Р Е Ш Е Н И Е № 39 гр. София,16.06.2022 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...Бисер Троянов ... ЧЛЕНОВЕ: ...Петя Шишкова... …Надежда Трифонова... при секретар Ил. Рангелова и в присъствието на прокурора от ВКП Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КД № 1092/21г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от защитника на Р. Н. К. срещу решение № 251 от 14.07.2021г., постановено по ВНОХД № 515/2021г. по описа на Софийски апелативен съд. С атакуваното решение присъдата от 22.02.2021г. по НОХД № 5599/18г. на Софийски градски съд е частично изменена, като К. е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е осъществил престъплението по чл.342, ал.3 от НК при управление на МПС в нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и да е причинил на М. Н. средна телесна повреда чрез счупване на пета предкиткова кост на дясната ръка, и наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС е намалено от пет на три години. Присъдата е потвърдена в останалата й част, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 31.07.2015г., в гр. София, на ул. "Г. С.", при управление на МПС – л.а. марка „Т.”, модел „Х.”, излизайки от подземен паркинг на бл. *** в гр. София, жк. "Л.", нарушил правилата за движение по пътищата - чл.116 от ЗДвП, и умишлено причинил на М. В. Н. постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, и на основание чл.342, ал.3, пр.2, б.„б”, пр.1 , вр. ал.1, пр.3 от НК, вр. чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и на лишаване от право да управлява МПС. Признат е за виновен и в това, че по същото време и на същото място противозаконно чрез бягство попречил на орган на властта - главен митнически инспектор при „Митническо разузнаване” на Митница Столична – Агенция „Митници“, да изпълни задълженията си - да извърши митническа проверка за наличие на акцизни стоки в товарния автомобил, и на основание чл.270, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл.23, ал.1 от НК на К. е наложено най-тежкото от определените наказания - три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от пет години, и наказанието лишаване от правоуправление е присъединено. В жалбата са релевирани и трите касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Навеждат се доводи за неправилно приложение на материалния закон, тъй като подсъдимият е причинил произшествието по непредпазливост, а не умишлено. Твърди се, че апелативният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, постановявайки решението при неизяснена фактическа обстановка – не е установил дали действията на митническите служители са били законосъобразни, както и какъв е механизмът на произшествието. Навежда се липса на мотиви за отхвърляне становището на вещото лице Г., че причинената телесна повреда на Н. е лека, а не средна. Според жалбоподателя размерът на наказанията не е съобразен с неоправданото забавяне на досъдебното производство. Иска се връщане на делото за ново разглеждане, а алтернативно - преквалификация на деянието, съставляващо престъпление по транспорта и намаляване на наказанията. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата. Повереникът на частния обвинител моли жалбата да бъде оставена без уважение, тъй като всички релевантни обстоятелства са правилно изяснени. Представителят на прокуратурата изразява становище, че решението следва да бъде оставено в сила. Изтъква, че съдът е аргументирал надлежно отказа си да уважи доказателствените искания, и е извършил обстоен анализ на доказателствата, за да изясни формата на вина. Самият подсъдим заявява, че не е блъснал умишлено пострадалия. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Липса на мотиви като касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се въвежда поради това, че съдът не е обсъдил заключението на вещото лице д-р Г., според която травмата на крака на Н. представлява лека, а не средна телесна повреда. Това твърдение на жалбоподателя не намира опора във въззивното решение. Изложението от средата на стр.16 до края на стр.17 е посветено на противоречивите експертни становища за медикобиологичната характеристика на увредата на левия крак. Решението на съда да даде вяра на заключението на петорната експертиза е законосъобразно и е аргументирано надлежно, както с професионалната квалификация в различни направления на включените вещи лица, така и с ползваните от тях данни, които не са били известни при изготвяне на предходните експертизи. Разполагали са с допълнителна медицинска документация, извършили са личен преглед на пострадалия, назначили са ново изследване и са констатирали усложнения. Съдът е съобразил е, че времето на обичайния оздравителен период вече е отминало, без крайникът да възстанови напълно структурата и функциите си и без перспектива за това, което означава, че разстройството на здравето е постоянно, респективно, че телесната повреда е средна. Като е отказал да проведе следствен експеримент, съдът не е нарушил задължението си за пълно и всестранно изясняване на фактическата обстановка по делото. Искането на защитата е аргументирано с необходимостта да се провери достоверността на свидетелските показания относно механизма на произшествието, като се претендира да се даде вяра на свидетелите Х., А. и Ц.. Всъщност внимателният прочит на въззивното решение установява, че съдът е отказал да възприеме твърденията им в друга част – досежно това, че пострадалият вместо да се легитимира, е започнал да блъска по автомобила на К. и да дърпа вратите му. В частта относно механизма на произшествието, изводите на съда са базирани и върху техните показания и не са в противоречие с тях. И тримата свидетели са заявили, че Н. е навлязъл в прохода при „джипа“, и докато се е намирал близо до задната лява врата, подсъдимият го е придвижил назад и е започнал да маневрира, за да заобиколи служебния автомобил със св.С., както и че тогава са се чули викове. Подсъдимият е възприел като съществено процесуално нарушение отказът на съда да квалифицира действията на свидетелите Н. и С. като незаконосъобразни, поради това, че са били цивилни и не са ги придружавали полицаи. За обективната съставомерност на деянието по чл.270, ал.1 от НК, следва да бъде установено, че митническите служители да са изпълнявали „задълженията си“. В конкретния случай са възнамерявали да проверят дали подсъдимият не държи акцизни стоки без бандерол в управлявания от него товарен автомобил. По този повод съдът е приел, че са имали компетентност да осъществят митнически контрол, изхождайки от длъжностните им характеристики, плановият график на отдел „митническо разузнаване и разследване“ и издадена устна заповед на началника на сектор „Оперативен контрол“ за проверка на получен сигнал. Въпреки че не оспорва този извод, касаторът твърди, че свидетелите Н. и С. са действали незаконосъобразно, защото от наблюдение са пристъпили към проверка в цивилно облекло, и без да поискат съдействие от органите на МВР. Възражението е неоснователно. Самият подсъдим в жалбата си е изтъкнал, че в регламентацията на правата и задълженията на заемащите съответните длъжности „няма нито ред“ по тези въпроси, поради което се позовава на показанията на св.К. за съществуващата практика. Съдействието от страна на полицията е предвидено само като възможност, като преценката дали да се възползват от нея е предоставена на митническите служители, и решението им по този повод не влияе върху законосъобразността на действията им. Не съществува изискване за носене на униформи при упражняване на оперативен контрол, особено при необходимост служителите да останат незабелязани при провеждане на наблюдение, от което следва извод, че законността на проверката не е била компрометирана и от облеклото на Н. и С.. След като са притежавали компетентност и в качеството на контролен орган са предприели проверка по заповед на висшестоящ, която са имали право да извършат, те безспорно са изпълнявали служебните си задължения, и с опита да осуети действията им К. е осъществил изпълнителното деяние по чл.270, ал.1 от НК, защото е пречил на орган на властта да изпълни задълженията си. С твърдението, че служебното качество на митническите служители би било вън от съмнение, ако са били с униформи, касаторът всъщност поставя под съмнение и наличието на пряк умисъл. Апелативният съд е отделил достатъчно внимание на този въпрос, като е изложил подробни, логични, ясни и точни мотиви относно фактите, от които се извежда субективната съставомерност на деянието по чл.270, ал.1 от НК и доказателствените източници за тези факти. Обстоятелството, че К. правилно е схванал качеството на митнически инспектор на Н., е установено след задълбочен анализ от страна на съда, а от него следва, че предприетото бягство е с цел осуетяване на проверката. Предложеното от подсъдимия обяснение, че е помислил, че ще бъде ограбен, е обсъдено във въззивното решение и е отхвърлено като категорично недостоверно. Изложени са редица съображения в подкрепа на наличието на пряк умисъл: пострадалият се е легитимирал със служебна карта; движел се е спокойно, не е носел оръжие; не е бил маскиран; проверката е предприета през светлата част на денонощието, на публично място, пред погледите на минувачите; К. продължил движението на автомобила, дори когато е възприел, че други лица, различни от тези, които помислил за грабители, му правят знаци /св.Р. и св.Б./, и след като вече е чул виковете от болка на Н.; установена е причината за поведението му, желанието да осуети проверката е мотивирано от наличието на акцизни стоки без бандерол в ползваната от него гаражна клетка; миналият му опит предполага, че би имал възможност да отличи митническа проверка от опит за грабеж, след като три години по-рано при сходни обстоятелства също е твърдял пред полицията, че погрешно е оценил ситуацията. С оглед изложеното правната квалификация на действията на подсъдимия е точна. Вместо да спре за проверка, той е предприел бягство от местопроизшествието, при което поради това, че се е намирал в тесен проход, а св.Н. вече бил навлязъл в него, докато маневрирал, притиснал крака му. С това поведение К. едновременно е попречил на пострадалия да извърши митническа проверка, и реализирайки бягството си управлявайки МПС в нарушение на правилата за движение, му е причинил средна телесна повреда. Жалбоподателят твърди, че съдът е нарушил материалния закон, като е приел, че престъплението по транспорта е умишлено, без да сочи конкретни факти в подкрепа на твърдението си. Настоящият състав споделя извода, че деянието, с което е увреден левият крак на св.Н. е умишлено. Следва да се изтъкне, че не става въпрос за пряк, а за евентуален умисъл. Характерно за него е, че мотивите за извършване на деянието се отнасят не към настъпилия допълнителен резултат, а към психологическите причини, предизвикали изпълнението на пряката цел. Именно такъв е конкретния случай – пряката цел на подсъдимия е била да осуети митническата проверка чрез бягство с товарния автомобил, и като е предприел реализацията й, е причинил страничния вредоносен резултат. Обстоятелството, че К. е допускал вероятното причиняване на увреждане на пострадалия, и се е съгласявал с това, е надлежно изведено от установените факти – подсъдимият е възприел местонахождението на Н. в непосредствена близост до автомобила, съзнавал е параметрите на прохода и минималното странично отстояние, непозволяващи на пострадалия да се отдръпне, въпреки това е осъществил няколко бързи последователни маневри, придвижвайки автомобила напред – назад и встрани. Настоящият съдебен състав намира, че наложеното наказание е справедливо и адекватно на тежестта на деянията и данните за обществената опасност на дееца, годно е да спомогне за реализиране на целите по чл.36, ал.1 от НК. Касаторът се позовава единствено на изтеклия дълъг период от време, за да иска намаляването му. По този повод следва да се отбележи, че посоченото обстоятелство вече е било обсъдено и възприето от въззивния съд. Продължителността на наказателното производство е преценена като несъразмерна, макар и не прекалено значителна, с оглед извършените от експертни изследвания и обективни фактори, наложили отлагане на съдебните заседания. Именно поради времетраенето на процеса на К. е определено наказание в минимален размер с приложение на чл.66, ал.1 от НК, въпреки че съдът е констатирал наличие на отегчаващи обстоятелства. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 251/14.07.2021г. по ВНОХД № 515/2021г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.