Р Е Ш Е Н И Е № 50127 гр. София, 30.06.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 533 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия С. А. Р. (адв. М. М.) и отделни жалби на поверениците на частните обвинители - Ц. И. С., лично и като законен представител на В. С. С., С. Д. С., и Д. Т. С. (адв. А. Б.), както и К. Щ. К., М. Щ. К., Щ. В. К. (адв. В. Н.), всички против въззивно решение № 13/17.02.2022 г. на Бургаския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 230/2021 г., с което е била потвърдена присъда № 8/15.09.2021 г. по НОХД № 219/2021 г. на Сливенския окръжен съд. С първоинстанционната присъда Сливенският окръжен съд е признал подсъдимия С. А. Р. да виновен в това, че на 10.09.2020 г., на път ІІ-66, в землището на [населено място], при управление на л. а. Форд Фиеста с рег. [рег.номер на МПС] , в посока от [населено място] към [населено място], нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Р. Б., С. С. и В. К., като случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 343, ал. ал. 3, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 и вр. чл. 54 от НК му е определил наказание 10 години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалил с 1/3, като окончателно наложеното е в размер на 6 години и 8 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим и кумулативно наказание по чл. 343г от НК в размер на 7 години лишаване от право да управлява МПС. Оправдал е подсъдимия да е извършил престъплението във връзка с допуснато нарушение по чл. 20 от ЗДвП. В тежест на подсъдимия съдът е присъдил заплащане на разноските по делото. В жалбите на частните обвинители се излагат доводи за явна несправедливост на потвърденото от въззивната инстанция наказание на подсъдимия, като се претендира отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд с оглед увеличаването му. Акцентира се върху съдебното минало на подсъдимия, което не е оценено като отегчаващо обстоятелство, както и факта, че в случая са загинали три лица, което изисква по-високо наказание. Частните обвинители и касатори, редовно призовани не се явяват пред ВКС. Явяват се поверениците им – адв. К. (преупълномощена от адв. Б.) и адв. В. Н., които изцяло поддържат доводите за занижено наказание на подсъдимия и исканията за неговото увеличаване. Изразяват стаовище за неоснователност на жалбата на подсъдимия. В касационната жалба на подсъдимия са изложени доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. Оспорва се правната квалификация на деянието като особено тежък случай поради липсата на едновременно присъствие на изключителна обществена опасност на деянието и на дееца, като се иска прилагане на по-леко наказуемия състав по чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1 от НК. Според защитата не са налице обстоятелства, които да отличават подсъдимия от останалите извършители на транспортни престъпления и да го определят като деец с изключително висока обществена опасност. Не било съобразено, че превищаването на скоростта е било само с 10 км./ч. Мотивирано е и оплакване за явна несправедливост на наказанието поради несъобразяване на всички обстоятелства за личността на подсъдимия – чисто съдебно минало, положителни характеристични данни, семейна и трудова ангажираност и социална реализация, процесуалното му поведение и отношение към извършеното деяние. Защитата намира за неправилно отчитането на множеството административни нарушения по ЗДвП като отегчаващо обстоятелство без да се съобрази, че те се отнасят за дълъг период от време преди деянието и в по-голямата им част са за нарушения, които не са представлявали непосредствена и съществена опасност от ПТП. В с. з. пред ВКС подсъдимият лично и чрез защитника си адв. М. М., поддържа касационната жалба. Частните обвинители, неподали касационна жалба, не се явяват. Пред ВКС се явява повереникът на частните обвинители М. Б., А. М., Н. Х. и С. Б. – адв. С., който моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение. Повереникът на частните обвинители М. Л., Р. Л., М. Л. и Р. Б. – адв. Р. М., представя писмено становище за отхвърляне на жалбата на подсъдимия, както и жалбите на касаторите частни обвинители. Прокурорът от ВПК изразява позиция за неоснователност на подадените жалби от подсъдимия и частните обвинители. Намира материалният закон за правилно приложен, а наложеното наказание за справедливо, поради което и счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. В последната си дума подсъдимият изразява съжаление за стореното и моли наказанието му да бъде намалено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационните жалби на подсъдимия и на частните обвинители са неоснователни. На първо място, ВКС намира за неоснователни доводите за неправилно приложение на материалния закон поради отчитане на случая като особено тежък, застъпени в касационната жалба на подсъдимия. В мотивите си въззивният съд е очертал последователно и в пълнота всички обстоятелства, които дават основание за заключение, че не само обществената опасност на деянието е изключително висока (поради причиняването на смъртта на три лица, броя и тежестта на допуснатите нарушения на правилата за движение), но такава е и на самия деец – дългогодишно пренебрегване на правилата за движение, за които е бил многократно санкциониран по административен ред. Сред многообразието от административни прояви на пътя са и такива за нарушаване величината на скоростта, която в конкретния случай действително е била превишена само с 10 км./ч., но пък това несъмнено е довело до неконтролирано навлизане в насрещната лента за движение и дори на банкета, където водачът на л. а. „Тойота Я.