Ключови фрази
Частна касационна жалба * освобождаване от внасяне на държавна такса

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 575

гр. София, 18.09.2019 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 16 септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1758 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на К. В. Г. ЕГН: [ЕГН] срещу определение №98 от 27.03.2019 г. на Апелативен съд-Бургас по ч.т.д. № 66/2019 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение на ОС-Бургас по т.д. № 208/17 , с което е постановен отказ от освобождаване от внасяне на държавна такса в общ размер на 748 лева по въззивна жалба, подадена от жалбоподателя в настоящото производство срещу решение № 50 от 07.03.2018 г. по т.д. № 208/2017 г..
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Твърди се наличие на основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 ГПК .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е счел, че съгласно данните от подадената от касатора декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и с оглед служебната проверка в ТР не е налице основание за освобождаване от такси и разноски по критериите за това, предмет на уредба в разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК. В молбата е декларирано пълно отсъствие на доходи на молителката и нейната издръжка от роднина, притежаване на апартамент в [населено място] и земеделска земя. В мотивите са изложени съображения в насока, че молителката Г. е управител и собственик на капитала на „Екзотик фрукт” ЕООД ЕИК[ЕИК], върху които са наложени запори от страна на кредитори, но за което няма данни че не упражнява търговска дейност от 2014 г. , каквито са твърденията на молителя. Счетено е и че не се доказват твърдяните в молбата за освобождаване от държавна такса хирургически интервенции в следствие на заболяване от диабет, доколкото към молбата липсват достатъчно писмени доказателства за тях и не е уважено изричното искане за изискване на болнична документация от съответната клиника.
Частният касационен жалбоподател счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК по обуславящите изхода на спора въпроси за това, допустимо ли е съдът да откаже освобождаване на страната от държавна такса само на база предположение за налични доходи от търговска дейност на ЕООД, чийто собственик дяловете се явява молителя, следва ли съдът да събере всички сочени от страната доказателства за всички обстоятелства по чл.83 ал.2 ГПК при произнасяне по наличие на основанията за освобождавате от държавна такса в съдебното производство.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая въпросите поставени от касатора обуславят изхода на спора по конкретното дело. При формиране волята на съда в обжалвания акт отговорът на решаващия съдебен състав не е съобразен с нормативната уредба в чл.83 ал.2 т.т. 1-7 ГПК. При обсъждане на критериите при преценка наличие на основание за освобождаване от държавна такса по въззивната жалба съдебният състав е изложил подробни мотиви защо не са налице предвидените в цитираната законова разпоредба предпоставки за това, като е основал своя извод на предположение за реализиране на доходи от търговска дейност само въз основа на обстоятелството, че същата притежава дяловете от капитала на ЕООД . Последното е в противоречие със задължителната практика на ВКС даваща противоположен отговор на въпроса- например Определение № 80 от 12.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2469/2014 г., II т. о., Определение №211 / 18.05.2010 г. по ч.гр.д. № 207/10 , Второ г.о. ГК, Опр. №274/12.05.2015 на ВКС по ч.гр.д. №1842/15 Трето гр.о. , Определение №237/22.05.2019 г. по гр.д. № 1477/19 на Четвърто гр.о., с които е прието , че съдът не следва при преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса, да се основава единствено на предположения за реализацията на доходи от търговска дейност само на база притежаване на дялове в търговско дружество.
По втория въпрос обжалваното определение е в противоречие с Определение №534/04.07.2014 г. по ч.гр.д. № 3461/2014 г. на Трето гр.о. на ВКС, ГК, с което е прието, че съдът е длъжен, в осъществяване на служебното начало да указва на страната-молител да представи надлежните писмени доказателства относно обстоятелствата по чл.83 ал.2 ГПК, което изключва възможността съдът да пропусне допускане на събирането на такива доказателства по реда на чл.192 ГПК, за което в настоящия случай страната изрично го е сезирала относно твърдяното увредено здравословно състояние на молителката и осъществена хирургическа интервенция.
С оглед изложеното, съдът намира, че касационно обжалване следва да се допусне и обжалваното определение да се отмени като неправилно и делото да се върне на въззивния съд с указания за събиране по реда на чл.192 ГПК на съответните писмени доказателства, поискани в молба вх.№18 521 /21.12.2018 г. и повторно произнасяне, съобразно доказаните обстоятелства от значение за изхода по спора, поради което


О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №98 от 27.03.2019 г. на Апелативен съд-Бургас по ч.т.д. № 66/2019 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение на ОС-Бургас по т.д. № 208/17 , с което е постановен отказ от освобождаване на ищеца-касатор от държавна такса в общ размер на 748 лева по въззивна жалба, подадена от молителя в настоящото производство срещу решение № 50 от 07.03.2018 г. по т.д. № 208/2017 г..
ОТМЕНЯ определение №98 от 27.03.2019 г. на Апелативен съд-Бургас по ч.т.д. № 66/2019 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за извършване на допълнителни процесуални действия във връзка с горните указания на ВКС.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.