O П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 169 гр. София, 15.07.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател: Камелия Маринова Членове: Веселка Марева Емилия Донкова изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. дело № 2254/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. Г. П., чрез пълномощника адв. Т. П., срещу определение № 814 от 23.03.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 592/2022 г. от Апелативен съд - София, с което е потвърдено определение № 4954/08.12.2021 г., постановено по гр. дело № 11514/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено производство по делото и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд - Плевен. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Посочва се, че съдът неправилно е приел, че Регламент № 1215/2012 г. не намира приложение по настоящия спор. Изложени са твърдения, че при определяне на компетентния съд въззивната инстанция не е обсъдил всички възражения и доводи на страните. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 предложение второ и т. 3 от ГПК по въпросите: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страната, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях?“; 2. „В хипотезата на осъществен деликт от физическо лице на територията на Република България следва ли да намери приложение разпоредбата относно подсъдността, съдържаща се в чл. 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и Съвета, и тълкуването на този разпоредба в практиката на Съда на Европейския съюз или посочения регламент и съдебна практика на ЕС не обвързват българските физически и юридически лица при отношенията помежду им, в които липсва международен елемент?“; 3. „В хипотезата на предявен осъдителен иск от наследниците на починало дете на основание с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на допусната лекарска грешка, явява ли се компетентен да разгледа делото съдът, в чийто район е настъпила смъртта на детето или компетентен е съдът, в чийто район е започнало извършването на противоправното деяние, както и право на избор на ищеца ли е да избере пред кой да заведе делото?“; 4. „Съгласно текущото българско законодателство, как следва да се тълкува, респективно дефинира, понятието „място, където е настъпило вредоносното събитие и право на ищеца, който търпи вредите, ли е да избере пред кой съд да предяви осъдителните си искове по чл. 45 ЗЗД?“. Сочи се противоречие с решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. ВКС, второ т. о.;решение № 8/19.01.2018 г. по т. д. № 2435/2016 г. на ВКС, второ т. о.; ППВС № 7/1953 г., ППВС № 7/1965 г.; ППВС № 1/1985 г.; тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК; решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, второ т. о.; решение № 17/23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г. на ВКС, второ т. о.; решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, второ т. о.; решение № 136/06.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014 г. на ВКС, второ т. о.; решение № 180/11.01.2016 г. по т. д. № 1618/2014 г. на ВКС, второ т. о.; решение № 94/13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г. на ВКС, второ т. о., решение № 161/04.10.2016 г. по т. д. 2220/2015 г. на ВКС, второ т. о. /по първия поставен въпрос/ и противоречие с Решение от 29.07.2019 г. по дело С-451/18 на Съда на Европейския съюз и Решение от 09.07.2020 г. по дело С-343/19 на Съда на Европейския съюз /по втория поставен въпрос/. Ответниците по частната жалба– „Медицински Център Еврика 2010" ООД и д-р К. Н. П., считат, че същата е неоснователна. Жалбата е допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция акт. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Производството е образувано пред Софийски градски съд по предявен от жалбоподателката иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД срещу „Медицински Център Еврика 2010“ ООД и д-р К. Н. П. за осъждането им да заплатят сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на детето М. А. С., причинени в резултат на виновно противоправно поведение на консултиращия и проследяващ бременността на ищцата лекар д-р К. П.. Констатирано е, че в срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците направили възражение за липса на местна компетентност на Софийски градски съд да разгледа делото. За да постанови обжалвания акт въззивният съд приел, че компетентният съд следва да бъде определен съобразно разпоредбите на чл. 108, ал. 1 ГПК и чл. 115, ал. 1 ГПК. Оставено без уважение е наведеното от жалбоподателката възражение за приложимост на правилата на регламент № 1215/2012 г., доколкото било установено, че по настоящия спор липсвал международен елемент, който да обуслови прилагането им. Като съобразил обстоятелствата, че седалището, съответно настоящия адрес, на ответниците се намира в [населено място], както и че с оглед наведените в исковата молба твърдения деликтното поведение е осъществено също в [населено място], въззивният съд приел, че компетентен да разгледа спора е Плевенският окръжен съд. Въз основа на гореизложеното, първоинстанционното определение било потвърдено. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Първият поставен въпрос, касаещ задължението на въззивния да обсъди всички възражения и доводи на страните е обуславящ изхода на спора. Не се установява обаче, твърдяното от касатора противоречие със съдебната практика на ВКС. В случая въззивният съд е обсъдил твърденията и доводите на страните за неправилност на първоинстанционното определение и е изложил съображенията си по събраните по делото доказателства. Видно от мотивите на обжалвания акт, са обсъдени наведените от жалбоподателката възражения за приложимостта на регламент (ЕО) № 1215/2012 г. при определяне на компетентният съд, като е било прието, че същият не е приложим по настоящия спор, поради липсата на международен елемент, обуславящ прилагането му. Предвид изложеното не се установяват обстоятелства обосноваващи наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване по поставения въпрос. Вторият поставен въпрос касае приложимостта на Регламент № 1215/2012 г. в хипотезата на осъществен от физическо лице деликт, при липса на международен елемент. Същият е обуславящ за изхода на спора, доколкото въззивният съд е приел, че поради липсата на международен елемент не намират приложение разпоредбите на горепосочения регламент при определянето на компетентния да разреши спора съд. Не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2, пр. 2 ГПК за допускане до касация, тъй като не се открива противоречие между даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос и цитираната от жалбоподателката съдебна практика на съда на Европейския съюз. Наистина, в посочените решения е прието, че компетентен е съдът по мястото на настъпване на вредата, но и в двата случая се установява наличието на международен елемент, обуславящ приложението на процесния регламент – дело C-451/18 има за предмет иск за вреди, произтичащи от твърдени нарушения на конкурентното право на Съюза, в резултат на картелно споразумение между петнадесет международни производители на камиони; дело C-343/19 касае тълкуването на член 7, точка 2 от Регламента, когато превозни средства са били незаконосъобразно оборудвани в една държава членка от техния производител със софтуер, манипулиращ данните за емисиите на отработените газове, преди да бъдат придобити от трето лице в друга държава членка. Третият поставен въпрос се отнася до това дали компетентен да разгледа делото съдът, в чийто район е настъпила смъртта на детето или компетентен е съдът, в чийто район е започнало извършването на противоправното деяние, както и право на избор на ищеца ли е да избере пред кой да заведе делото. Така формулиран, третият поставен въпрос не е правен, а представлява преформулиран довод за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение във връзка с определянето на компетентния да разреши спора съд. Според т. 1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материално правният или процесуално правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт. Във фазата по допускане на частните касационни жалби до касация съда се произнася дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване по поставения въпрос. Последният поставен въпрос, касаещ дефинирането на понятието „място на настъпване на вредоносното събитие“, е формулиран твърде общо и теоретично, без да бъде съотнесен към правните разрешения на въззивния съд, доколкото при постановяване на обжалвания акт последният не е давал дефиниция на това понятие. Така поставен въпросът не е обуславящ и не съставлява общо основание за достъп до касация. При отсъствие на общо основание съдът не дължи произнасяне по наведените специални такива от касатора. Поради това и по този въпрос касационно обжалване също не следва да бъде допуснато. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 814 от 23.03.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 592/2022 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено определение № 4954/08.12.2021 г., постановено по гр. дело № 11514/2021 г. на Софийски градски съд. Определението е окончателно. Председател: Членове: