Р Е Ш Е Н И Е № 164 гр. София, 05 май 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря Елеонора Михайлова и на прокурора НИНА ПАНЧЕВА, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 20238002200286 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК. Образувано по жалба на адв.В. А. Г., в качеството й на служебен защитник на подсъдимия Г. А., против въззивно решение № 5/10.01.2023 г., постановено по внохд № 1143/2022 г. по описа на Апелативен съд - София. В жалбата са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 - т.3 от НК. Твърди се, че възивното решение е постановено, без да е направен дължимия обективен, всестранен и пълен анализ на събраните доказателства, като не са посочени отчетените като достоверни доказателствени източници, въз основа на които е възприета фактическата обстановка, както и съображенията за немотивирания отказ да се кредитират част от събраните по делото доказателства. Не се установявало подсъдимият да е планирал или да е осъществявал теренно проучване, за да му се налагало да извърши посочената в Закона за културното наследство /ЗКН/ регистрация на металдетектора. Според защитника, за да е налице необходимост от регистрация по чл.152, ал.2 от ЗКН не е достатъчно подсъдимият само да е знаел, че металдетекторът може да бъде предназначен за търсене на археологически обекти, а е нужно да е налице и специална цел на ползването му - за разкриване или провеждане на археологически проучвания, поради което държането не е било незаконно, а наложеното наказание е несправедливо и непропорционално, още повече че не са изложени и конкретни мотиви относно възражението за наличие на законовите предпоставки за приложението на чл.9, ал.2 от НК. При условията на алтернативност се претендира да се отмени атакуваното решение и потвърдената с него присъда, като подсъдимият бъде оправдан, тъй като деянието е несъставомерно или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав въззивния или на пръвоинстанционния съд. В съдебно заседание подсъдимият Г. А. и защитникът адв.Г., редовно призовани, се явяват и пледират да се уважи жалбата по изложените в нея съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 10/13.04.2022 г., постановена от Окръжен съд - Благоевград по нохд № 851/2021 г. подсъдимият Г. А. А. е признат за виновен в това, че на 17.04.2020 г. в местност „Спанчовски път“, в землището на с. Хърсово, общ. Сандански противозаконно е държал металдетектор, представляващ специално техническо средство по смисъла на параграф 4, т.2 от ДР на ЗКН и параграф 1, т.2 от Наредба № 1/14.02.2011 г. на Министъра на културата, който не е регистриран по реда на чл.152, ал.2 и параграф 16 от ПЗР на ЗКН, за който е знаел, че е предназначен за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл.277а, ал.7, пр.2 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.„Б“ от НК е осъден на пробация - задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, като и двете мерки са с продължителност от по десет месеца. По жалба на служебния защитник е образувано внохд № 1143/2022 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.338 от НПК, е потвърдена изцяло първонистанционната присъда. При извършената касационна проверка настоящият състав намира за неоснователни претенциите за допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, тъй като оценъчната дейност на съдилищата по фактите е проведена в съответствие с принципите, залегнали в чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК. При изясняване на въпросите, включени в предмета на доказване, не е допуснато недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на доказателствата и доказателствените средства. Въпреки че се солидаризирал с фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, въззивният състав е обсъдил детайлно доказателствения материал, посочил е кои обстоятелства от предмета на доказване приема за установени и на коя доказателствена основа. Задълбочено са обсъдени и направените от страна на защитата възражения, както по отношение претендираната несъставомерност на извършеното от страна на подсъдимия деяние, така и относно отсъствието на основания, които да очертават приложението на чл.9, ал.2 от НК. В този смисъл декларативно изразеното твърдение за отсъствието на изчерпателни и непротиворечиви доводи, позволяващи да се проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд, окачествено като липса на мотиви, не може да дискредитира обжалвания съдебен акт, който напълно отговаря на изискванията, предвидени в чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК. Неоснователна се явява и претенцията за допуснато нарушение на материалния закон, мотивирана с отсъствието на обективна и субективна съставомерност на извършеното от страна на подсъдимия деяние. Възражението е поставяно на вниманието и на предходните инстанции, които правилно са го отхвърлили като неоснователно. За осъществяване състава на формалното престъпление по чл.277а, ал.7 от НК е необходимо от обективна страна установяването на фактическа власт върху предмета, а от субективна - подсъдимият да е знаел или предполагал, че уредът е предназначен за търсене на археологически обекти. Принципно металдетекторът, макар по своята същност да представлява „специално техническо средство“ по смисъла на параграф 4, т.2 от ДР на ЗКН и параграф 1, т.2 от Наредба № 1/14.02.2011 г., може да се използва както за издирване на археологически, така и на други метални предмети. Упражняването на фактическа власт върху него, не е съставомерно, след като не е непосредствено и пряко свързано с разкриването или провеждането на археологически проучвания. Именно двойното предназначение налага необходимостта от използване на регистрационен режим само, когото с него се извършват теренни проучвания. В случая по несъмнен начин е установено, че на инкриминираната дата, Г. А. е държал и използвал притежавания /по неговите обяснения/ от дванадесет години, безспорно изправен металдетектор, за търсене на археологически обекти. В допълнение към изложеното от предходните инстанции по отношение на това, че престъплението е осъществено от субективна страна следва да се отчете обстоятелството, че подсъдимият е установен в местността „Спанчовски път“, находяща се в землището на с. Хърсово, в което макар към инкриминираната дата да е нямало регистрирани археологически обекти, но в местността „Спанчовско“ на съседното с. Враня е съществувал един такъв, като една година по-късно – към 17.05.2021 г. в землището на с. Хърсово вече са регистрирани цели шест археологически обекта. Самият подсъдим в обясненията си заявява, че знае всичко за античните неща, надява се да открие археологически обект, увлича се по колекционирането на старинни монети, членувал е и членува в нумизматичен клуб и в „Българска национална федерация по металдетектинг“, като в началото на досъдебното производство е опитал да промени начина, по който е придобил процесния металдетектор, като му придаде вид, че го е спечелил като награда от организирана томбола в горепосоченото сдружение, а не на последно място е притежавал колекция от множество антични монети, /оценени на обща стойност от 89 137 лв./, за които макар наказателното производство по образуваното досъдебно за тяхното откриване в периода от 1997 до 15.08.2007 г. като паметници на културата и ценни исторически находки да е прекратено, същите са отнети в полза на държавата и е постановено тяхното предаване на Регионалния исторически музей в гр. Благоевград. Всичко това убедително налага действителното предназначение на притежавания от подсъдимия металдетектор, а именно за търсене на археологически предмети от метал, т.е. А. е съзнавал конкретното предназначение на уреда и възможното му проявление за постигане на специалната цел - търсене на археологически обекти. По изложените съображения настоящият състав счита, че законосъобразно предходните инстанции са преценили, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.277а, ал.7 от НК, а и правилно са отказали да възприемат искането на защитата за приложението на чл.9, ал.2 от НК по отношение на обсъжданото престъпно деяние, извършено от А.. В жалбата претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание е възведена напълно бланкетно, без дори да отправено дори искане за намаляване размера на наложената санкция. В тази връзка следва само да се отбележи, че не е налице очевидно несъответствие по отношение индивидуализираното, при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.„Б“ от НК наказание пробация, при това само с двете задължителни мерки, с продължителност от по десет месеца, с обстоятелствата, влияещи върху отговорността, както и с целите, визирани в чл. 36 от НК. По изложените съображения касационният състав приема, че жалбата се явява неоснователна, т.е. въззивното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 5/10.01.2023 г., постановено по внохд № 1143/2022 г. по описа на Апелативен съд - София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: