Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * незаконно уволнение * възстановяване на работа * обезщетение за оставане без работа * съкращаване на щата


2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 62

гр. София, 14.02. 2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 527 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 10/01.02.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 1443/2011 г. на Великотърновския окръжен съд. С него, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 93/03.11.2011 г. по гр. дело № 290/2011 г. на Еленския районен съд, са уважени предявени от П. А. П. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 396/05.07.2011 г. на кмета на общината-касатор, ищецът е възстановен на предишната работа на длъжността „изпълнител-куриер” при общината-касатор и последната е осъдена да заплати на ищеца сумата 1 129.38 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2011 г. до окончателното плащане; в тежест на касатора са възложени и разноски и държавна такса по делото.
В касационната жалба се поддържат оплаквания и се излагат доводи и съображения за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ищецът П. А. П., в писмена защита излага становище и съображения за неоснователност на жалбата.
С определение № 1281/28.11.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по материалноправния въпрос по приложението на чл. 21 и чл. 44 от ЗМСМА, във вр. с чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, а именно: следва ли съкращаването на длъжност, попадаща в допълнително (а не в основното) щатно разписание на общинската администрация да се извърши след решение на общинския съвет за промяна на общата численост и структурата на общинската администрация.
Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, този правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 284/21.07.2010 г. по гр. дело № 378/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В него е прието, че съгласно чл. 21, т. 2 от ЗМСМА, общинският съвет определя структурата на общинската администрация – основните отдели и принадлежащите им сектори и средствата за работна заплата в глобалния им размер. В рамките на утвърдената структура и бюджет, кметът на общината, който съгласно чл. 44, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА организира изпълнението на решенията на общинския съвет, утвърждава щатното разписание – длъжностите и съответните щатни бройки за тях. Утвърденото от кмета на общината щатно разписание, изготвено в рамките на утвърдената от общинския съвет структура и бюджет, е основание за привеждане числеността на персонала в съответствие с действащия щат и основание за назначаване, респ. прекратяване на трудовите договори с работниците и служителите от кмета на общината въз основа на правомощията му по чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА.
В противоречие с така формираната практика на ВКС, която е задължителна за първоинстанционните и въззивните съдилища, окръжният съд е приел по настоящото дело следното: На 20.06.2011 г. кметът на общината-касатор е утвърдил длъжностно разписание на общината, с обща численост на персонала 47 щатни бройки, при взето решение № 443/30.10.2009 г. на Общинския съвет за 55 щатни бройки, утвърдил е и допълнително щатно разписание по ПМС № 258/02.12.2005 г., във връзка с ПМС № 321/28.12.2010 г. С така утвърдените основно и допълнително длъжностни разписания, без да е налице ново решение на общинския съвет за промяна в общата численост и структура на персонала в общинската администрация, заеманата от ищеца длъжност „изпълнител-куриер” е била извадена от основното длъжностно разписание и общата численост на персонала в общината, и е била включена в допълнителното щатно разписание по ПМС № 258/02.12.2005 г. Окръжният съд е приел, че освен, че липсва решение на общинския съвет за промяна в общата численост и структура на общинската администрация, утвърденото от кмета на общината на 20.06.2011 г. допълнително длъжностно разписание по ПМС № 258/02.12.2005 г., с което заеманата от ищеца длъжност се изважда от общата численост на персонала на общината, респ. - от длъжностното разписание и се включва в допълнителното такова, противоречи и на самото ПМС № 258/2005 г. Прието е също, че със заповед № 394/04.07.2011 г., отново без да е налице каквото и да било решение на общинския съвет за промяна в общата численост и структура на администрацията в общината, кметът на общината е наредил да се съкрати процесната длъжност „изпълнител-куриер” от допълнителното длъжностно разписание по ПМС № 258/2005 г., считано от 04.07.2011 г., т.е. две седмици след като незаконосъобразно (според въззивния съд) е било одобрено последното. След издаването на заповед № 394/04.07.2011 г. е издадена и атакуваната от ищеца заповед № 396/05.07.2011 г. за прекратяването на трудовото правоотношение с него на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращаване на заеманата от него длъжност „изпълнител-куриер”. В заключение въззивният съд е приел, че извършените промени в длъжностното разписание и допълнителното такова на ответната община, съответно - съкращаването на процесната длъжност „изпълнител-куриер”, са извършени в грубо нарушение на закона, с оглед освобождаването на ищеца от работа, което е недопустимо. В тази връзка е посочено, че промените в длъжностното разписание и допълнителното такова по ПМС № 258/2005 г., на 20.06.2011 г. и две седмици по-късно - на 04.07.2011 г., респ. - съкращаването на процесната длъжност „изпълнител-куриер”, са извършени от кмета на ответната община в нарушение на ПМС № 258/2005 г., на чл. 21, ал. 1, т. 2 и на чл. 44, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА, което според въззивния съд обуславя незаконността на извършеното с процесната заповед № 396/05.07.2011 г. уволнение на ищеца.
При извършената проверка правилността на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира следното:
Основателни са оплакванията в касационната жалба, че горните изводи на въззивния съд са неправилни – необосновани и в нарушение на материалния закон, конкретно – в нарушение на разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 44, ал. 1, т. 3 и т. 7 от ЗМСМА, чл. 3 от ПМС № 258/2005 г. и чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ. Извършените от кмета на общината-касатор, промени в щатните разписания, а именно – преместването на процесната длъжност „изпълнител-куриер” от основното длъжностно разписание на общинската администрация в допълнителното щатно разписание по ПМС № 258/02.12.2005 г. и впоследствие – съкращаването на процесната длъжност, по никакъв начин не излизат извън рамките на общата численост и структурата на общинската администрация, одобрени с решение № 443/30.10.2009 г. на Общинския съвет. Тези промени са изцяло в правомощията на кмета на общината по чл. 44, ал. 1, т. 3 и т. 7 от ЗМСМА – в качеството му на орган на местно самоуправление, а също и в правомощията му по чл. 3, ал. 5 и ал. 6, във вр. с ал. 2, т. 4 от ПМС № 258/2005 г. – в качеството му на държавен орган на изпълнителната власт. Поради това, за тези промени в основното длъжностно разписание на общинската администрация и в допълнителното щатно разписание по ПМС № 258/02.12.2005 г. не са били необходими нови решения на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА за промяна на общата численост и структурата на администрацията в общината, както неправилно е приел въззивният съд. Това обусловя неправилност и на крайния му извод за незаконност на уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – поради съкращаване на щата, с процесната заповед № 396/05.07.2011 г. на кмета на ответната община-касатор.
По изложените съображения, обжалваното въззивно решение следва да се касира и спора да се реши по същество от състава на ВКС, като предявените искове бъдат отхвърлени.
От доказателствата по делото е установено, че със заповед № 394/04.07.2011 г. на кмета на общината-касатор, заеманата от ищеца процесна длъжност „изпълнител-куриер”, на която той е бил възстановен с влязло в сила съдебно решение и се е явил да я заеме на 01.07.2011 г., е била съкратена и премахната от допълнителното щатно разписание по ПМС № 258/02.12.2005 г., считано от 04.07.2011 г., както беше посочено. От приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза и разпита на вещото лице е установено, че осъществяваните от ищеца трудови функции на процесната длъжност са били възложени, чрез допълване на длъжностната характеристика на друг общински служител на длъжност „организатор безопасност на труда”, работещ по Националната програма за заетост към З. за социални услуги и други дейности, като този служител е продължил да изпълнява, както своите трудови функции, така и трудовите функции на съкратената процесна длъжност „изпълнител-куриер”. Съгласно константната практика на ВКС, така извършеното съкращение на процесната длъжност, при което трудовите функции не се премахват, а преминават към друга съществуваща длъжност при работодателя, не е фиктивно, а е реално съкращаване на щата. Процесната заповед № 396/05.07.2011 г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, е връчена срещу подпис на ищеца на 05.07.2011 г., т.е. уволнението на ищеца е извършено след реалното съкращаване на процесната длъжност „изпълнител-куриер”. Последната е била единствената такава длъжност в допълнителното щатно разписание по ПМС № 258/02.12.2005 г., като друга такава длъжност не е фигурирала и в основното длъжностно разписание на общинската администрация и в другите допълнителни щатни разписания на общината. Поради това, неоснователни са и доводите на ищеца в исковата молба, че в случая е следвало да бъде извършен задължителен подбор по чл. 329 от КТ. От писмените доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото е установено, че през 1991 г. ищецът е страдал от хронично възпаление на лигавицата на дебелото черво и правото черво с образуване на един полип, премахнат ендоскопски без усложнения, като това заболяване на ищеца не е от групата на онкологичните заболявания и не е сред заболяванията по Наредба № 5/1987 г. Поради това, неоснователни са и доводите на ищеца в исковата молба, че той се ползва от предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ.
Предвид изложеното, предявеният по делото иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна уволнението на ищеца като незаконно, е неоснователен и следва да се отхвърли. Обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за възстановяване на ищеца на процесната длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер 1 581.12 лв., също се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
Предвид крайния изход на делото, на ищеца не се дължат разноски по делото, каквито той претендира, а на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответната община, претендираните от нея по делото: разноски за заплатена държавна такса за касационното обжалване в размер 30 лв. и юрисконсултско възнаграждение за защита пред първата и въззивната съдебни инстанции по делото в общ размер 920 лв. (по 460 лв. – за всяка от двете инстанции, определен съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за М.).
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 10/01.02.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 1443/2011 г. на В. окръжен съд; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. А. П. срещу [община], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 396/05.07.2011 г. на кмета на [община]; за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „изпълнител-куриер” при ответната община и за осъждане на последната да заплати на ищеца сумата 1 581.12 лв. – обезщетение за 6-месечния период 06.07.2011 г. – 06.01.2012 г., през който той е останал без работа поради уволнението;
ОСЪЖДА П. А. П. да заплати на [община] сумата 30 лв. (тридесет лева) – направени разноски по делото и сумата 920 лв. (деветстотин и двадесет лева) – юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.