РЕШЕНИЕ
№ 300
гр. София, 24 юни 2015 г
Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
СПАС ИВАНЧЕВ
при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Мария Михайлова , изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 743 по описа за 2015г.
Производството е по чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Направено е искане от осъденият Н. И. А. за възобновяване на НЧД № 219 /2015г., на Софийски апелативен съд.
С определение № 102/0104.2015г. , по жалба на осъденото лице, е било изменено определение от 13.03.2015г. по НЧД № 426/2015г. на Софийски градски съд, в частта му относно приложение на чл.25 ал.2 от НК. В останалата му част е било потвърдено.
В искането се сочи, че при извършеното ново групиране на наказанията бил нарушен закона и съдебната практика, за по-благоприятно групиране на наказанията на осъдените лица от съвкупността. Разделянето на наказанията на две групи дало възможност на съдилищата да приложат чл.24 от НК и да ги увеличат, който резултат бил по-неблагоприятен. С искането се прави и възражение относно изменението на първоинстанционното определение за приспадане на времето, през което осъденият е бил задържан, като се посочва, че това е извършено при наличието само на въззивна жалба, но не и на съответен протест от прокурор.
Иска се по същество възобновяване на производството и връщането на делото за ново разглеждане. Алтернативно се иска изменение на въззивния съдебен акт на основанията, които са в негова полза.
В съдебното заседание представителят на ВКП пледира , че така направеното искане е частично основателно по отношение на допуснатото изменение от въззивната инстанция. По отношение на искането относно допуснатото групиране на наказанията прокурорът счита, че то се явява неоснователно.
Осъденото лице се явява и поддържа искането си, като сочи, че иска да изтърпи наказанието си по НОХД № 315/2015г., тъй като такова групиране би било най-благоприятно за него. Представлява се от служебен защитник, който също поддържа депозираното искане по изложените в него съображения.
При последната си дума осъденото лице отново моли да се уважи искането му.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на явилата се страна и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Искането е процесуално допустимо, разгледано по същество, се явява частично основателно.
Съдилищата са приложили правилно материалния закон, по отношение на допуснатото приложение на чл.25 от НК. Първо място са очертали предмета на своето произнасяне, който се е материализирал в съответните съдебни актове, влезли в сила и с които Н. А. е бил осъден.
Това са НОХД № 989/2001 г. на PC Плевен, НОХД № 1460/2003 г. на PC Плевен, НОХД № 8387/2003 г. на СРС, НОХД № 1666/2003 г. на PC Плевен, НОХД № 2420/2004 г. на PC Плевен, които съдилищата са оставили извън приложното поле на чл.25 от НК по конкретното си произнасяне.
Концентрирали са се върху две групи наказания , като първата включва НОХД № 15249/2009 г. на СРС, в сила на 19.04.2010 г., с осъждане за извършено престъпление на 09.07.2008 г. по чл. 195, вр. чл. 28 от НК и на 14.07.2008 г. по чл. 209 от НК с наказание по чл.23 от НК за срок от 9 месеца „Лишаване от свобода" при общ режим в затвор.
Второто наказание, което са групирали, е по НОХД № 4394/2010 г. на СГС, по което със споразумение , в сила от 23.11.2010 г., за извършени три престъпления на 20.11.2009 г. по чл. 198 и чл. 381 ал. 4 от НК от 9 месеца „лишаване от свобода" при строг режим.
Третото наказание е по НОХД № 8164/2010 г. на СРС, в сила от 09.12.2010 г., с извършено престъпление на 03.11.2009 г. по чл. 198 от НК, от 7 месеца „Лишаване от свобода" при първоначален строг режим.
Последното наказание е по НОХД № 12347/2008 г.на СРС, в сила от 11.05.2011 г., за извършено престъпление на 03.11.2005 г. по чл. 195 вр. чл. 28 от НК от 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода".
По това последно посочено производство е извършено групиране на наказанията по НОХД № 989/2001 г. на PC Плевен, НОХД № 1460/2003 г. на PC Плевен, НОХД № 8387/2003 г. на СРС, НОХД № 1666/2003 г. на PC Плевен и по НОХД № 2420/2004 г. на PC Плевен, поради което съдилищата по настоящето произнасяне не са се занимали повече, тъй като деянията по тях са извършени преди 03.11.2005г. Касационният състав споделя това приложение на материалния закон, тъй като произнасянето е безпредметно, това извършено групиране не се отразява на последващото приложение на правилата по съвкупността. Преразглеждането на наложеното общо наказание, така както е направено, е допустимо и то е извършено в съгласие със закона и съдебната практика. Възражението на осъденото лице се явява неоснователно, тъй като определеното общо наказание по двете групи се явява в най-благоприятно съчетание за него.
Престъплението по НОХД № 12347/2008 г.на СРС е извършено най-рано от всички останали деяния от двете съвкупности –на 03.11.2005г. и присъдата е влязла в сила най-късно – 11.05.2011г.. Това наказание е от 1 година и 6 месеца, като е било възможно да се групира с всяко едно от престъпленията по НОХД № 15249/2009 г. на СРС, по НОХД № 4394/2010 г. на СГС и НОХД № 8164/2010 г. на СРС, всяко едно поотделно е било извършено, преди да има влязла в сила съдебен акт, да което и да е деяние от така посочените четири. Общото наказание е от 1 година и 6 месеца.
Втората група наказания са по НОХД № 838/2014 г. на СГС, присъда в сила от 17.11.2014 г„ за престъпление, извършено на 15.12.2009 г. по чл. 198, вр. чл. 20 от НК в размер на две години „лишаване от свобода" при строг режим и по НОХД № 315/2015 г. на СГС, в сила от 02.02.2015 г., за престъпление по чл. 249, ал.1 от НК, извършено в периода 30.05.2014 г. - 02.06.2014 г. с наказание 2 години и 2 месеца „лишаване от свобода", както и „глоба" в размер на 1000 лева.
Очевидно е, че наложеното наказание по НОХД № 315/2015г. може да се групира само с наказанието по НОХД № 838/204г., тъй като деянието по него е извършено пет месеца преди влизането в сила на присъдата по това дело. Съдебните актове по първата посочена група наказания са влезли в сила значително преди извършване на деянието по чл.249, ал.1 от НК. – 30.05.2014г.-02.06.2014г. От друга страна наказанието по НОХД № 838/2014г. може да бъде групирано в съвкупността по първата група, тъй като деянието по него е извършено на 15.12.2009г., съдебните актове по тази първа група са влезли в сила през 2010г. Ако се приложеше групиране по такава съвкупност, то определените общи наказания щяха да бъдат от 2 години лишаване от свобода- най-тежкото наказание по НОХД № 838/2014г., което очевидно е повече от предложеното разрешение – 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, и от 2 години и 2 месеца, колкото е наказанието по НОХД № 315/2015г.
Разбира се, наказанието е увеличено по реда на чл.24 от НК от първостепенния съд, но това не засяга правилността на приложението на материалния закон, а може да е относимо към възражение за несправедливост на наложеното наказание, каквото не е направено. Касационната инстанция не намери явно несъответствие, решаващите съдилища са изложили напълно споделими доводи в тази връзка и относно поредността на правоприлагането, които не е необходимо да се повтарят.
Що се отнася до възражението за допуснатото изменение на първостепенния съдебен акт относно приспадането на времето, през което осъденото лице е било задържано, касационната инстанция го намери за основателно.
Производството пред съда от въззивната инстанция се е развило само по жалба на осъденото лице. Не е било допустимо при това положение да се влошава неговото наказателноправно положение, до какъвто практически резултат се е достигнал с изменението на атакуваното само по жалба първоинстанционно определение. Въззивната инстанция е била задължена да се произнесе само в пределите на жалбата, без да може да влошава положението на осъденото лице, което произтича по аргумент за противното от чл.337 ал.2 от НПК. Новото приспадане, макар и да визира по-ранен срок за това, от 15.12.2009г. вместо от 18.12.2009г., изключва периода след 20.04.2010г. Вярно е, че от тази дата деецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода по общо наказание от една година лишаване от свобода по НОХД № 8387/2003г. на СРС,НОХД № 1666/2003г. на РС-Плевен и НОХД № 2420/2004г. на РС-Плевен. По начало не е допустимо да се зачита едновременно и наслагващо се задържане под стража и изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода, и това съставлява нарушение на материалния закон, което обаче въззивният състав не е имал процесуалното правомощие поради липса на съответната инициатива да поправи. Поправянето му обаче е възможно по инициатива на обвинителната власт в рамките на правомощията и по чл.422, ал.1 т.5 от НПК в срока по чл.421, ал.1 от НПК, който не е изтекъл.
Изложеното мотивира състава на съда да приеме, че искането за възобновяване се явява частично основателно и следва да бъде уважено по отношение на допуснатото изменение от въззивната инстанция, което следва да бъде отменено.
Водим от горното и чл.425 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение,
РЕ Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА НЧД № 219 /2015г., на Софийски апелативен съд, като ОТМЕНЯ определение № 102/0104.2015г. в частта, с която било изменено определение от 13.03.2015г. по НЧД № 426/2015г. на Софийски градски съд по приложението на чл.25 ал.2 от НК е отменено приспадане от 18.12.2009г. до 14.01.2011г..
ОСТАВЯ без уважение искането в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
|