РЕШЕНИЕ  № 482   София, 24. юни 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесети май две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ:           Марио Първанов                               Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5338 по описа на Трето гражданско отделение за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 29.10.2008 г. по гр.д. № 1716/2008, с което е уважен частично предявеният иск по чл. 215 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за разграничаването на правоотношенията между страните по трудово правоотношение и правоотношенията, които възникват между тях във връзка с други граждански правоотношения, за точното прилагане на закона и развитието на правото. По повдигнатия въпрос следва да се приеме, че в разглеждания случай има едновременно съществуване на трудово правоотношение и правоотношение по импресарски договор. В разпоредбата на чл. 357 КТ е дадено легално определение на трудовите спорове - трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. От това определение следва, че страни по трудовите спорове са работникът или служителят от една страна и работодателят от друга по индивидуално трудово правоотношение. Трудовите правоотношения и гражданските правоотношения, при които се полага труд, са различни. Те се отличават по своя предмет. Най-общо тази разлика е в това, че при трудовото правоотношение се дължи престиране на работната сила на работника или служителя в рамките на определено работно време и при спазване на трудовата дисциплина, а при гражданското правоотношение, вкл. и това по импресарски договор се дължи престиране на резултат от труда. Тези правоотношения могат да съществуват и едновременно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение и истцата е била командирован за участие в турне до А. , Германия и И. от директора на „О”, П. Пътуването е осъществено, но работодателят не е заплатил на истцата в пълен размер полагащите й се дневни пари за времето на престоя в чужбина. Отношенията между страните относно неизплатените командировъчни пари следва да се определят като трудови. Правилно въззивният съд е приел, че наличието на облигационни отношения между работодателя и трето лице, поради които се е наложило командироване на истцата в чужбина, не създава договорни правоотношения между последната и това трето лице. Командироването на истцата като служител на ответника в чужбина е във връзка със съществуващото между тях трудово правоотношение. Предявеният иск правилно е квалифициран като такъв по чл. 215 КТ. Размерът на неизплатените командировъчни е определен съобразно приетата по делото експертиза. Видно от изложеното обжалваното решение е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Доказателства за направени разноски в касационното производство не са представени. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   РЕШИ:   ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пловдивския окръжен съд от 29.10.2008 г. по гр.д. № 1716/2008.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.