Р Е Ш Е Н И Е № 22 София, 17.02.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на първо гражданско отделение, в открито заседание на тридесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№6862 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК. Образувано е по молба на ОС на ТПК Стара З. за отмяна на влязлото в сила решение №276 от 25.11.2011г. по гр.д.№15/04г. на Старозагорския окръжен съд, с което е разрешен спор за собственост между К.О.И. „Р.” и ОС на ТПК „Стара З.” по отношение на първия и втория етаж от сградата, находяща се в [населено място], [улица]. Молителят поддържа, че след влизане в сила на атакуваното решение, в касата на бившия председател на УС на ОС на ТПК „Стара З.”, починал на 01.12.11г., са открити писмени доказателства, които са от значение за изхода на правния спор по делото, които обаче не са били представени пред съда и не са били обсъждани от него при постановяване на решението. Тези доказателства не са били известни на новия председател на УС на ОС на ТПК „Стара З.” и затова не е било възможно да бъдат приложени своевременно по делото. Освен това – влязлото в сила решение било нищожно, евентуално – процесуално недопустимо, тъй като въззивният съд се произнесъл за първи път по искова молба, изменена недопустимо във втората инстанция. Тъй като във въззивното производство не било допуснато нито едно доказателствено искане на ОС на ТПК Стара З., не били приети исканията за отводи на членове на съдебния състав и не били разгледани възраженията на съюза по съществото на правния спор, а освен това съставът на ВКС в производството по чл.288 ГПК отклонил по процесуално недопустим начин и не разгледал изложените в касационната жалба оплаквания срещу въззивното решение, било налице основанието по чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК за отмяна на това решение. С допълнителна молба от 25.01.13г. молителят представя ново писмено доказателство – заверено копие от извадка на кадастрален план на [населено място], одобрен със заповед №979/13.08.01г., който установявал несъответствието между имота, съществуващ на място и имота, по отношение на който е бил предявен и уважен искът за собственост на К.О.И. „Р.”. Ответникът в производството К.О.И. „Р.” оспорва молбите. Счита, че те са неоснователни. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че не са налице основанията по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение №276 от 25.11.2011г. по гр.д.№15/04г. на Старозагорския окръжен съд. Писмените доказателства по чл.303, ал.1, т.1 ГПК следва да бъдат от съществено значение за делото и да са нови, т.е. да не са могли да бъдат известни на страната при решаването му или тя да не е могла да се снабди с тях своевременно. Представените от молителя писмени доказателства не отговарят на изискванията на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и не могат да обусловят отмяна на влязлото в сила решение. Първата група доказателства са представени с основната молба за отмяна. По отношение на тях молителят твърди, че са открити на 04.06.12г. от новия председател на УС Р. К. при отваряне на касата на стария председател на УС И. И., починал на 01.12.2011г. Моментът на откриване на тези доказателства от новия председател на УС не е от значение за преценката дали те са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, след като са били на разположение на стария председател на УС, който е представлявал ОС на ТПК „Стара З.” до приключване на делото във въззивната инстанция. От значение е дали старият председател е разполагал с тези доказателства и дали е положил дължимата грижа да се снабди своевременно с тях и да ги представи до датата на последното съдебно заседание във въззивната инстанция, проведено на 26.10.11г. От данните по делото следва, че доказателствата са могли да бъдат представени своевременно по делото. Копието от извадка от кооперативния регистър, от което се установява регистрацията на „Р.” Стара З. на 17.09.1951г., е заверено от служител на съда на 20.6.2000г., видно от отбелязването върху самия документ, следователно от тази дата това доказателство е било на разположение на ОС на ТПК Стара З. и не е ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Не е ново доказателство и типовият устав на ОС на ТПК, още повече, че самият устав на ОС на ТПК Стара З. е приложен на стр.115-137 от въззивното производство. Строителното разрешение №864 от 02.11.1962г. е представено и се съдържа на стр.92 от първоинстанционното производство и съдържанието му е коментирано от всички инстанции. Протоколът от 27.11.1992г. на събранието за възстановяване на ОС на ТПК „Стара З.”, с приложен списък на кооперации, е известен на молителя от датата на провеждането на събранието, следователно също не е ново доказателство. Исковата молба по чл.108 ЗС на ОС на ТПК „Стара З.” и писмената защита по това дело изхождат от молителя, а съдебното решение по този спор – решение от 04.07.94г. по гр.д.№3453/93г. на Старозагорския районен съд, както и изпълнителният лист от 06.09.1994г., са били достояние на молителя още през 1994г., тъй като той е бил страна по спора, следователно това също не са нови доказателства. Същото важи и за уведомително писмо от съдебния изпълнител по изпълнителното дело. Удостоверение №УТ-И 412 от 22.07.2005г. на главния архитект на [община] е било на разположение на молителя още при издаването му и не е ново доказателство. Копията от разписните листи към кадастралните планове на [населено място] са могли да бъдат издадени на молителя още при висящността на делото при инстанциите по същество, затова те също не представляват нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Извадката от плана, утвърден със заповед №979/13.06.2001г., която е представена с допълнителната молба за отмяна, също не е ново доказателство, тъй като при полагане на дължимата грижа, тя е могла да бъде представена при разглеждане на делото в инстанциите по същество. По-същественото в случая обаче е това, че изброените доказателства не са от значение за спора по делото. С влязлото в сила решение е уважен предявеният от К.О.И. „Р.” срещу ОС на ТПК „Стара З.” иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на първи и втори етаж от сграда, находяща се в [населено място], [улица], построена в УПИ ХІV-1761. Прието е, че спорните етажи са част от сградата на Битов комбинат Стара З., построена от ОС на ТПК Стара З. през 1964г. Оттогава ТПК „У.”, член на ОС на ТПК Стара З., чийто правоприемник е К.О.И. „Р.”, е ползвала процесните два етажа. След прекратяване дейността на ОС на ТПК Стара З. през 1970г., по силата на ПМС №16/1970г., Р. №394/15.08.70г. и заповед №475/12.02.71г. на председателя на ЦС на ТПК, тази част от сградата е продадена по остатъчна стойност на ТПК „У.”. Като продавач е действал председателят на ЦС на ТПК, в качеството му на представител на прекратилия дейността си ОС на ТПК „Стара З.”, а цената на сградата е нормативно установена – по остатъчна стойност. От този момент, по силата на извършената покупко-продажба, спорният имот е собственост на ТПК „У.”, сега „К.О.И. „Р.”. Имотът не е бил засегнат от одържавяване, съответно – не подлежи на реституция по §1 ПЗР на ЗК. Прието е също, че сега съществуващият ОС на ТПК Стара З. не е възстановен кооперативен съюз по смисъла на §1 ДР на ЗК /1991г./ и не е правоприемник на ОС на ТПК Стара З. от 1970г., като по този въпрос има влязло в сила решение №444/2010г. по гр.д.№403/09г. на ВКС, І ГО. Молителят не е изяснил правното значение на писмените доказателства, които представя. Те обаче не биха могли да променят изхода на настоящото дело. Регистрацията на ОС на ТПК Стара З. през 1957г., нейният устав, както и решението за възстановяване на съюза през 1992г. нямат пряко отношение към спора за собственост на спорния имот. Докладът на председателите на ТПК „Победа” и ТПК „О.” до председателя на ЦС на ТПК от 1992г., от който се установява, че части от първия и втория етаж на Битовия комбинат в [населено място] се ползват към този момент за библиотека, здравен пункт и от ТПК „П.”-32, няма пряко отношение към спора за собственост по настоящото дело, тъй като не сочи на обстоятелства, които биха могли да променят изхода на делото. Същото важи и за исковата молба, писмената защита и решението на съда по спора за собственост, който ОС на ТПК „Стара З.” е водил срещу общината по отношение на библиотеката на първия етаж от същата сграда, а също и издаденият изпълнителен лист по това дело. Страните по двете дела са различни. Обстоятелството, че по едното дело е признато право на собственост на ОС на ТПК Стара З. по отношение на част от първия етаж от Битовия комбинат, а по другото дело са отречени, не може да обуслови отмяна на второто решение, тъй като не са налице условията на чл.303, ал.1, т.4 ГПК – да има идентичност на страните по двете дела. Отделен е въпросът, че основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК не се поддържа в случая. Извадките от разписни листи съдържат отбелязвания, според които спорният имот е записан като „Битов комбинат”, с препращане към нотариалния акт на ОС на ТПК „Стара З.” от 1962г. Тази информация не е нова по делото. Нови данни са само отбелязванията за последващи прехвърлителни сделки за части от битовия комбинат, извършени в полза на трети лица, неучастващи като страна в спора за собственост между „К.О.И „Р.” и ОС на ТПК „Стара З.”. Тези отбелязвания също не са от значение за изхода на спора по настоящото дело, тъй като извън неговия обхват са правата на тези трети лица. Удостоверение №УТ-И 412 от 22.07.2005г. съдържа единствено изявление, че процесната сграда представлява търпим строеж, който не подлежи на премахване. Това обстоятелство също не е съществена за спора по настоящото дело и не може да доведе до отмяна на влязлото в сила решение. И на последно място – представената с молбата за отмяна извадка от подробния устройствен план, утвърден със заповед №797/13.08.2001г., не съдържа нови данни, които да наложат друго разрешение на спора по делото. Обстоятелството, че една от границите на спорния имот – [улица]в решението е посочена като източна, вместо като западна, както следва от представената извадка от плана, не е съществено, тъй като всички други индивидуализиращи белези на имота са правилно посочени. Само тази грешка не би могла да доведе до отмяна на влязлото в сила решение. Не е налице и основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Разпоредбата има предвид няколко хипотези, когато допуснатите от съда нарушения на процесуалните правила са довели до това, че страната не е узнала за делото и не е могла да участва в него; била е ненадлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства. Тези хипотези в случая не са налице, тъй като молителят е участвал в производството по делото чрез председателя на УС и чрез упълномощен адвокат. Обстоятелството, че съдът не е удовлетворил всички доказателствени искания на страната, не е уважил направените от нея искания за отвод на съдебния състав и че не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, което страната счита за нищожно, недопустимо и неправилно, не се включват във фактическия състав на чл.303, ал.1, т.5 ГПК и не могат да доведат до отмяна на влязлото в сила решение. С оглед изхода на делото, на ответника в производството следва да бъдат присъдени разноските по делото. Производството по настоящото дело е образувано по четири молби за отмяна на влязлото в сила решение №276 от 25.11.2011г. по гр.д.№15/04г. на Старозагорския окръжен съд, подадени от ОС на ТПК Стара З.; [фирма]; [фирма] и от три кооперации – ТПК „П.-32”, ТПК „Пчелар” и ТПК „Зд.-Ж”. Ответникът „К.О.И. „Р.” е подал отговор и на четирите молби, като е ангажирал адвокатска защита по тях. В представения по делото договор за правна защита и съдействие от 06.08.2012г. е посочено, че са заплатени в брой 10 740лв., представляващи адвокатско възнаграждение за проучване и изготвяне на отговори по четирите молби за отмяна. Следователно – заплатените разноски за отговор по всяка една от молбите за отмяна са 2685лв. С определение №299 от 18.11.2013г. производството по молбите за отмяна на [фирма]; [фирма] и – ТПК „П.-32”, ТПК „П.” и ТПК „Зд.-Ж”, е прекратено. Към настоящия момент това определение все още не е влязло в сила поради подадени частни жалби. Следователно – с настоящото решение следва да бъдат присъдени само разноските, направени по изготвяне на отговор по молбата за отмяна на ОС на ТПК „Стара З.”. В проведеното открито съдебно заседание пред ВКС молителят е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Това възражение е основателно, като се вземе предвид фактическата и правна сложност на делото и сходството в молбите за отмяна, по които са изготвени отговорите на К.О.И. „Р.”. На основание чл.78, ал.5 ГПК и във връзка с т.3 на ТР №6/06.11.13г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноски намален размер, който не може да бъде по-малък от предвидения в чл.36 от Закона за адвокатурата, вр.чл.7, ал.2, вр. §1 от ДР на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този размер се определя от интереса по делото, а интересът се съизмерява с цената на иска. В случая цената на иска се определя по реда на чл.55, ал.1, б.”б” ГПК /отм./, тъй като делото е заведено през 2000г. и е в размер на с ¼ от данъчната оценка. Данъчната оценка на процесния имот, представена при образуване на делото, е 32 334,90лв., съответно ¼ от нея е 8083,73лв. Не следва да се взема предвид по-високата данъчна оценка, представена във въззивната инстанция, тъй като не тя е меродавната за определяне на цената на иска по аргумент от чл.56, ал.1 ГПК /отм./. Следователно, при интерес от 8083,73 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение е 573,73 лв. С оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и на основание чл.78, ал.5 ГПК, настоящият състав приема, че на ответника следва да бъдат присъдени 800лв. разноски. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ОС на ТПК Стара З. за отмяна на влязлото в сила решение №276 от 25.11.2011г. по гр.д.№15/04г. на Старозагорския окръжен съд. ОСЪЖДА ОС на ТПК Стара З. да заплати на К.О.И. „Р.” [населено място] сумата от 800лв. разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: