О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 144 София, 20.03.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 620/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [община], представлявана от кмета на общината Ц. В. П., чрез адв. Д. А. и адв. Я. Р., срещу решение № 243 от 04.06.2012 г. по в.гр.д. № 1341/2011 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата са наведени доводи за недопустимост на решението като постановено по недопустим иск, а също за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба жалбоподателят сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: допустимо ли е съдът при липса на изрична нормативна уредба на статута на пещерите да прилага по аналогия уредбата, касаеща други защитени местности; когато един конкретен природен обект, който не е включен в списъка на обектите- изключителна държавна собственост, се намира на територията на защитена местност, изрично посочена в списъка на обектите- изключителна държавна собственост, следва ли автоматично този обект да се счита за обект - изключителна държавна собственост, без по законодателен път да му е отреден такъв статут; допустимо ли е съдебен, а не законодателен орган, да отрежда статут- изключителна държавна собственост на един природен обект. Държавата като ответник по касация, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от областен управител на област С., в писмен отговор изразява становище, че искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е неоснователно. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 102 от 26.10.2011 г. по гр.д. № 45/2011 г. на Смолянския окръжен съд, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал.1 ГПК по отношение на [община], че Държавата, представлявана от министъра на регионалното управление и благоустройството, а последният чрез областен управител на област С., е собственик на пещерата “Дяволското гърло”, публична държавна собственост, природна забележителност с идентификационен № 792 на Българската федерация по спелеология, находяща се в имоти №№ 013543, 029005 и 012467 по картата на възстановената собственост на [населено място], общ. Д., представляваща част от защитената местност “Триградско ждрело”, с описание по Акт за публична държавна собственост № 3306 от 06.01.2010 г както следва: обща денивелация 102 м; дължина 548 м; голяма и малка зала с размери – дължина 110 м, ширина 40 м, височина 36 м; вход в отдел 110, подотдел “п”; изход в отдел 116, подотдел “з”, по лесоустройствения проект на Д. – Т.; голям водопад 42 м; малки водопади 18 м; горен и долен сифон със сифонен участък между тях; галерия; каменни блокове; тераса и балкони; подземен речен път; изкуствена галерия с дължина 150 м; 296 бр. бетонови стъпала към пещерата и надземен паркинг, повдигнати в жълт, оранжев, кафяв, розов и зелен цвят на скицата на л. 152 от делото, която е неразделна част от решението, като е отхвърлен и предявеният от [община] против Държавата иск за ревандикация на така описания обект. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че пещерата “Дяволското гърло” попада в границите на защитената местност “Триградско ждрело”, обявена за такава със заповед № 4021 от 06.12.1963 г. на председателя на Комитета на горите и горската промишленост и е част от държавния горски фонд. Същата представлява обект с национално значение, предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности чрез общо ползване, поради което по силата на чл. 2, ал.2, т.5 от Закона за държавната собственост, представлява публична държавна собственост. Посочил е също, че голяма част от пещерата представляват от водно течение, два водопада, сифони със сифонни участъци между тях и надземно речно корито, които съгласно чл. 11 от Закона за водите, са публична държавна собственост. Намерил е за неоснователен доводът на касатора, че пещерата е преминала в собственост на общината на основание § 7, ал.1, т.6 от ЗМСМА като част от общинската инфраструктура, като се е мотивирал с това, че по делото няма данни ползването й във времето да е било свързано само със задоволяване на местни културни или спортни нужди. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК материалноправни и процесуалноправни въпроси. Не е обуславящ изхода на спора поставения от касатора въпрос допустимо ли е съдът при липса на изрична нормативна уредба на статута на пещерите да прилага по аналогия уредбата, касаеща други защитени местности. Необосновано е твърдението, че при формиране на извода относно принадлежността на правото на собственост върху процесната пещера въззивният съд е приложил по аналогия правна уредба, касаеща “други защитени местности”. Съобразявайки, че пещерата “Дяволската дупка” не е от категорията на защитените територии по приложение № 1 и № 2 към чл. 8 от Закона за защитените територии, обявени за изключителна държавна собственост, при разрешаване на въпроса дали пещерата е държавна или общинска собственост, въззивният съд е изхождал от критериите на § 7, ал.1 ЗМСМА за обособяване на общинската от държавната собственост и на чл. 2, ал.2, т.5 ЗДС за публична държавна собственост. В съответствие с изяснения по делото статут на пещерата ” Дяволското гърло” - природна забележителност, компонент от защитената местност ”Триградско ждрело”, предназначен за задоволяване на обществени потребности от национално значение, е направил извод, че същата не е преминала в собственост на общината на основание § 7, т.6 ЗМСМА като обект от местната инфраструктура, а е останала държавна собственост, която отговаря на критериите на чл. 2, ал.2, т.5 ЗДС. Обстоятелството, че липсва специална правна регламентация на правото на собственост върху пещерите не налага допускане на касационно обжалване, тъй като е ясно, че в такъв случай ще следва да намерят приложение общите правила. Не са обуславящи изхода на делото и вторият и третият от поставените в изложението правни въпроси, тъй като въззивният съд не е приел пещерата да е изключителна държавна собственост. Съдържанието на понятията ”изключителна държавна собственост” и “публична държавна собственост” е различно. Настоящият състав не намира основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост. Безспорно е по делото, Държавата е във владение на спорния обект, както и че касаторът оспорва претендираното от нея право на собственост. Тези обстоятелства са достатъчни да се приеме, че за Държавата е налице правен интерес от предявения установителен иск за собственост, решението по което ще сложи край на съществуващия правен спор. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 243 от 04.06.2012 г. по в.гр.д. № 1341/2011 г. на Пловдивския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: