1 Р Е Ш Е Н И Е № 518 София, 04 ноември 2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и първи октомври ....... 2010 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова ................................. ЧЛЕНОВЕ: .. Борислав Ангелов .............................. .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Искра Чобанова ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. М. ............................ КНОХД № .. 476 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от В. – апелативна прокуратура. Атакува се въззивна присъда № 45 от 09.06.10 год. по ВНОХД № 44/10 год. на В. – апелативния съд, с която е отменена присъда № 99 от 10.05.10 год. по НОХД № 99/10 год. на Софийски военен съд и подсъдимият Г. Г. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение по чл. 385, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 НК. Визира се касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК, поради неправилно приложение на чл. 9, ал.2 НК. Иска се отмяната на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Протестът не се подържа в съдебно заседание от представителя на ВКП. Защитата пледира за неоснователност на протеста. Моли да се остави в сила оправдателната присъда. Това е искането и на подсъдимия. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, сочените основания и доводи и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда Софийският военен съд е признал подсъдимия лейтенант Г. Г. за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление, на 30.06.08 год. и на 08.07.08 год. отказал да изпълнява задължението си по военната служба, като не се явил на работното си място в поделение 28610 – гр. София без уважителни причини и без да уведоми командира на поделението, поради което и на осн. чл. 385, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 и чл. 55, ал.1, т.2, б. „б” НК му е наложил наказание „пробация”, изразяващо се в „задължителна регистрация по настоящ адрес” два пъти седмично за срок от шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца. Признал е подсъдимия за невинен да се е отклонил от задълженията си по военната служба на посочените две дати и на 10.09.08 год., както и да е извършил престъплението систематически, като го е оправдал в тази част на обвинението. С атакуваната апелативна присъда подсъдимият е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение по чл. 385, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 НК. Единственият довод на В. - апелативния прокурор, свързан със соченото касационно основание, че не са налице обстоятелствата по чл. 9, ал.2 НК, възприети от въззивния съд, не може да бъде споделен. За да оправдае подсъдимия, апелативната инстанция е приела, че обществената опасност на извършеното деяние от доктор Г. е явно незначителна и деянието му, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, не е престъпно. За това си решение се е мотивирал с доказаните по съответния процесуален ред причини за двете му неявявания на работа, свързани с тежък развод, довел да употреба на алкохол. Отчел е предприетите мерки от подсъдимия за преодоляване на личните проблеми и преустановяването на употребата на алкохол. Съобразил се е с изтеклото време от две години след инкриминирания период, през което Г. съвестно и стриктно е изпълнявал задълженията си по военната служба като военен лекар, за което е бил награден. Взел е предвид свидетелските показания на преките му комадири, че е добър лекар и подхожда адекватно и с професионализъм към задачите си. Всички посочени обстоятелства водят до констатацията, че инкриминираната проява остава изолирано в миналото поведение, заместено със стриктно изпълнение на войските задължения в продължителен период от време. От тук следва законосъобразният извод, че извършеното деяние формално осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление по чл. 385, пр.1 НК, но неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което не е престъпно. Като е постановил в този смисъл своя акт, В. – апелативния съд не е нарушил материалния закон, поради което протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 45 от 09.06.10 год., постановена по ВНОХД № 44/10 год. по описа на Военно – апелативния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................