Р Е Ш Е Н И Е   №  467   гр.София,   23 декември   2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети ноември   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                         БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                                                                                              със секретар   Кристина Павлова при участието на прокурора    АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно  дело под № 408/2009 година, за да се произнесе, взе предвид:   Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Б. И. С. – чрез защитника си, против решение № 89/21.05.2009 год. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав по въззивно нохд № 112/2009 год., в която се поддържат доводи за съществени нарушения на процесуалните правила и на закона, довели до неправилното осъждане на подсъдимия и явна несправедливост на наложеното наказание. Правят се алтернативни искания – за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд или за намаляване размера на наказанието и прилагане на чл.66, ал.1 НК. Гражданските ищци Д. К. Д. и С. К. Д. оспорват основателността на жалбата и правят искане решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че няма допуснати нарушения, които да са основание за отмяна или изменение на обжалвания въззивен акт, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Пловдивският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 112/2009 год. (което е второ след постановеното по въззивно нохд № 183/2007 год., с което е отменена присъдата по нохд № 694/2006 год. на Старозагорския окръжен съд за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила) потвърдил изцяло присъда № 134/17.11.2008 год. по нохд № 723/2007 год. на Старозагорския окръжен съд, с която признал подсъдимия Б. И. С. за виновен в това, че на 08.02.2006 год. в гр. К. умишлено умъртвил К. Д. Н. и направил опит да умъртви Е. П. К. , при който изпълнителното деяние не е довършено по независещи от волята му причини. На основание чл.116, ал.1, т.4 пр.3 вр.чл.115 вр.чл.18 вр.чл.58, б. А вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 11 години и 6 месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален „общ” режим и го оправдал по обвинението по чл.116, ал.1, т.11 НК. Предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на по 10 хил.лева за всеки един от гражданските ищци – Д. Д. и С. Д. , със законните последици и отхвърлил за разликата до пълните предявени размери. Произнесъл се по въпросите за приложението на чл.59, ал.1 НК, за веществените доказателства, за размера на дължимите разноски и държавната такса. Въззивното производство е образувано по повод жалбата на подсъдимия, съдържаща искане за отмяна и оправдаване поради липса на елементите от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Въззивният съд е приел, че не са налице основания за събирането на нови доказателства и провеждането на съдебно следствие. С оглед да отговори на доводите и възраженията в жалбата и предвид процесуалното задължение по чл.314 НПК е извършил цялостна задълбочена проверка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал. Изложил е приетата от него за установена фактическа обстановка, за която е направил извод, че не се различава от установената в обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Възприел е анализът на гласните и писмените доказателствени средства, на заключенията на вещите лица и е направил извод, че оценката съответства на действителния им смисъл, както и че изложените съображения за това кои и доколко възприема като установяващи относимите към предмета на доказване обстоятелства, както и защо отказва да оцени обясненията на подсъдимия като достоверни и последователни отговарят на изискванията на чл.305, ал.3 НПК. На доводите и възраженията за недоказаност на обвинението, които е оценил като неоснователни, е отговорил по начин и със съдържание, съответстващи на изискванията по чл.339, ал.2 НПК. Доводите за необоснованост на въззивното решение не могат да бъдат обсъждани самостоятелно, тъй като законодателят не е предвидил процесуална възможност в касационното производство фактическите положения да бъдат подложени на контрол и да се замени волята на инстанциите по същество по приетите за установени факти. Неоснователно е възражението, че оценката на доказателствения материал е направена в нарушение на чл.107, ал.3 НПК. Видно от съдържанието на решението показанията на св. К свидетел очевидец и пострадала от престъплението (факти, които не са пренебрегнати), са били съпоставени и подложени на анализ и оценка наред с показанията на свидетелите Т, Д. , К. , което е дало възможност да се направят верните фактически изводи за поведението на подсъдимия и пострадалите по време на престоя им в заведението, по време и след извършване на престъплението. Доколкото е имало противоречия относно момента, в който К. е влязла в заведението и в който е станало известно, че е наранена, че нещо се е случило с пострадалия Н. , са изложени съображения, които и настоящият състав изцяло възприема. Подкрепил е решението си да ги оцени като несъществено несъответствие, отстранено по предвидения процесуален ред, основано на данните за причините, които са го породили при установената фактическа обстановка и поведение на всички свидетели, намиращи се в заведението и в различна степен алкохолно повлияни. Вярна е оценката на обясненията на подсъдимия като непоследователни, нелогични и противоречащи с останалия доказателствен материал и дадени изцяло в подкрепа на възприетата от него позиция на защита. Това решение на съда не е произволно, а е взето след съпоставка и оценка не само с показанията на свидетелите, но и със заключенията на вещите лица, изготвили съдебно психиатричната експертиза. Правилно са оценени и възприети като обосновани, ясни и не пораждащи съмнение заключенията на вещите лица, изготвили съдебно медицинските експертизи и дадените от тях допълнителни обяснения, съпоставяйки ги с гласните и писмените доказателствени средства за относимите обстоятелства. Механизмът на причиняване на телесните повреди и причината за смъртта са установени по несъмнен начин. Основание за различен от този извод не може да бъдат физическите данни на подсъдимия, съпоставени с тези на пострадалия, на които основава възражението си за невиновност – ръст, килограми. Нараняванията са установени и подробно описани като вид, характер и място от вещите лица и въз основа на тези обективни данни са обосновали заключението, че за тяхното причиняване не е била необходима значителна сила и физически данни, т.е. тези на подсъдимия са били достатъчни без усилия от негова с. да бъдат нанесени. Възражението му, че не автор на деянието, също е неоснователно, в който смисъл ги е определил и въззивният съд по съображения, че са опровергани от доказателствата за цялостното му обективирано поведение, установено за времето на извършване на деянието. Верен е изводът, че е налице пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, а възраженията му, подкрепени с твърдения за възможни действия и последващо поведение по прикриване на престъплението, които е могъл да предприеме – да изхвърли ножа, да заличи всички следи, нямат значение на оневиняващо обстоятелство. При решаване на въпроса за умисъла е от значение установеното за това какво е извършил, а не заявеното в по-късен момент какво е могъл, но не е извършил, нито от субективната му оценка какво при конкретната обстановка е следвало да демонстрира свидетелката К като пострадала и пряк очевидец на инцидента. Основателно е възражението за явна несправедливост на наложеното наказание. Макар и определено при предпоставките по чл.55 НК определеното в размер на 11 години и 6 месеца не съответства на изискванията по чл.35, ал.3 НК и на целите по чл.36 НК. Въззивният съд е възприел оценката на установените по делото индивидуализиращи обстоятелства като смекчаващи, вкл. и резултатът от извършеното спрямо пострадалата К. Наред с това обаче е подценил действителната тежест и значение на установеното за възрастта на подсъдимия /роден 1938 год./,тежкото му здравословно състояние, подбудите за извършване на деянието и факторите, които са обусловили извършването му при конкретно установената фактическа обстановка – характеровите и личностови особености, емоционалната лабилност. Цялостната оценка на всички установени по делото индивидуализиращи личността на подсъдимия и неговите особености, както и тези на деянието обстоятелства са основание за извод, че наказание в размер на девет години е справедливо, защото ще съответства на извършеното и на целите по чл.36 НК. В този смисъл решението следва да бъде изменено, а доводите за приложение на чл.66, ал.1 НК поради липса на предпоставки не следва да бъдат обсъждани. Предвид горното и на основание чл.354, ал.1, т.3 вр.чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯ решение № 89/21.05.2009 год. по въззивно нохд № 112/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав в частта относно наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Б. И. С., което намалява на девет години. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: