Р Е Ш Е Н И Е № 314 София, 17.02.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА При участието на секретаря Северина Толева и като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1548/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Д. Д. като процесуален представител на Г. С. Р. от [населено място] срещу решение № 183/15.07.2010 год., постановено по в. гр.д. № 203/2010 год. на Кърджалийския окръжен съд , с което е потвърдено решение № 64/04.05.2010 год. по гр.д. №52/2010год. на Момчилградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторката срещу [фирма], представляван от Б. А. Ш. , Метим Б. И. от [населено място] и С. М. С. от [населено място] иск с пр. осн. чл. 233,ал.1 ЗЗД като неоснователен и недоказан. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторката моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Ответниците по касация [фирма], [населено място], Метим Б. И. от [населено място] и С. М. С. от [населено място] не вземат становище по касационната жалба . С определение № 656/26.05.2011 год. по делото касационното обжалване е допуснато по следните материално правни въпроси : има ли правомощието един от наемодателите / съсобственици /, който няма необходимата квота съгл.чл.32,ал.1 ЗС , сам да подписва нов договор след прекратяване на съществуващ договор за наем поради изтичането на срока му и този договор противопоставим ли е на останалите съсобственици и дали ги обвързва ; имота подлежи ли на връщане или това задължение е отпаднало предвид сключването на новия договор. Касационната обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, доколкото с обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с тяхното разрешаване в представеното от касатора Решение №1236 от 05.01.2009 год. на ВКС, по гр.д. № 5465/2007 год. на ВКС, ГК, ІІ г.о . С въззивното решение е прието за безспорно установено , че на 25.10. 1999 год. за процесния имот - пл. № 2468, кв.57 по плана на [населено място] , ведно с партерен етаж със застроена площ от 72 кв.м. и мазе със застроена площ от 72 кв.м. от построената в имота къща, е сключен договор за наем между С. С. С., М. С. С., Мелехад Ч. и М. С. Р. в качеството им на наемодатели и ответниците по предявения иск – [фирма], представлявано от Б. А. Ш. , М. Б. И., и С. М. С., в качеството им на наематели , със срок на действие 10 години . Установено е , че ищцата се явява наследница на М. С. Р. , починала на 14.08.2006 год. Не се спори, че след изтичане срока на договора / 25.10.2009 год. / наемателите –ответници по иска, не са върнали имота на наемодателите, въпреки че са канени за това от ищцата с изпратени от нея нотариални покани /получени съответно на 06.11.2009 год. и 16.11.2009 год./ Същите са се позовали на сключен на 01.09.2009 год. между тях и един от съсобствениците на имота и първоначален наемодател М. С. С. договор за наем на имота, сключен за срок от три години. /Датата на този договор не е достоверна , доколкото същият не е вписан, липсва и нотариална заверка на датата/. За да отхвърли предявеният на осн. чл. 233,ал.1 ЗЗД иск, въззивният съд е приел, че ответниците по него се намират в имота на договорно основание, като сключения втори договор за наем, е противопоставим на ищцата. Съдът е приел, че това произтича от обстоятелството, че правата на ищцата и тези на М. С. С. в процесния имот са „равностойни” – и двамата са собственици на по ¼ ид. част.Посочено е ,че качеството на съсобственик в имота дава възможност на ищцата да претендира заплащане на част от получавания по втория договор наем , но не и да иска връщане на наетата вещ. При разглеждане на аналогична хипотеза с Решение №1236 от 05.01.2009 год. на ВКС, по гр.д. № 5465/2007 год. на ВКС, ГК, ІІ г.о . , представено с касационната жалба, съдът е приел, че сключените след прекратяване на първия договор за наем два последователни договора от останалите съсобственици на имота с ответниците, не могат да бъдат противопоставени на ищеца с оглед правата му на наемодател по първия договор и съсобственик на имота . Посочено е , че общата вещ се ползва и управлява по решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината , поради което предвид обема на правата на ответниците в общата вещ, сключените в последствие от тях договори, са непротивопоставими на ищеца , собственик на ½ ид. част от имота. При усл. на чл. 291.т.1 ГПК съдът възприема за правилни разрешенията, дадени в Решение №1236 от 05.01.2009 год. на ВКС, по гр.д. № 5465/2007 год. на ВКС, ГК, ІІ г.о . Съгласно чл. 32,ал.1 ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците , притежаващи повече от половината от нея. Доколкото отдаването на съсобствена вещ под наем представлява действие на управление, решението за това следва да бъде взето при съблюдаване разпоредбата на чл. 32,ал.1 ЗС тоест от съсобствениците , притежаващи повече от половината й. С оглед на това когато съсобствената вещ е отдадена под наем само от един или повече от съсобствениците, които не притежават повече от половината от имота, този договор не е противопоставим на всеки един от останалите съсобственици на имота заедно или поотделно. Предвид тези отговори на поставените правни въпроси, в конкретния случай, съсобственикът М. С. С. , който е собственик на ¼ ид. част от съсобствения имот, не е имал правомощието да сключва последващия договор за наем за имота. Така сключения договор за наем не е нищожен, но същият не обвързва останалите съсобственици. Съгласно чл. 21 ЗЗД договорът поражда действие между страните, които са го сключили , а спрямо трети лица само в предвидените от закона случаи, в които настоящият не попада .С оглед на това, процесният договор не може да бъде противопоставян на останалите съсобственици. Доколкото срокът на първия договор за наем , сключен от всички съсобственици на имота с ответниците е изтекъл , на осн. чл. 233 ЗЗД същият подлежи на връщане.С оглед на това предявеният от касаторката иск с пр.осн. чл. 233,ал.1 ЗЗД, е основателен. Без значение за този извод е обстоятелството, че ищцата притежава ¼ ид. част от имота, каквато е и квотата на ответника . Предявеният иск почива на облигационното отношение /първият наемен договор/ и ищцата действа в полза на наемодателите по този договор. Доколкото същият е прекратил своето действие, вещта подлежи на връщане. С оглед на изложеното, въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон . На осн. чл. 293,ал.2 ГПК то следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен . С оглед изхода на делото ответниците [фирма], [населено място], Метим Б. И. и С. М. С. и двамата от [населено място] следва да заплатят на ищцата направените в производството разноски в размер на 2 238 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 183/15.07.2010 год., постановено по в. гр.д. № 203/2010 год. на Кърджалийския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], представляван от Б. А. Ш., [населено място], Метим Б. И. и С. М. С. и двамата от [населено място] да освободят имот пл. №2468, кв. 57 по плана на [населено място], на [улица], ведно с партерния етаж със застроена площ от 72 кв.м. и мазе със застроена площ от 72 кв.м. от построената в имота къща и ВЪРНАТ същия на Г. С. Р. от [населено място] на осн. чл. 233,ал.1 ЗЗД . ОСЪЖДА [фирма], [населено място], Метим Б. И. и С. М. С. и двамата от [населено място] да заплатят на Г. С. Р. от [населено място] разноски в размер на 2238 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Олга Керелска по гр.д. 1548/2010 год. Не споделям становището на мнозинството от решаващия състав, че предявеният иск с пр. осн. чл. 233 ,ал.1 ЗЗД за връщане на наетата вещ от един от наемателите - съсобственик на ¼ ид. част, в конкретната хипотеза случая следва да бъде уважен. Съгласно чл. 32,ал.1 ЗЗД общата вещ се полза и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от нея. Предявяването на иск по чл. 233 ,ал.1 ЗЗД е също действие на управление, за което в случая няма решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от съсобствената вещ и наемодатели по първия договор за наем. С оглед на това становището , че с предявяване на иска от ищцата , същата действа в полза и на останалите наемодатели и съсобственици е произволен, още повече че няма пречка последните да водят иска заедно с предявилата го Г. С. Р. , ако виждането им за ползването и управлението на общата вещ , съвпада с нейното, което обаче не са сторили. С оглед на това споделям становището на въззивния съд, че предвид правата на ищцата в съсобствената вещ предявеният от нея иск с пр. осн. чл. 233,ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен. Обратен би бил изводът, ако иска е предявен от наемодателите по първия договор, които формират мнозинство в съсобствената вещ, предмет на наемните договори. Подписал с особено мнение: / Олга Керелска/