Ключови фрази

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 454

гр. София, 19.07.2022 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 864 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Доран Комерс“ ЕООД /н./, [населено място] чрез процесуален представител адв. В. С. П. срещу решение № 20 от 13.01.2021г. по в. т. дело № 2229/2020г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение № 695 от 04.05.2020г. по т. дело № 2235/2019г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-20 състав и „Доран Комерс“ ЕООД /н./ е осъдено да заплати на Софийски апелативен съд на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ сумата 1 563,64 лв. – държавна такса за въззивното производство, и на адвокат Г. С. К. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ГПК сумата 2 785,45 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен предявеният от „Доран Комерс“ ЕООД /н./ срещу Л. Н. Б. иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ за установяване несъществуването на вземания за следните суми: 41 072,43 лв., представляваща левовата равностойност на 21 000 евро - главница по договор за заем от 26.05.2009г., заедно със законна лихва от 03.08.2018г. до погасяването; 18 009,43 лв. - законна лихва върху главницата за периода от 10.04.2014г. до 03.08.2018г.; 1 146,09 лв. - разноски по ч. гр. д. № 19393/2014г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 46 състав; 13 036,68 лв., представляващи левовата равностойност на 6 665.55 евро - лихва за забава върху главницата от 21 000 евро за периода от 23.07.2012г. до 23.07.2015г.; 3 996,35 лв. - законна лихва върху сумата 13 036,68 лв. за периода от 28.07.2015г. до 03.08.2018г. и законна лихва от тази дата до погасяването; 920,73 лв. - разноски по ч. гр. д. № 44697/2015г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 36 състав, които вземания са включени в одобрения от съда списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на ищеца. С първоинстанционното решение „Доран Комерс“ ЕООД /н./ е осъдено да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ сумата 3 127,27 лв. – държавна такса, и на адвокат С. И. Х. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 875,45 лв. – адвокатско възнаграждение.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е приел, че предявяването на вземанията в производството по несъстоятелност в хипотеза на спряно производство с решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ с молбата за възобновяването му от 30.05.2019 г. е скрепено с последиците на приемане на вземането по чл. 693 ТЗ и те са настъпили на 05.07.2019г., когато е обявено решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ.
В приложено към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК поради това, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Погасява ли се правото на принудително изпълнение за вземане в производство по несъстоятелност, което е предявено в спряно производство по несъстоятелност в хипотеза на постановено решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ и преди началото на срока по чл. 632, ал. 3 във връзка с чл. 685, ал. 1 ТЗ? - противоречие с решение № 3170/16.07.2015г. /№ 53/16.07.2015г./ по т. д. № 3170/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 240/27.04.2009г. по ч. т. д. № 183/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 9/06.06.2016г. по т. д. № 3773/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 93/02.05.2017г. по гр. д. № 53672/2015г. на ВКС, ГК, IV г. о.
2. Намира ли приложение разпоредбата на чл. 685а ТЗ спрямо вземане, което е предявено в спряно производство по несъстоятелност в хипотеза на постановено решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ и преди началото на срока по чл. 632, ал. 3 във връзка с чл. 685, ал. 1 ТЗ? - противоречие с Тълкувателно решение № 2/13.07.2020г. по тълк. д. № 2/2018г. на ВКС, ОСТК.
3. Счита ли се за прието по смисъла на чл. 693 ТЗ вземане, което е предявено в спряно производство по несъстоятелност в хипотеза на постановено решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ и преди началото на срока но чл. 632, ал. 3 във връзка с чл. 685, ал. 1 ТЗ? - противоречие с решение № 3170/16.07.2015г. /№ 53/16.07.2015г./ по т. д. № 3170/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 240/27.04.2009г. по ч. т. д. № 183/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 9/06.06.2016г. по т. д. № 3773/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 93/02.05.2017г. по гр. д. № 53672/2015г. на ВКС, ГК, IV гр. о.
По отношение на посочените в т. 1 и т. 3 от изложението правни въпроси касаторът релевира и доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата Л. Н. Б. от [населено място] чрез процесуален представител адв. С. И. Х. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че касаторът не е посочил в коя част на решението въпросите са включени, нито по какъв начин противоречат на посочените от него съдебни актове. Релевира и доводи за правилност на въззивното решение и излага съображения, че в конкретния случай вземането на Л. Б. е предявено с молба на 30.05.2019г. предварително, преди изтичане на срока по чл. 632, ал. 3 ТЗ
Синдикът на „Доран Комерс“ ЕООД /н./ Д. Т. Т. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговско отделение, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието ѝ отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че с решение № 1638 от 03.08.2018г. по т. дело по несъстоятелност № 1254/2018г. на Софийския градски съд, Търговско отделение, VI-20 състав, обявено в Търговския регистър на 03.08.2018г. и влязло в сила на 10.08.2018г., на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на „Доран Комерс“ ЕООД, [населено място] с начална дата 30.06.2015г., открито е производството по несъстоятелност, дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието и производството по делото е спряно. С решение № 1231 от 05.07.2019г. по същото дело, обявено в Търговския регистър на 05.07.2019г., влязло в сила на 12.07.2019г. и постановено по молба вх. № 70852/30.05.2019г. на Л. Н. Б., на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ производството по несъстоятелност е възобновено и за временен синдик е назначен Д. Т..
На 15.08.2019г. в Търговския регистър е обявен списък на приетите от временния синдик вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, в който под № 1 са вписани следните вземания на Л. Н. Б.: 41 072,43 лв. /21 000 евро/ - просрочена главница по договор за заем от 26.05.2009г., съгласно изпълнителен лист 22.07.2014г. по ч. гр. д. № 19393/2014г. на Софийския районен съд, Гражданско отделение, 46 състав, и съгласно договор за цесия от 09.05.2014г., ведно със законната лихва от 03.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата; 18 009,43 лв. - законна лихва върху главницата за периода от 10.04.2014г. до 03.08.2018г. - датата на откриване на производството по несъстоятелност; 1 146,09 лв. - разноски по посоченото дело; 13 036,68 лв. /6 665.55 евро/ - мораторна лихва върху главницата от 21 000 евро за периода от 23.07.2012г. до 23.07.2015г., съгласно изпълнителен лист от 21.10.2015г. по ч. гр. д. № 44697/2015г. на Софийския районен съд, Гражданско отделение, 36 състав; 3 996,35 лв. - законна лихва върху сумата 13 036,68 лв. за периода от 28.07.2015г. до 03.08.2018г. и законна лихва от тази дата до погасяването и 920,73 лв. - разноски по посоченото дело. Подаденото от длъжника възражение срещу списъка на приетите вземания в частта относно вземанията на ответницата е оставено без уважение с определение от 25.10.2019г. При тези данни въззивната инстанция е направила извод за допустимост на предявения по реда на чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ от длъжника отрицателен установителен иск.
Съдебният състав е приел, че между страните няма спор относно произхода на оспорените от длъжника вземания, а именно, че произтичат от договор за паричен заем, сключен на 26.05.2009г. в [населено място] между Х. С. С., от една страна, и Ж. Ангелов Н. лично като ипотекарен длъжник и в качеството му на управител на „Доран Комерс“ ЕООД, от друга страна, за сумата 21 000 евро, със срок на връщане до 21.05.2010г. Страните не спорят и относно обстоятелството, че впоследствие вземането е прехвърлено на ответницата с договор за цесия, валидно сключен на 09.05.2014г. в [населено място] между Х. С. С. /цедент/ и Л. Н. Б. /цесионер/, надлежно обявен от цедента на длъжника – заемополучател с нотариална покана, връчена на 13.05.2014г.
За да направи извод, че към деня на предявяване на процесните вземания от ответницата по реда и в срока по чл. 685, ал. 1 във връзка с чл. 632, ал. 3 ТЗ, оспорените от ищеца вземания не са били погасени по давност, което обуславя неоснователността на иска по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, въззивният съд е изложил следните аргументи:
Относно вземанията, отразени в изпълнителния лист от 22.07.2014г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 22.07.2014г. по ч. гр. д. № 19393/2014г. на Софийския районен съд, Гражданско отделение, 46 състав, с която е разпоредено солидарният длъжник „Доран Комерс“ ЕООД да заплати на кредитора Х. С. С. сумата 21 000 евро - неплатена главница по договор за заем от 26.05.2019г., ведно със законната лихва от 10.04.2014г. до окончателното плащане и 1 146.09 лв. - разноски по делото, съдебният състав е приел, че давността по чл. 110 ЗЗД е започнала да тече на 21.05.2010г., предвид падежа по чл. 2 от договора за заем, и същата не е била прекъсната в хипотезата на чл. 116, б. „б“, пр. 1 ЗЗД, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността /разясненията в т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК/ и иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК не е бил предявен.
За да направи извод, че давността е била прекъсната в хипотезата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, въззивната инстанция е изложила следните съображения: По молба от 24.07.2014г. Л. Н. Б. е конституирана като взискател по изп. д. № 1264/2014г. на ЧСИ С. Я. делото с разпореждане от 14.08.2014г., за което длъжникът Ж. Ангелов Н. е уведомен на 21.08.2014г. По молба от 11.09.2014г. на Л. Н. Б. с разпореждане от 17.09.2014г. по същото изпълнително дело „Доран Комерс“ ЕООД е конституирано като солидарен длъжник по издадения на 22.07.2014г. изпълнителен лист, за което дружеството е уведомено на 25.11.2014г. С предприемането от ответницата на действия за принудително изпълнение срещу „Доран Комерс“ ЕООД - подаването на молба от Л. Н. Б. на 11.09.2014г. на основание представения изпълнителен лист от 22.07.2014г. по изп. д. № 1264/ 2014г. на ЧСИ С. Я., с която е поискано и прилагането на конкретен изпълнителен способ за събиране на вземането, давността е прекъсната и е започнал да тече нов петгодишен давностен срок.
Възражението на длъжника, че конституирането му в изпълнителното производство е станало „без да са налице предпоставките по чл. 429 ГПК или чл. 456 ГПК“ е прието за неоснователно по съображения, че съдебният изпълнител е зачел субективните предели на представения му изпълнителен лист в съответствие с разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК; приел е, че не е било необходимо образуване на ново изпълнително производство срещу дружеството, тъй като висящото изпълнително производството е било образувано именно за събиране на вземането, за чието погасяване са солидарно задължени физическото лице, поело задължение да учреди ипотека като обезпечение в полза на кредитора и дружеството - получател на заетата сума, чийто управител е същото това физическо лице; отчел е наличието на правоприемство в правата на взискателя и липсата на нарушение на чл. 456 ГПК, тъй като не е налице присъединяване на кредитори, по смисъла на посочената разпоредба - ответницата по делото не е нов кредитор на дружеството - длъжник, а частен правоприемник в качеството на цесионер на неговия кредитор Х. С. С. - заемодателя по договора за заем, на цялото вземане по главницата заедно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, съгласно уговорките в договора.
Изводът за неоснователност на твърдението на ищеца за настъпила перемпция в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е аргументиран с предприетите след подаване на молбата от 11.09.2014г. от Л. Н. Б. отделни изпълнителни способи и извършването на изпълнителни действия, предвид разясненията в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК: 1/ с молба от 25.09.2014г. взискателят Л. Б. е поискал, с оглед присъединяването на нов изпълнителен лист срещу солидарния длъжник, налагане на същите обезпечителни мерки, включително запори на банковите му сметки; 2/ по предоставена на основание чл. 431, ал. 3 ГПК от НАП справка, с разпореждане от 19.05.2016г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на длъжника; 3/ в молба от 21.03.2017г. взискателят Л. Б. е поискала извършване на ново имуществено проучване и предприемане на нови изпълнителни действия, включително опис на недвижими вещи в офиса на дружеството - длъжник.
Твърдението на ищеца, че желаните от кредитора правни последици не са настъпили, тъй като предявяването на вземанията е заявено при спряно производство по несъстоятелност, поради което не е извършено валидно, също е прието за неоснователно. Изложени са съображения, че според приложимата за настоящия случай разпоредба на чл. 632, ал. 3 ТЗ във възобновеното производство по несъстоятелност срокът за предявяване на вземанията започва да тече от момента на вписването на решението по ал. 2. Предвид вписване на решението за възобновяване на производството в Търговския регистър на 05.07.2019г., от тази дата е започнал да тече едномесечният срок по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Въззивният съд е приел, че подаването на молбата, с която ответницата е предявила вземанията си, на 30.05.2019г., т. е. когато производството по несъстоятелност е било спряно, не се отразява на нейната валидност относно спазването на преклузивния срок по чл. 685, ал. 1 във връзка с чл. 632, ал. 3 ТЗ. Правните последици на преждевременно извършеното процесуално действие не могат да бъдат приравнявани на тези, които следват от разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ГПК. По аргумент на обратното от цитираната процесуална норма и в изпълнение на задълженията си по чл. 7, ал. 1 ГПК съдът следва да обсъди и се произнесе по основателността на заявеното искане, с което е бил сезиран преди процесуалния срок да е започнал да тече, без да е необходимо да бъде сезиран повторно със същото искане. Съдебният състав се е позовал и на обстоятелството, че процесуалният закон санкционира страните само за проявени бездействия /напр. за пропускането на преклузивните законови срокове, които не могат да бъда продължавани от съда/, но не и за процесуални действия, извършени в незначително отклонение от законовите предписания, което не се отразява на тяхната валидност. Предвид изложените съображения въззивната инстанция е заключила, че ответницата е предявила своите вземания на 05.07.2019г. - деня, в който е започнал да тече срокът по чл. 685, ал. 1 във връзка с чл. 632, ал. 3 ТЗ, и с това действие давността по отношение на вземането по изпълнителния лист от 22.07.2014г. е прекъсната на основание чл. 685а, ал. 1 ТЗ.
По отношение на вземанията, отразени в изпълнителния лист от 21.10.2015г., решаващият съдебен състав приел, че длъжникът е изпаднал в забава след настъпване на падежа на задължението по договора за заем - 21.05.2010г. С предприемането на действия по принудително изпълнение въз основа на изпълнителния лист за вземанията на Л. Б. /правоприемник на заемодателя/ за законна лихва, които не са били погасени по давност към 23.07.2015г. /деня на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/, а именно с подаването на 03.11.2015г. на молба за образуване на изпълнително производство, съдържаща искане за извършване на изпълнителни действия, давността по отношение на вземането по този изпълнителен лист е била прекъсната, като е започнал да тече нов петгодишен срок, който съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД е следвало да изтече на 03.11.2020г. С предявяването на вземанията от ответницата на 05.07.2019г. по отношение на вземанията по посочения изпълнителен лист, давността отново е била прекъсната.
Относно възражението на ищеца за недължимост на лихвата по изпълнителния лист от 21.10.2015г. поради „дублиране“ на претенцията за лихва /в изпълнителния лист от 22.07.2014г. е отразено вземане за законната лихва върху главницата „от 10.04.2014г. до окончателното плащане“, а в изпълнителния лист от 21.05.2010г. - законната лихва върху същата главница „от 23.07.2012г. до 23.07.2015г“/ въззивната инстанция е приела, че същото не може да бъде релевирано във въззивното производство, тъй като не се основава на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за спора, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 44697/2015г. на Софийския районен съд, Гражданско отделение, 36 състав, или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Заповедта за изпълнение по посоченото дело е влязла в сила и всички възражения, които е трябвало да бъдат направени в това производство, са преклудирани.
Въз основа на изложените съображения въззивният съд е направил краен извод, че към деня на предявяване на вземанията от ответницата по реда и в срока по чл. 685, ал. 1 във връзка с чл. 632, ал. 3 ТЗ, оспорените от ищеца вземания не са погасени по давност, поради което искът по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ е неоснователен.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касатора правни въпроси са относими към мотивите на въззивното решение за неоснователност на твърдението и доводите на ищеца /настоящ касатор/, че желаните от кредитора правни последици не са настъпили, тъй като предявяването на вземанията не е валидно извършено, защото е заявено при спряно производство по несъстоятелност. Поради това, че въпросите са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция, същите са релевантни и отговарят на основното изискване на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като цитираната от касатора практика на ВКС е неотносима – съдебните състави не са разрешили и не са изразили становище по формулираните от касатора правни въпроси. В настоящия случай е налице друга хипотеза и фактическа обстановка, различна от случаите по т. д. № 3170/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., т. д. № 3773/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., ч. т. д. № 183/2009г. на ВКС, ТК, I т. о. и гр. д. № 53672/2015г. на ВКС, ГК, IV г. о. - предявяване на вземането в производството по несъстоятелност след неговото спиране с решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ, заявено с молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 2 ТЗ и преди постановяване и вписване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ.
Решение № 53/16.07.2015г. /посочено като решение № 3170/16.07.2015г./ по т. д. № 3170/2013г. на ВКС, ТК, І т. о. е постановено по осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и съдебният състав се е произнесъл относно недопустимостта на конкретното въззивно решение, предвид откриване по време на висящността на спора по осъдителните искове на производство по несъстоятелност по отношение на ответника по исковете и непредявяване от ищеца в това производство на вземанията, предмет на спора, в законоустановените преклузивни срокове за предявяване на вземания, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, и значението им за правния интерес от исковете, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта им с оглед разпоредбите на чл. 637 и чл. 638 ТЗ. В посочения съдебен акт е извършена преценка на сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 637 ТЗ, докато в настоящия случай не е налице хипотезата на чл. 637 ТЗ.
Решение № 9/06.06.2016г. по т. д. № 3773/2014г. на ВКС, ТК, I т. о. е постановено по иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, за признаване за установено дължимостта на суми по договори за банков кредит, прехвърлени с договор за цесия. В посоченото решение съдебният състав е приел, че неупражнените права и непредявените вземания в производството по несъстоятелност се погасяват по смисъла на чл. 739, ал. 1 ТЗ с прекратяване на производството по несъстоятелност по чл. 735, ал. 1 ТЗ, като не е изложил съображения за предявяване на вземания в производството по несъстоятелност след постановяване на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ и преди началото на срока по чл. 632, ал. 3 ТЗ.
Определение № 240/27.04.2009г. по ч. т. д. № 183/2009г. на ВКС, ТК, I т. о. е постановено по частна жалба срещу определение на Софийски апелативен съд, с което е отказано да се възобнови производството по делото, спряно на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ, по съображения, че с предявяване на вземането преди възобновяване на производството по несъстоятелност предпоставките за възобновяване на исковото производство по имуществен спор по чл. 637, ал. 3 ТЗ не биха могли да настъпят.
В решение № 93/02.05.2017г. по гр. д. № 53672/2015г. на ВКС, ГК, IV г. о. е даден отговор на въпроса прекратява ли се възможността на кредитора да претендира вземанията си от поръчителите в случай, че не е предявил тези вземания към длъжника по реда на несъстоятелността. В мотивите на посочения съдебен акт са изложени съображения относно срока за предявяване на вземания, предвиден в чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, но не и в хипотезата на чл. 632, ал. 3 ТЗ.
В Тълкувателно решение № 2/13.07.2020г. по тълк. д. № 2/2018г. на ВКС, ОСТК не е разрешен поставеният от касатора въпрос „намира ли приложение разпоредбата на чл. 685а ТЗ спрямо вземане, което е предявено в спряно производство по несъстоятелност в хипотеза на постановено решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ и преди началото на срока по чл. 632, ал. 3 във връзка с чл. 685, ал. 1 ТЗ“, а е уеднаквена противоречива съдебна практика по други правни въпроси.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на Софийски апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
В настоящия случай касаторът не е обосновал посоченото основание – не е посочил дали е необходимо определяне на действителното съдържание на относимите законови разпоредби по тълкувателен ред, дали се касае до противоречиво тълкуване на релевантната правна норма, до различни възприети правни разбирания, или до необходимост от промяна или осъвременяване на съдебната практика с оглед изменение в законодателството или обществените условия.
Следва да се отбележи също, че е формирана константна практика на ВКС, съгласно която удовлетворяването на кредитора в производството по несъстоятелност е предпоставено от установяване в производството по несъстоятелност на това му качество, което от своя страна е обусловено от упражняване от кредитора на правото му да предяви вземането си именно в производството по несъстоятелност /вземането е предявяемо/. Сроковете за предявяване на вземанията са различни в зависимост от това кога е възникнало вземането – датата на откриване на производството по несъстоятелност или на тази дата и след нея. За кредиторите с вземания, възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност /кредитори със стари вземания/, са въведени кратки срокове за предявяване на вземанията им - основен едномесечен срок по чл. 685, ал. 1 ТЗ от вписване в Търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност и допълнителен двумесечен срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ, с изтичането на които се погасява процесуалното право на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност – чл. 688, ал. 1, изр. 2 ТЗ. Настъпването на преклузията е обвързана с непредявяване на вземането в производството по несъстоятелност до края на предвидените в посочените разпоредби срокове. В посочения смисъл е цитираното от касатора решение № 53/16.07.2015г. по т. д. № 3170/2013г. на ВКС, ТК, І т. о. В мотивите на посочения съдебен акт съдебният състав се е произнесъл относно характера на срокове за предявяване на вземанията на кредиторите в производството по несъстоятелност /чл. 685, ал. 1 и съответно чл. 688, ал. 1 ТЗ/, а именно, че с изтичането им се погасява процесуалното право за предявяване на вземания в производството по несъстоятелност, въпреки че материалното право все още не е погасено, както и че кредиторът не може да реализира вземанията си нито чрез универсалното принудително изпълнение по реда на част IV „Несъстоятелност“ на ТЗ, нито чрез индивидуално принудително изпълнение по ГПК.
В разпоредбата на чл. 632, ал. 3 ТЗ е посочен различен момент на началото на срока за предявяване на вземания в хипотезата на възобновено производство по несъстоятелност по чл. 632, ал. 2 ТЗ от началото на срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, но няма промяна по отношение на настъпването на преклузията и последиците при непредявяване на старо вземане до изтичане на преклузивния срок. Посочените разпоредби са ясни и от тях може да се направи извод, че е допустимо в молбата за възобновяване на производството по чл. 632, ал. 2 ТЗ да се инкорпорира и предявяване на вземането на кредитора, поискал възобновяването, но молбата за предявяване на вземането ще подлежи на разглеждане от синдика, ако производството по несъстоятелност бъде възобновено. В хипотезата на предявяване на вземането заедно с молбата за възобновяване по чл. 632, ал. 2 ТЗ преди постановяване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ е налице предявяване на вземането пред съда по несъстоятелност преди изтичане на преклузивния срок.
Предвид изложените съображения и липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв. касаторът трябва да заплати на адвокат С. И. Х. адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер 2 110,09 лв., изчислено съгласно чл. 9, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20 от 13.01.2021г. по в. т. дело № 2229/2020г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ОСЪЖДА „Доран Комерс“ ЕООД /н./, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адвокат С. И. Х., [населено място], [улица], партер на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сума в размер 2 110,09 лв. /две хиляди сто и десет лева и девет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.