“ е насочил своя автомобил в опит да избегне тежкия удар. ВКС намира, че навлизането в насрещната лента на движение с висока скорост, при ясна видимост за осъществяване на правомерно движение от пострадалите в тази лента и поставянето им в критична ситуация при практическа невъзможност да избегнат удара, е изключително грубо нарушение, което подчертава не само високата степен на обществена опасност на деянието, предвид и настъпилите тежки последици, но и е негативна характеристика за дееца. Не по-малко укоримо е и цялостното поведение на подсъдимия на пътя преди инцидента чрез безпричинното му навлизане в насрещната лента, за което са правили коментари отделни свидетели. Разгледани в своята множественост и многообразие, предходните прояви на подсъдимия, които са го определяли като рисков и недисциплиниран водач, в съчетание с данните за конкретното му поведение преди и по време на пътния инцидент, довел до загубата на три човешки живота, безусловно сочат на изключителна обществена опасност не само на деянието, но и на самия деец. Затова няма основание деянието да се квалифицира по-леко съобразно претенциите на защитата. Макар и с различна насоченост, доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание са изтъквани както в неговата жалба, така и в тези на частните обвинители. ВКС намира, че наказанието е справедливо и липсва необходимост от неговото увеличаване съобразно претенциите на частното обвинение, както и не са условия за намаляването му съгласно искането на защитата. В мотивите си въззивният съд подробно е дал отговор на възраженията на частното обвинение защо не включва в категорията на отегчаващите обстоятелства данните за съдебното минало на подсъдимия (осъждан, но реабилитиран), непризнаването на вина на досъдебната фаза или това, че не изказал съжаление към наследниците на пострадалите лица, което е индиция за приетата линия на защита. ВКС споделя изложените по тези въпроси съображения и не намира за нужно да ги преповтаря. Същото важи и за коментара относно тов,а дали определеното по чл. 54 от НК наказание в размер на 10 години лишаване от свобода (преди редукцията) е към средния или минималния размер. Няма място за споделяне и на възраженията на защитата за несъобразяване на пълния обем смекчаващи обстоятелства. Съвсем очевидно е, че в тази категория са били отчетени както семейното и трудово положение на подсъдимия, така и относително положителните характеристични данни, настъпилата реабилитация, която го определя като неосъждан. Следва обаче изрично да се отрази, че въззивният съд в нарушение на изискването по чл. 56 от НК е включил в обхвата на отегчаващите обстоятелства „множеството допуснати нарушения на правилата за движение, за които е наказван по административен ред“, както и че е „допуснал две сериозни и груби нарушения по ЗДвП“, тъй като същите обстоятелства вече са били отчетени по повод квалифициране на деянието като особено тежък случай. Без основание се явява и отегчаване на отговорността му поради това, че скоростта му на движение надхвърляла „предвидената за приближавания конкретен пътен участък“. Очевидно се има предвид приближаването на участък от пътя, където скоростта е следвало да се намали от 90 на 60 км./ч., но фактологията на деянието, приета от инстанциите по същество, определено е сочела, че деянието е извършено преди навлизането в зоната за намаляване на скоростта от 60 км./ч., а превишението навсякъде е отчитано на базата на позволената за участъка от 90 км./ч. Независимо от тези погрешни разсъждения и практическо изключване на горните обстоятелства от категорията на отегчаващите, ВКС не намира за необходимо да ревизира определеното на подсъдимия наказание от 10 години лишаване от свобода, редуцирано с 1/3 до размера от 6 години и 8 месеца, нито на кумулативното - лишаване от правоуправление по чл. 343г от НК за 7 години. В посочените размери то е съответно на индивидуалната тежест на извършеното и данните за личността на дееца, поради което е справедливо и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените в жалбите касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 13/17.02.2022 г. на Бургаския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 239/2021 г. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.