Р Е Ш Е Н И Е N 88 София, 04.05.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тридесет и първи март..................................... две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при секретаря Р. Иванова.....................….…........................................................в присъствието на прокурора ….........…................................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА................................. гр.дело № 4229/2015 година. Производство по чл.288 ГПК. Регионална дирекция по горите – [населено място], чрез пълномощника си гл. юрисконсулт А. И., е подала касационна жалба срещу решение от 04.05.2015 година по гр.д. № 107/2015 година на окръжен съд – Монтана. С него е отменено изцяло решение от 25.02.2015 г. по гр.д. № 512/2014 г. на районен съд – Берковица и вместо него е постановено друго, като са уважени исковете на Й. В. Л. от [населено място] срещу касатора за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед № РД-15/45 от 25.09.2014 г. на директора на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист – горски инспектор” и заплащане на сумата 1 914, 29 лева, съставляваща обезщетение за оставане без работа, ведно със законната лихва и разноските по делото. Отхвърлен е искът за обезщетение в останалата част до предявения размер от 8 000 лева. Касаторът поддържа, че решението в уважената част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв. В. от АК- София. Претендира разноските по делото. Ответникът Й. В. Л. от [населено място] оспорва жалбата с писмен отговор, приподписан от адв. Е. Ц.. Счита, че не са налице условията за допускане на касационното обжалване, както и че жалбата е неоснователна по съществото на правния спор. Претендира разноски за това производство. Не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд се е произнесъл с определение № 1217 от 21.12.2015 г. и е допуснал обжалването на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Може ли съдът да разгледа и уважи иск на непредявено основание и служебно да установи нова фактическа обстановка, различна от твърдяната и приетата от страните и съда в първоинстанционното производство? Касационно обжалване е допуснато с оглед възможността въззивното решение да противоречи на постоянна практика на ВКС относно предмета на делото, който трябва да се съобрази с фактическите твърдения в исковата молба, т.е. с правопораждащите юридически факти и обстоятелства, които обосновават становището на ищеца за незаконност на уволнението. За да уважи на исковете на Й. В. Л. от [населено място] срещу касатора съставът на въззивния съд е приел, че посоченото в заповедта основание за уволнение – чл.328, ал.1, т.12 КТ - не е налице към момента на връчването й, респ. на прекратяването на трудовия договор – 25.09.2014 г., тъй като ЕР на ТЕЛК № 2540 от 18.09.2014 г. е влязло в сила на 06.10.2014 г. Независимо от това, че не е конкретизирано такова оплакване в исковата молба, съдът е трябвало да обсъди това обстоятелство в аспекта на „общо заявената липса на основание за издаване на заповедта”. В отговор на поставения въпрос трябва да се има предвид постоянната задължителна практика на Върховния касационен съд, включително представената от касатора, съобразно която предявеният иск не може да се разгледа на основание, което не е посочено от ищеца. Основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право. Те определят предмета на делото и съдът не може да излезе от заявената рамка, която диспозитивно е очертана в исковата молба. Ищецът по иска за признаване на уволнението за незаконно трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя за уволнение. Съдът не може да основе решението си на такива факти, ако те не са посочени от ищеца в исковата молба. Още по-малко това може да направи въззивният съд, дори ако новите факти са посочени във въззивната жалба. От друга страна служебните предели на въззивната проверка са изяснени ясно и категорично в ТР № 1/2013 г. ОСГТК и тя не допуска в предмета на въззивното производство да се включат нови правопораждащи факти и обстоятелства нито по инициатива на съда, нито по искане на някоя от страните. По съществото на спора. В исковата си молба Й. В. Л. от София е въвел довод, че „Заповедта не е мотивирана и не са изяснени причините за издаването й” на посоченото правно основание – чл.328, ал.1, т.12 КТ. На второ място е поддържал, че се ползва със закрилата по чл.333 КТ поради това, че страда от заболяване „захарен диабет ІІ тип” и „хипертонична болест на сърцето”. От данните по делото категорично се установява, че липсва оплакване за преждевременно издаване на заповедта за уволнение с оглед обстоятелството, че към датата на уволнението решението на ТЕЛК е било в 14-дневния срок за обжалване, съответно не е влязло в сила. Към момента на завеждане на делото, обаче, то вече е било в сила и ищецът го е представил по делото, като се е позовал на неговите данни с оглед направени оспорвания, които са от друго естество. На въведени в исковата молба факти и обстоятелства, които според ищеца опорочават уволнението му, и двата съдебни състава са дали категорични отговори. Приели са, че е осъществено приложеното от работодателя основание за уволнение, което е нормативно установено в чл.30, ал.1, т.12 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, както и че закрилата по чл.333 КТ не се прилага при уволнение по чл.328, ал.1, т.12 КТ. Тези мотиви се споделят изцяло от касационния състав. С оглед отговора на разгледания въпрос трябва да се приеме, че въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на съществено процесуално правило. То следва да се отмени, а вместо него се постанови друго по съществото на правния спор, с което исковете по чл.344 КТ се отхвърлят изцяло. Искът в отхвърлителната му част за обезщетението по чл.225, ал.1 КТ не е предмет на касационната проверка, тъй като не е обжалвано и влязло в сила. При този изход на делото на касатора се дължат разноски при съблюдаване на разпоредбите на чл.359 КТ във вр. с чл.78, ал.1 ГПК, т.е. само адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева, съобразно представения списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от 23.06.2015 г. По изложените съобржения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение 04.05.2015 година по гр.д. № 107/2015 година на окръжен съд – Монтана и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на Й. В. Л. от [населено място] срещу Регионална дирекция по горите – [населено място], за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед № РД-15/45 от 25.09.2014 г. на директора на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист – горски инспектор” и заплащане на сумата 1 914, 29 лева, съставляваща обезщетение за оставане без работа, ведно със законната лихва и разноските по делото. ОСЪЖДА Й. В. Л. от [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на Регионална дирекция по горите – [населено място], разноски по делото в размер на 2 500 лева /две хиляди и петстотин лева/, съставляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 23.06.2015 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.