О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 309 София,  15.04.2010 г.              Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи април през две хиляди и десета година в състав:                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров                                                       ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева                                                                               Емил Марков   при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 163 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:   Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 - във вр. чл. 121 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 232/18. ХІІ.2009 г. на „Н” ООД – гр. П., област П. , подадена чрез процесуалния му представител адв. Б от САК, против определение № 1* на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 9. ХІІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 2481/09 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на това д-во против разпореждането на Софийския ОС, ТК, 3-и с-в, от 4.ІХ.2009 г. за прекратяване на образуваното пред него пр-во по искова молба с вх. № 1666/20.VІІ.2009 г. и изпращане на делото по подсъдност на Районен съд – Ботевград. Оплакванията на търговеца-частен касатор са за постановяване на обжалваното въззивно определение, при пороци, обективиращи приложението и трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се претендира касирането на този съдебен акт и връщане на делото в първоначално сезирания с исковете на „Н” ООД Софийски окръжен съд. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, търговецът-частен касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, релевирайки произнасяне на САС по процесуалноправния въпрос за определяне на родово компетентния първостепенен съд при сезиране със само една искова претенция, имаща за свой предмет договор за периодично изпълнение, когато за всяка една отделно реализирана доставка на стока между страните по сделката е била издавана фактура. Този въпрос бил решаван противоречиво от съдилищата в Републиката, а освен това бил от значение както за точното прилагане на закона, на така също и за развитието на правото, като с оглед на първото си твърдение частният касатор се позовава на определение на Софийския ОС, ТК, 3-и с-в, от 30. ХІІ.2008 г. по гр. д. № 1132/08 г., което било постановено при почни идентична фактическа обстановка, очертана в обстоятелствената част на исковата молба. Ответното по частната жалба „А” ЕООД – Ботевград не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените от „Н” ООД-гр. Пордим, област П. оплаквания за неправилност на атакуваното определение на САС във връзка с подсъдността. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, частната касационна жалба на „Н” ООД-гр. Пордим ще следва да се преценява като процесуално допустима. С. , че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: Налице е предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като процесуалноправния въпрос за определяне на родово компетентния първостепенен съд, който следва да разгледа дело, заведено по само една единствена искова претенция, имаща за свой предмет договор за периодично изпълнение между търговци, е по естеството си такъв, който е от значение не само за точното прилагане на процесуалния закон, но и за развитието на правото: веднъж по съображението, че със ЗИДГПК ( О. ДВ, бр. 50 от 30 май 2008 г.) в текста на разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК към исковете по граждански дела с цена над 25 000 лв., подсъдни на окръжен съд, са били добавени и исковете по търговски дела, чиято цена надхвърля посочената минимална сума. Но второ място, сега действащият ГПК допълнително въвежда ново особено исково производство – това по търговски спорове, чиято регламентация е в гл. ХХХІІ, изрично предвиждайки в чл. 365, т. 1, че по реда на тази глава окръжният съд разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до: „търговска сделка, вкл. изпълнението й”. Следователно след приемането на ЗИДГПК от 30.V.2008 г. се налага по тълкувателен път да се провежда разграничение между търговско дело, от една страна и търговски спорове, подлежащи на разглеждане по реда на особеното исково пр-во /чл. 365 и сл. ГПК/ – от друга. В този смисъл са и задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4, предл. 2-ро на ТР № 1 от 19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 1/09 г.: че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело би бил тогава от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, когато разглеждането му е наложително „за да се създаде съдебна практика по прилагането на закони, които са непълни, неясни или противоречиви или за да бъде тя осъвременена – предвид настъпили в законодателството и в обществените условия промени”. Разгледана по същество частната касационна жалба на „Н” ООД - гр. П., област П. е неоснователна. Базисното твърдение в исковата молба на ищцовото „Н” ООД-гр. Пордим е било за наличието на търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, фокусиран около неформална търговска сделка с предмет периодично доставяне на комбинирани фуражи на ответното ЕООД в Ботевград в период от около 1 година - от 6.І.2005 г. и до 2.ІІ.2006 г., през който били реализирани общо 31 отделни доставки на такава стока по индивидуално договаряна цена, само една от които, видно от приложената товарителница, осъществена с превоз, организиран от доставчика-настоящ частен касатор. Въз основа на така изложените от последния обстоятелства и петитума на исковата му молба /за осъждане на ответното ЕООД да заплати сума в размер на 68 710.24 лв., представляваща равностойността на неизпълнени задължения за плащане на цената на доставките и инцидентния превоз през исковия период/, но също и на уточнителна молба от 4.ІХ.2009 г., Софийският ОС е преценил, че вместо с търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, той бил сезиран с общо 32 /тридесет и два/ обективно съединени иска между търговци, всеки един от които с цена под 25 000 лв., като първите 31 от тях били с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ, а последният – съответно с правно основание по чл. 367 ТЗ. На това основание е прекратил делото и го е изпратил по подсъдност на РС-Ботевград, а САС е потвърдил разпореждането му с атакуваното понастоящем определение № 1771/9. ХІІ.2009 г. по ч. гр. д. № 2481/09 г. Този извод на въззивната инстанция е правилен /законосъобразен/. Съгласно чл. 293, ал. 1 ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма, но само в случаите, предвидени в закон. Следователно в процесния случай липсата на писмен договор за търговска продажба между страните по делото, не означава непременно, че те не са били обвързани от клаузите на точно такъв вид търговска сделка, но писмената форма е била за доказване /ad probationem/. В случая обаче процесните фактури обективират наличието на 31 отделни търговски продажби между страните по спора, сключени през процесния период, като цената по всяка една от тях е била уговаряна отделно: съобразно съответните пазарните условия. Ето защо правилно - вместо по реда на чл. 365, т. 1 ГПК, въззивната инстанция е приела, че спорът следва да бъде разгледан от компетентния по правилата на родовата подсъдност /арг. за противното от текста на чл. 104, т. 4, предл. 2-ро ГПК / Ботевградски районен съд. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение   О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1* на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 9. ХІІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 2481/09 г. Определението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2