Ключови фрази
процесуално правоприемство * правоприемство на страните в заповедно производство

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

279

 

гр. София, 07.05.2009 година

 

 

            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми май през две хиляди и девета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА

                                                                      ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

 

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 202  по описа за 2009г.

 

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Т” АД, гр. Р. срещу определение № 62 от 19.01.2009г. по в. ч. гр. д. № 74/2009г. на Русенски окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено определението от 16.01.2009г. по гр. д. № 3597/2008г. на Русенски районен съд, с което заповедта за изпълнение на парично задължение е обезсилена и производството по делото е прекратено.

Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че заповедта за изпълнение е издадена срещу починало лице и производството не може да продължи в лицето на правоприемниците. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос във връзка с приложението на чл. 227 от ГПК, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Частният жалбоподател моли определенията на двете инстанции да бъдат отменени.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да потвърди определението на Русенски районен съд, въззивният съд е констатирал, че на жалбоподателя са дадени указания да представи удостоверение за смърт и наследници на длъжницата и техните адреси, които той не е изпълнил. Поради това е направен извод, че длъжницата е починала преди образувано на делото, искането на жалбоподателя следва да се насочи към нейните наследници, производството е прекратено основателно, а заповедта обезсилена.

Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК.

В случая същественият въпрос е процесуалноправен и е свързан с правоприемството на страните в заповедното производство. Доколкото този въпрос е предмет на нова нормативна регламентация, по която все още липсва съдебна практика на ВКС, настоящият съдебен състав приема, че касационното обжалване на атакуваното определение на Русенски окръжен съд е допустимо, поради което подадената срещу него частна касационна жалба подлежи на разглеждане по същество.

Законодателната уредба на заповедното производство се подчинява на основните начала на гражданския процес, визирани в глава втора от ГПК, със специфичните за това производство особености. Основен принцип в гражданския процес е служебното начало, което включва служебна проверка на допустимостта на искането за защита, дали са налице съответните положителни или отрицателни предпоставки. За да възникне спрямо съда в полза на определено лице право да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, е необходимо да е възникнал между правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съд. Само правоспособно лице може да притежава право да поиска издаване на заповед за изпълнение и само срещу правоспособно лице може да се иска издаването на такава заповед. За да бъде едно лице субект на процесуални правоотношения като страна, е необходимо да притежава процесуална правоспособност. Физическото лице се ползва с процесуална правоспособност от раждането до смъртта си. При наличието на данни, че длъжникът е починал, задължение на заявителя е да представи доказателства за датата на смъртта с оглед преценката дали по отношение на починалия длъжник е възникнало процесуално правоотношение. Ако смъртта на длъжника предхожда подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тя е пречка заповедното производство да възникне, както спрямо починалия, така и спрямо неговите наследници. Недопустимо е провеждане на заповедно производство при първоначална липса на правен субект, ако длъжникът е починал преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Ако длъжникът е починал след депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, заповедното производство трябва да продължи с участието на неговите наследници. Процесуално правоприемство на страните възниква, когато страната умре или юридическото лице престане да съществува след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.

В изпълнение на задължението си за извършване на служебна проверка за допустимостта на искането за защита, дали са налице съответните положителни или отрицателни предпоставки, правилно въззивният съд е определил седмодневен срок за представяне на доказателства кога е починала длъжницата Е. Борова. Съобщението е връчено на заявителя на 04.02.2009г. и в предоставения срок последният не е ангажирал доказателства за датата на смъртта на Е. Борова. При това положение се налага изводът, че след като заявителят не е доказал, че длъжникът е бил процесуално правоспособен и дееспособен към датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, то заповедното производство е недопустимо поради липсата на една от абсолютните процесуални предпоставки. Следователно въззивният съд законосъобразно е приел, че заповедното производство трябва да се прекрати, а заповедта за изпълнение - обезсили.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното въззивно определение е правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 62 от 19.01.2009г. по в. ч. гр. д. № 74/2009г. на Русенски окръжен съд, гражданска колегия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: