Р Е Ш Е Н И Е № 457 гр. София, 22 декември 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1221 по описа за 2015 г Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия В. А. Т. и по жалба на частния обвинител и граждански ищец Е. В. К. срещу решение на Варненски апелативен съд № 132 от 7.07.15 г, по ВНОХД № 83/15, с което е изменена присъда на Варненски окръжен съд № 10 от 26.01.15 г, по НОХД № 1473/13, като наложеното наказание „лишаване от свобода” е увеличено на пет години, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият В. А. Т. е признат за виновен в това, че на 11.05.2013 г, в [населено място], по непредпазливост, е причинил смъртта на И. Д. К. вследствие умишлено нанесена средна телесна повреда, с оглед на което и на основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 129 и чл. 54 НК, е осъден на четири години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в затвор, както и да заплати на Д. И. К. и Р. И. К., вторият, непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си Е. В. К., обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 60 000 лв, за всеки от тях, заедно със законните последици, а искът на Е. В. К. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 100 000 лв, е отхвърлен. С жалбата на подсъдимия се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните доводи: обвинителният акт страда от съществени непълноти / релевантните факти не са надлежно описани /, събраните доказателства са тълкувани превратно, не е отчетено нападението на пострадалия спрямо подсъдимия, незаконосъобразно е отхвърлено искането за повторен разпит на св. Г., неверен е изводът, че са нанесени множество удари / според защитата, ударът е само един /, неправилно са интерпретирани доказателствата, установяващи носенето на нож от пострадалия, възраженията на защитата не са получили изчерпателен отговор, материалният закон е приложен неправилно / налице е хипотезата на неизбежна отбрана, алтернативно, деянието покрива признаците на чл. 124, ал. 2 или на чл. 124, ал. 4 НК /, наложеното наказание е явно несправедливо / налице са основанията на чл. 55 и чл. 66 НК, които не са приложени /, при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди е допуснато нарушение на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. С жалбата на подсъдимия се правят алтернативни искания: за неговото оправдаване и отхвърляне на гражданските искове, за връщане на делото за ново разглеждане, за смекчаване на наложеното наказание, респективно, приложение на чл. 66 НК, редуциране на уважените граждански искове. С жалбата на частния обвинител и граждански ищец К. се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Изтъкват се следните доводи: още с повдигане на обвинението е допуснато съществено процесуално нарушение, имащо отношение към правната квалификация / според частното обвинение, деянието съставлява квалифицирано убийство /, съдията-докладчик е следвало да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за повдигане на по-тежкото обвинение, материалният закон е приложен неправилно, наложеното наказание е явно несправедливо, незаконосъобразно е отхвърлен гражданският иск. Заедно с жалбата е депозиране заявление за оттегляне на гражданския иск и прекратяване на производството в тази част. Иска се влошаване на положението на подсъдимия, респективно, уважаване на отхвърления граждански иск. В съдебно заседание на настоящата инстанция частните обвинители или техен представител не се явяват и не изразяват становище по жалбите. Защитата пледира за пререшаване, в полза на подсъдимия, на въпросите, касаещи наказателната му отговорност и гражданската такава. Счита, че жалбата на частния обвинител и граждански ищец е неоснователна. Подсъдимият не участва лично в касационното производство / по отношение на него делото се разглежда задочно /. Представителят на ВКП счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Съгласно нормите на НПК, съдът е обвързан от обвинението по обвинителния акт и дължи произнасяне по това обвинение. На обвинителната власт в лицето на прокуратурата е предоставена компетентност да определи характера, обема и параметрите на обвинението, а на съда, да реши правния спор. След внасяне на обвинителния акт, по своя преценка, прокурорът може да измени обвинението, при условията на чл. 287 НПК, но такава процесуална възможност не е предвидена за съда / в НПК липсва хипотеза, при която съдът би могъл да дава указания на прокурора по правната квалификация на деянието и обема на обвинението /. Ето защо, недопустимо е да бъде обсъждана тезата на частното обвинение, че е допуснато съществено процесуално нарушение, като деянието е квалифицирано по чл. 124 НК вместо по чл. 116 НК, а доводите в тази насока следва да бъдат оставени без коментар. Въззивният съд е споделил доказателствените изводи на първата инстанция, но е изложил и собствени съображения, които са правилни и се възприемат от настоящата инстанция. Събраните доказателства са достатъчни за разкриване на обективната истина, поради което не се е налагало да бъде допуснат допълнителен разпит на св. Г., а отказът да бъде уважено такова искане не представлява процесуално нарушение, накърняващо правото на защита. В обстоятелствената част на обвинителния акт е описан кръгът от факти, имащи значение за съставомерността на деянието, а в диспозитива е посочена съответстващата им правна квалификация. От съдържанието на обвинителния акт може да бъде проследен развоят на инцидента, появата на пострадалия и неговото поведение, както и действията на подсъдимия, квалифицирани по чл. 124 НК. Следователно, изискванията на чл. 246 НПК са спазени, поради което не може да бъде споделен довода на защитата, че при изготвянето на обвинителния акт е допуснато процесуално нарушение, имащо значение за пълноценното упражняване на правото на защита. Неоснователно се възразява срещу анализа на гласните доказателства, изводими от показанията на свидетелите, очевидци на деянието: Д. Н., Д. М., Г. Г., И. В., В. В.. Показанията им от досъдебното производство, дадени пред съдия, са приобщени и по този начин надлежно са включени в доказателствената съвкупност, годна да послужи при формиране на вътрешното убеждение. Казаното от тях пред съда не е игнорирано, а е подложено на задълбочен анализ, при който правилно е прието, че са достоверни първоначалните им показания, дадени непосредствено след деянието, когато свидетелите добросъвестно са изложили възприятията си за случая. Верен е изводът, че пострадалият е проявил словесно предизвикателство към подсъдимия / със заповеден тон му е казал да си извади ръцете от джобовете /, но не е използвал нож срещу него. В тази насока е от значение и протоколът за оглед на местопроизшествие, в който липсва констатация за намерен нож у пострадалия. Вярно е становището и относно броя на нанесените удари, които са не по-малко от 5-6, наслагващи се, попаднали по лицевата част на главата. В такъв смисъл е СМЕ, изследвала обективните находки по тялото на починалия, свидетелстващи за множество удари. Изяснено е, че голямата част от тях са нанесени в изправено положение на жертвата, и един, след падането му на земята. Вследствие на побоя, на пострадалия са причинени следните увреждания: закрита черепно-мозъчна травма, лицева травма, шийна травма, вдишана кръв в трахеята, бронхите и белите дробове, остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, а причината за смъртта е несъвместимата с живота черепно-мозъчна травма. С оглед на изложеното, към доказателствения анализ на въззивната инстанция не би могъл да бъде отправен упрек, тъй като са спазени изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Липсата на допуснати съществени процесуални нарушения изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски апелативен съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. При правилно установените релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Обстоятелството, че пострадалият е отправил само словесно предизвикателство, обуславя верния извод, че липсва нападение по чл. 12 НК, което да породи извършване на защитни действия. Неоснователно се иска приложение на чл. 124, ал. 4 НК, който предполага да е имало неизбежна отбрана, чиито предели да бъдат превишени. Неоснователно е и искането за преквалификация на деянието по чл. 124, ал. 2 НК, която хипотеза не е налице. Несъмнено, конфликтът е провокиран от пострадалия, който е отправил към подсъдимия репликата „Извади си ръцете от джобовете. Намираш се в моя квартал”. Касае се за словесно предизвикателство, повлияло негативно на емоционалното състояние на дееца, което не съдържа признаците на афект по смисъла на НК, какъвто правилен извод е извел и въззивният съд. Обстоятелството, че подсъдимият е бил житейски раздразнен от поведението на пострадалия, макар и да не обуславя по-леко наказуемо престъпление, е релевантно при индивидуализацията на наказателната отговорност в насока на нейното смекчаване и правилно е оценено в такъв аспект / като смекчаващо обстоятелство /. С оглед на изложеното, ВКС намери, че материалният закон е приложен правилно, а липсата на нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК изключва възможността за оправдаване на подсъдимия, тъй като не е налице хипотезата на осъждане за несъставомерно деяние. Не е допусната и явна несправедливост на наложеното наказание. При индивидуализацията на наказателната отговорност правилно са обсъдени обстоятелствата по чл. 54 НК и целите по чл. 36 НК. Като отегчаващи обстоятелства са съобразени завишената степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от бруталния „отговор” на предизвикателството на пострадалия, който е бил в явно нетрезво състояние, и близо два пъти по-възрастен от подсъдимия, както и поведението на подсъдимия след деянието: уговарянето на свидетелите да отричат участието му в престъплението. Като смекчаващи обстоятелства са съобразени младата му възраст, чистото съдебно минало и добри характеристични данни, предизвикателството на пострадалия. Верен е изводът, че е налице баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при наличието на който наказанието следва да бъде определено към средния размер на санкцията, а именно: пет години „лишаване от свобода”. Това наказание се явява справедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК, поради което не могат да бъдат удовлетворени исканията за пререшаване на неговия размер, респективно начин на изтърпяване. ВКС намери, че въпросите, касаещи гражданската отговорност на подсъдимия, са решени правилно относно претенциите на синовете на починалия: Р. К. и Д. К., на които е присъдено обезщетение в размери от по 60 000 лв, за всеки от тях, заедно със законните последици. Взети са предвид болките и страданията, които са преживели децата на пострадалия от нелепата смърт на баща им, както и това, че те завинаги са лишени от родителска обич и подкрепа във важен момент, когато се намират в млада възраст и им предстои реализация в житейски план. Ето защо, присъдените им обезщетения, от по 60 000 лв, отговарят на критерия по чл. 52 ЗЗД, поради което не може да бъде удовлетворено искането за редуцирането им до по-нисък размер. Преди да бъде разгледана жалбата на Е. К., следва да бъде обсъдено оттеглянето на иска, депозирано заедно с касационната й жалба, при условията на алтернативност. Доколкото в НПК липсва нарочна уредба, на основание чл. 88, ал. 1 НПК, следва да намерят приложение правилата на ГПК. В случая, процедурата по чл. 232 ГПК при оттегляне на иска не е проведена докрай и не би могла да бъде проведена докрай, което по своя правен ефект е равнозначно на липса на оттегляне. От друга страна, оттеглянето на иска е направено при условията на алтернативност, което предопределя необходимост от разглеждане на касационната жалба по същество, както ще бъде сторено, в случая. Настоящата инстанция намери, че въззивната инстанция / а преди това и първата такава / неправилно е преценила основателността на гражданския иск, предявен от жалбоподателката К.. Съпругата също е преживяла болки и страдания от безвъзвратната загуба на съпруга си, с когото е съжителствала продължително време и е отгледала две деца. Вярно е, че няколко месеца преди инцидента, съпрузите К. са били във фактическа раздяла и са имали висящо бракоразводно дело. Тези обстоятелства обаче не обуславят извод за неоснователност на иска / искът би бил неоснователен, ако гражданският ищец не е претърпял вреди от деликта /, а имат значение при определяне на размера на дължимото обезщетение. В случая, от една страна, следва да бъде съобразен предходният дълъг съвместен живот, а, от друга страна, влошаването на отношенията между съпрузите, довело до решението им да живеят разделени. При съвкупната преценка на изброените обстоятелства, справедливо, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, се явява обезщетение, възлизащо на 20 000 лв, заедно със законните последици, което е достатъчно, за да репарира причинените вреди. При този изход на делото, подсъдимият следва да заплати държавна такса върху уважения в тази инстанция граждански иск, а именно: 800 лв, платими по бюджета на съдебната власт. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 и ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение на Варненски апелативен съд № 132 от 7.07.2015 г, по ВНОХД № 83/15, относно потвърденото отхвърляне на гражданския иск, предявен от Е. В. К. срещу В. А. Т., обезщетение за неимуществени вреди, до размера на 20 000 лв, вместо което: ОСЪЖДА В. А. Т. да заплати на Е. В. К. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 20 000 / двадесет хиляди / лв, заедно със законните последици. ОСЪЖДА В. А. Т. да заплати държавна такса върху уважения в тази инстанция граждански иск, възлизаща на 800 / осемстотин / лв, платими по бюджета на съдебната власт. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: