РЕШЕ НИЕ № 211 София, 27.06.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на шестнадесети май , две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА При участието на секретаря Аксения Григорова и след като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1247/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Б. Д. от [населено място] срещу решение постановено по гр.д. № 1397/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 1562/18.05.2009 год. по гр.д. № 7822/2007 год. на Варненския районен съд , 31 състав, с което е отхвърлен предявеният от Т. Б. Д. против С. И. С. и К. М. С. иск с пр. осн. чл. 97,ал.1 ГПК / отм./ и производството по делото е прекратено. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. Ответниците по касационната жалба С. И. С. и К. М. С. оспорват основателността на касационната жалба в писмен отговор по делото. Считат, че производството е недопустимо и поради това, че праводателката на касатора в предишно производство по гр.д. № 6536/2005 год. на Варненския районен съд е направила отказ от иск с правно осн. чл. 108 ЗС предявен от нея срещу същите ответници относно същия имот, който почива на същите факти, както и предявеният от касатора иск. Определението за прекратяване поради отказ от иска, според тях се ползва със сила на пресъдено нещо, която обвързва и касатора - ищец в настоящото производство и обуславя недопустимост на предявения от него иск. С определение от 21.02.2011 год., постановено по делото Върховният касационен съд, 3-то г.о. е допуснал въззивното решение до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос допустимо ли е при условията на ГГЖ / отм. / изменение на иска - преминаване от установителен към осъдителен / промяна във вида на търсената защита/ пред въззивната инстанция. Касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1, т.1 ГПК, доколкото е прието, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 год. на ВКС по т.гр.д. №1/2000 год. /т.9/. Отговор на поставения процесуалноправен въпрос: Съгласно т.9 на Тълкувателно решение №1/2000 год. от 04.01.2001 год. по т.гр.д. № 1/2000 год. на ОСГК изменение на иска , изразяващо се в промяна размера на петитума на иска / увеличаване или намаляване / или вида на търсената защита / преминаване от установителен към осъдителен иск или обратно/ е допустимо пред въззивната инстанция. Последното следва от систематичното тълкуване на чл. 116,ал.1,изр.2 -ро, ГПК/ отм./ където за разлика от разпоредбата на чл. 116,ал.1,изр.1-во ГПК/ отм./ която предвижда, че изменение на основанието на предявения иск може да се направи до приключване на делото пред първата инстанция , при изменение на иска по размер и досежно вида на търсената защита, такова ограничение не се предвижда. Доколкото при въведеното триинстанционно разглеждане на делата, въззивната инстанция е инстанция по същество, няма пречка такова изменение на иска да се извърши и пред въззивната инстанция. В случая в с молба вх. № 14621/22.04.2010 год. касаторът - ищец е поискал съдът да допусне изменение на предявеният от него установителен иск за собственост в осъдителен / ревандикационен иск/, с пр. осн. чл. 108 ЗС .Искането си същият е обосновал с обстоятелството, че в хода на процеса е бил отстранен от имота поради извършен въвод в полза на ответниците, поради което за него е налице правен интерес да измени вида на търсената защита. В съдебно заседание от 05.07.2010 год. съдът е оставил без уважение това искане като е приел, че освен петитума ищецът изменя и основанието на предявения иск, като се измества предмета на търсената защита. При постановяване на въззивното решение съдът като е отчел, обстоятелството, че ищецът не е вече в имота, е приел, че предявеният от него установителен иск е недопустим като лишен от правен интерес, поради ! з което е обезсилил постановеното от първоинстанционния съд решение по съществото на спора и е прекратил производството по делото. Така постановеното решение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила. Неправилността на това решение е обусловена от неправилността на определението на въззивният съд , постановено в съдебно заседание от 05.07.2010 год. , с което е в нарушение на процесуалните правила и тяхното задължително тълкуване в цитираното Тълкувателно решение, съдът е оставил без уважение искането на ищецът за изменение на предявения иск. С оглед на това и на осн. чл. 281,т.З ГПК решението следва да бъде касирано и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда като с оглед разпоредбата на чл. 294,ал.1 ГПК производството при новото разглеждане на делото следва да продължи от процесуалното действие послужило като основание за отмяна на въззивното решение. Направеното от ответниците по касационната жалба възражение, че решението е недопустимо на друго основание не следва да се обсъжда , доколкото не е в предмета на касационната жалба, с която е сезиран / чл. 290,ал.2 ГПК/. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 1005/14.07.2010 год., постановено по гр.д. № 1397/2009 год. на Варненския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на съда . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: