Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
София, 12.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.06.2018 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 855 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1802 от 20.07.2017г., по т.д.№ 5482/2016 г., с което е потвърдено решение № 1276 от 18.07.2016 г., по т.д.№ 4397/2015 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от касатора, като ищец, обективно съединени искове по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./, във вр. с чл.171 ЗУТ за сумата 150 000 лв. – обезщетение по договор за застраховка ”Професионална отговорност в проектирането и строителството” за причинени имуществени вреди от неизпълнение на задълженията за осъществяване на строителен надзор от [фирма] и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 5 964 лв. – обезщетение за забава за периода 31.01.2015 г. - 22. 06.2015 г.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Позовавайки се на общите правила на чл.2 , чл.183 , чл.196, ал.1 и чл. 197 КЗ/ отм./, както и на разпоредбите на чл.13 и чл.20 от Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че застраховката за професионална отговорност на участниците в строителството покрива отговорността на застрахования само по писмена претенция, заявена в срока на действие на застрахователния договор, без значение моментът на настъпване на застрахователното събитие. Поради неприлагане на поисканото от негова страна т.д.№ 602/2011 г. на В. ,счита че обжалваното въззивно решение е постановено при съществено нарушаване на процесуалното правило на чл.157 ГПК, който порок е довел и до необоснованост на изградените фактически изводи.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното и материално право: 1.Какви са правомощията на въззивния съд във вр. с доклада по делото, когато докладът на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК е непълен или неточен?” ; 2. Допустимо ли е събирането на относими доказателства от въззивната инстанция, когато в доклада на първоинстанционния съд не са дадени указания за уточняване на фактите, които страната ще установява с тези доказателства?” и 3.”Кой е моментът на настъпване на застрахователното събитие при действието на договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството” по чл.171 ЗУТ, когато действието или бездействието е извършено в рамките на ретроактивната датата на договора,а вредата се е появила напълно след сключването му?”
За илюстрация на твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика са посочени : т.2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т.4 на ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС.
Селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е въведено по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право: 1.” Какво е съдържанието на термина „писмени претенции” в разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗУТ и Наредбата за условията и реда за задължителното застраховане в проектирането и строителството, приета с ПМС № 38/ 24.02.04 г.?”; 2.”Отпада ли отговорността на застрахователя по застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството по чл.171, ал.1 ЗУТ, когато писмената претенция за заплащане на застрахователно обезщетение е предявена при завършване на фактическия състав на задължението за обезвреда, но след изтичане на едногодишния срок на действие на застрахователния договор?”;3.”Каква е доказателствената сила на констативните актове на РДНСК за установяване състоянието на стоеж, при определяне датата на настъпване на застрахователно събитие при действието на застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството”, по чл.171 ЗУТ ?и 4.”Каква е доказателствената сила на заповед за спиране на строителството, издадена от строителния надзор на строежа за установяване датата на настъпване на застрахователното събитие при действието на застраховка ”Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството”, сключена по реда на чл.171 ЗУТ?”
Ответникът по касационната жалба [фирма] в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява срещу искането за достъп до касация, излагайки подробни писмени съображения за неоснователност, но на въведените касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да отхвърли предявения иск по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ във вр. с чл.171 ЗУТ въззивният съд е приел, че [фирма], в качеството си на бенефициер по договор за професионална застраховка по чл. 171, ал.1 ЗУТ, сключен между [фирма], като консултант комуто е възложил упражняването на строителен надзор на конкретен строителен обект и ответното АД, като застраховател, не е предявил писмените си претенции пред застрахователя в рамките на срока на действие на първия от двата застрахователни договора между страните - този от 18.07.2009 г. до 17.07.2010 г., с ретроактивна дата 15. 07. 2004 г. Затова независимо, че [фирма], чиято професионална отговорност е застрахована от ответника и строителят [фирма], са осъдени с влязло в сила решение да заплатят, на осн. чл.265 ЗЗД, солидарно на ищеца сумата 279 265.88 лв., поради допуснато от тях изпълнение на строежа в несъответствие с изискванията за носимоспособност, устойчивост, дълготрайност на строителните конструкции и пр., пропускът на бенефициера по застрахователното правоотношение да предяви претенцията си пред застрахователя в срока на договора, при чието действие е завършен фактическият състав на задължението за обезвреда, не може да бъде поправен чрез предявяването и в срока на действие на застрахователен договор за следващ период, със същия предмет и между същите страни.
Съображенията са, че по силата на чл. 172, ал.1 ЗУТ професионалната застраховка по чл.171 ЗУТ покрива от обективна страна професионалната отговорност на застрахования, но само по заявени писмени претенции, в срока на действие на конкретния застрахователен договор, което не е доказано в процеса.
Обстоятелството, че настъпването на имуществената вреда в случая е констатирано и документално удостоверено със заповед на строителния надзор № 29а от 11.08.2008 г., а с констативен протокол от 30.04.2009 г., подписан и от представител на ищцовото дружество, са установени и отделните деформации, причините за възникването им и отговорните за тях субекти, според въззивната инстанция е достатъчно, за да се счете, че фактическият състав на застрахователното събитие е окончателно консолидиран именно към датата на сочените документи и към същата са били налице предпоставките на закона за ангажиране отговорността на застрахователя на професионалната отговорност на участниците в строителството за обезвреда на бенефициента по застрахователния договор от 16.07.2008 г., със срок на действие от 18. 07. 2008 г. до 17.07.2009 г., което последният е следвало да съобрази.
С оглед съдържанието на решаващите мотиви в обжалваното решение настоящият съдебен състав намира, че искането за допускане на касационно обжалване е основателно.
Поставените от касатора материалноправни въпроси № 1 и № 2 , обобщено свеждащи се до приложението на чл.172, ал.1 ЗУТ и обусловеността на възникване правото на обезщетение на застрахования от сезиране на застрахователя с формални писмени претенции в срока на действие на застрахователен договор по уредената в чл.171 ЗУТ застраховка ”Професионална отговорност в проектирането и строителството”, са релевантни за изхода на делото и обосновават общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК.
По отношение на същите е осъществено и поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Породената от липса на дефинитивно определяне съдържанието на понятието „писмени претенции” в хипотезата на задължителната застраховка по чл.171 ЗУТ създаваща известна неяснота при прилагането на чл.172, ал.1 ЗУТ, обуславя и значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1802 от 20.07.2017г., по т.д.№ 5482/2016 г..
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметка на ВКС сумата 3 119.28 лв. / три хиляди сто и деветнадесет лева и двадесет и осем стотинки/, държавна такса за касационното производство, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и представи в същия срок по делото съответен документ, удостоверяващ извършеното плащане.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до страната, че при неизпълнение на дадените и указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на определената от съда допълнителна държавна такса, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: