. за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор на О. АД – клон „О.” [населено място]” и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. осъжда И. Х. Б. от [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 1 375 лв./хиляда триста седемдесет и пет лв./. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: