Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 2746_16_dec_290gpc_124gpc@regime288(7) Р Е Ш Е Н И Е № 31 София, 22.03.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Ан. Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 2746 //2016 г.: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на О. К. П. и Й. С. П. срещу част от въззивно решение № 372 /17.11.2015 г. по гр.д. № 365 /2015 г. на Кюстендилския окръжен съд, г.о. По касационната жалба на О. К. П. и Й. С. П. с определение № 564 /23.11.2016 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 372 /17.11.2015 г. по гр.д. № 365 /2015 г. на Кюстендилския окръжен съд, г.о., само в частта, с която с него е потвърдено решение № 91 /17.02.2015 г. по гр.д. № 2384 /2013 г. на Районен съд Дупница, с което е отхвърлен предявеният от О. К. П. и Й. С. П. срещу Д. И. К., И. И. К., Е. И. К. и В. И. Т. установителен иск за собственост на основание покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 185 от 1998 г. на 1 /2 ид. ч. от недвижим имот : поземлен имот с идентификатор № 68789.19.262, с площ 421 кв.м. и жилищна сграда с идентификатор 68789.19.262.1 с площ 33 кв.м. по КК на [населено място], одобрена със заповед № 300-5-56 / 30.07.2004 г., при съседи (граници) : ПИ с идентификатор 68789.19.270, ПИ с идентификатор 68789.19.475, ПИ с идентификатор 68789.19.263, ПИ с идентификатор 68789.19.343. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила в останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от О. К. П. и Й. С. П. срещу Д. И. К., И. И. К., Е. И. К. и В. И. Т.. установителен иск за собственост на основание покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 185 от 1998 г. на другата 1 /2 ид. ч. от същия недвижим имот и с което са отхвърлени насрещните искове на Д. И. К., И. И. К., Е. И. К. и В. И. Т. срещу О. К. П. и Й. С. П. за обявяване на относителна недействителност на договора за покупко-продажба във формата на нотариален акт № 185 от 1998 г. и по чл. чл.33,ал.2 ЗС за изкупуване на 1 /2 от процесния недвижим имот. Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по материалноправния въпрос : Може ли собственикът на недвижим имот да се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност, ако е придобил собствеността на деривативно основание - договор за покупко-продажба на имота преди обезсилването на основание чл.288,ал.7 ГПК от 1952 г. (отм.) на решението, постановено във фаза по извършване на съдебна делба (преди 1998 г.), с което имотът е бил възложен на праводателя по договора за покупко-продажба, който е разрешен в противоречие с цитираното от самия въззивен съд решение № 31 /15.02.2011 г. по гр.д. № 1273/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Насрещните страни - ответници по касационната жалба Д. И. К., И. И. К., Е. И. К. и В. И. Т. в писмен отговор оспорват основателността на касационната жалба. По правния въпрос : В частта му по приложението на чл.79,ал.2 ЗС. Настоящият състав споделя разрешението на правния въпрос в посоченото решение № 31 /15.02.2011 г. по гр.д. № 1273/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. по изложените в неговите мотиви съображения: При сключване на правна сделка, целяща придобиване на право на собственост върху недвижим имот, ако вещноправният ефект не е настъпва, тъй като праводателят не е бил собственик или е била опорочена формата на сделката, за приобретателя, на когото е предадено владението по силата на сделката, който е добросъвестен владелец, самото правно основание (придобивната сделка, по която е страна) се явява демонстриране на завладяването, поради което за придобиването на собствеността е достатъчно владелецът да упражнява фактическа власт в определения от закона петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира намерението си за своене чрез други действия, които да са противопоставени на действителния собственик. Ако деривативното правно основание за придобиване на собствеността е договор за покупко-продажба на имота, който е сключен преди съдебното решение, постановено във фаза по извършване на съдебна делба (преди 1998 г.,), с което имотът е бил възложен на праводателя по договора за покупко-продажба, да бъде обезсилено на основание чл.288,ал.7 ГПК от 1952 г. (отм.), следва да се има предвид следното: Разпоредбите на чл.288,ал.6 ГПК и на чл.288,ал.7 ГПК (от 1952 г. отм.), които определят условията и сроковете, при които следва да бъде изплатена дължимата за уравнение на дяловете сума, правата и задълженията на съделителя, на когото имотът е поставен в дял, последиците от неизпълнението на тези задължения и момента, в който съделителят, на когото имотът е поставен в дял придобива собствеността, са материално-правни. Именно поради това при извършването на преценка дали предпоставките за обезсилване на възлагането, извършено по силата на чл.288 ГПК от 1952 г., (отм.) са налице следва да намерят приложение действуващите към момента на възлагането разпоредби. Съгласно приетото в мотивите към т.10 от ТР № 1 /2004 г. на ОСГК на ВКС относно обезсилването на съдебните решения по възлагане (на жилищен имот) : Правният режим на обезсилването на основание чл.288,ал.7 ГПК до последните законодателни изменения - ЗИДГПК, приет с ДВ, бр. 64 /1999 г., регламентира обезсилването на възлагателни решения по чл.288,ал.2 и ал. 3 ГПК като самостоятелно исково производство. С влизане в сила на възлагателните решения по чл.288,ал.2 и ал.3 ГПК настъпва вещноправният ефект на конститутивното решение. Съделителят, комуто е възложен имота, става собственик с влизане в сила на възлагателното решение. Съделителят, комуто е присъдено паричното уравнение на дял, е кредитор по вземането и при неизпълнение разполага с правната възможност да иска обезсилване по исков ред. Само влязлото в сила решение по конститутивния иск по чл.288,ал.7 ГПК (редакция до ДВ, бр. 64 /1999 г.) възстановява висящността на делбения процес във втората фаза по извършване на делбата. По съдържанието на въззивното решение Въззивният съд е възприел фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. По доводите във въззивната жалба на О. П. и Й. П. въззивният съд е изложил следните правни изводи: Правилно първоинстанционният съд е приел, че ищците по иска с правно основание чл.124 ГПК са собственици само на 1 /2 ид.ч. от процесния недвижим имот. Доколкото ищците се легитимират като собственици въз основа на н.а. № 185, т.І, д. № 1089 от 04.06.1998 г. на нотариус при Д. за покупка на процесния имот, то въпросната правна сделка представлява дериватевен способ за придобиване на процесния имот и като такъв в тежест на ищците е да докажат правото на собственост на техния праводател. По делото безспорно е установено, че в резултат на извършена делба праводателят Б. И. П. като собственик по наследяване на 1 /2 ид. ч., е получил в свой дял собствеността на процесния имот срещу задължение да заплати равностойността на дела на другия съделител. С влязло в сила решение по гр.д. № 3048 /2012 г. по описа на Д. съдът е обезсилил по право влязлото в сила на 25.06.1984 г. решение по гр.д. № 54 /1983 г. по възлагане на процесния имот в собственост на Б. П., с оглед на което същият не се легитимира като собственик на целия процесен имот, а само на 1 /2 ид. ч. от него. ... Правилно първоинстанционният съд е приел, че при неизпълнение на задължението за парично уравнение на дял в законовия срок, конститутивният ефект на възлагателното решение не се е проявил и следователно не е настъпило ликвидиране на спорната съсобственост. Правилно, позовавайки се на ТР 1 /2004 г. на ОСГК на ВКС, Д. е приел, че сделката за покупко-продажба е валидна, но не е прехвърлила права и че Б. И. П. не е могъл да прехвърли правото на собственост върху частта от делбения имот на другия съделител, а само на притежаваната от него по наследяване 1 /2 ид.ч. Правилен е изводът за обезсилване по право на влязлото в сила решение гр.д. № 54 /1983 г., настъпило след влизане в сила на решението по гр.д. № 3048 /2012 г. Неоснователно се явява изложеното в отговора на въззивната жалба възражение за невъзможност процесният недвижим имот да бъде придобит по давност от ищците по иска, доколкото се твърди, че собственикът на недвижимия имот не може да се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност, щом като е собственик по силата на деривативно основание – покупко-продажба на същия. Въззивният съд като е цитирал приетото с решение № 31 /15.02.2011 г. по гр.д. № 1273 /2009 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено на основание чл.290 ГПК, е приел, че в случай самото правно основание (деривативното основание) се явява демонстриране на завладяването, поради което за придобиване на собствеността е достатъчно владелецът, който е добросъвестен, да упражнява фактическата власт в определения от закона петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира владението си чрез други действия, които да са противопоставени на действителния собственик. Въззивният съд е приел и че в случая е безспорно установено, че процесният имот се е владеел от ищците след прехвърлянето на същия през 1998 г., макар и да не е настъпил транслативният ефект на сделката. Въз основа на изложеното (по-скоро въпреки изложеното) въззивният съд е приел крайния извод, че ищците О. П. и Й. П. са собственици само на 1 /2 ид.ч. от процесния имот по силата на договора за покупко-продажба (не са придобили другата 1 /2 ид.ч. чрез давностно владение). По основателността на касационната жалба (По правилността на въззивното решение в допуснатата до обжалване част): С оглед отговора на втората част на правния въпрос следва извод, че праводателят на ищците Б. И. П. е придобил собствеността на целия процесен имот с влизането в сила на 25.06.1984 г. на решението по гр.д. № 54 /1983 г, с което в производство по извършването на съдебна делба този имот му е поставен в дял и изключителна собственост. Съдебното решение е конститутивно и има вещноправен ефект, Следователно договорът за покупко- продажба, съставен във формата на н.а. № 185, т.І, д. № 1089 от 04.06.1998 г. на нотариус при Д., по силата на който Б. И. П. е продал на О. К. П. и Й. С. П. процесният имот, е породил вещно-правно действие и купувачите са станали собственици на имота. О. П. и Й. П. не са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр.д. № 3048 /2012 г. по описа на Д., защото не са били страна по него, нито правоприемници на страна, поради което то не може да им се противопостави. (То е неприсъствено. Постановено е от докладчика по въззивното дело. Правните изводи в него противоречат на приетото с ТР № 1 /2004 г. на ОСГК на ВКС за правния режим на обезсилването на възлагателните решения, постановени до 01.04.1998 г., но тъй като ищците О. П. и Й. П. не са обвързани от него, неправилността на решението не ги засяга). От това следва извод, че ищците са собственици на процесния имот на посоченото от тях правно основание – договор за покупко-продажба. Следва да се отбележи, че с оглед дадения отговор на правния въпрос и решението, на което се позовал и въззивният съд – № 31 /15.02.2011 г. по гр.д. № 1273 /2009 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено на основание чл.290 ГПК, (макар и достигайки до неправилен краен извод), ако по делото беше установено, че договорът за покупко-продажба не беше породил прехвърлително действие за 1 /2 ид.ч. от процесния имот, поради това че към момента на сключването му Б. И. П. не е притежавал правото на собственост за 1 /2 ид.ч. от този имот, доколкото ищците са били добросъвестни владелци и са основали владението си на деривативно основание, което се явява демонстриране на завладяването и са упражнявали фактическа власт върху имота в определения от закона петгодишен срок (от 1998 г. непрекъснато), то би следвало да се приеме, че те са придобили имота по давност. От изложеното следва извод, че въззивното решение е неправилно в допуснатата до обжалване част и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293 ГПК то следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът по чл.124,ал.1 ГПК да бъде уважен и за останалата 1 /2 ид.ч. от процесния имот. Жалбоподателите не претендират разноски и такива не следва да им се присъждат, а с оглед изхода от това производство и ответниците по касационната жалба (и по иска) нямат право на разноски и на тях разноски също не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 372 /17.11.2015 г. по гр.д. № 365 /2015 г. на Кюстендилския окръжен съд, г.о., в частта, с която с него е потвърдено решение № 91 /17.02.2015 г. по гр.д. № 2384 /2013 г. на Районен съд Дупница, с което е отхвърлен предявеният от О. К. П. и Й. С. П. срещу Д. И. К., И. И. К., Е. И. К. и В. И. Т. установителен иск за собственост на основание покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 185 от 1998 г. на 1 /2 ид. ч. от недвижим имот : поземлен имот с идентификатор № 68789.19.262, с площ 421 кв.м. и жилищна сграда с идентификатор 68789.19.262.1 с площ 33 кв.м. по КК на [населено място], одобрена със заповед № 300-5-56 /30.07.2004 г., при съседи (граници) : ПИ с идентификатор 68789.19.270, ПИ с идентификатор 68789.19.475, ПИ с идентификатор 68789.19.263, ПИ с идентификатор 68789.19.343. Вместо това постановява: На основание чл.124,ал.1 ГПК по иск на О. К. П. и Й. С. П. срещу Д. И. К., И. И. К., Е. И. К. и В. И. Т. признава за установено, че О. К. П. и Й. С. П. са собственици на 1 /2 ид. ч. от недвижим имот : поземлен имот с идентификатор № 68789.19.262, с площ 421 кв.м., заедно с построената в поземления имот жилищна сграда с идентификатор 68789.19.262.1, с площ 33 кв.м. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № 300-5-56 /30.07.2004 г., при граници на поземления имот : ПИ с идентификатор 68789.19.270, ПИ с идентификатор 68789.19.475, ПИ с идентификатор 68789.19.263, ПИ с идентификатор 68789.19.343, на основание покупко-продажба, извършена във формата на нотариален акт № 185, т.І, д. № 1089 от 04.06.1998 г. на нотариус при Районен съд Дупница. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.