Ключови фрази
Права на купувача при недостатъци * договор за търговска продажба * продажба на вещ с недостатъци * договор за покупко-продажба * разваляне на договор


5
Р Е Ш Е Н И Е
№156
София, 30.10.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА


при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. 772/2011г.


Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 27.01.2011 г. по гр. д. № 7251/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б отделение в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 52 състав решение от 21.04.2010 г. по гр. д. № 47302/2009 г. за отхвърляне на предявения от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 195, ал. 1 ЗЗД за сумата 12 639.99 лв., представляваща платена цена на принтер по договор за покупко-продажба № 40375/17.10.2008 г.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита, че същото е в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 193 и чл. 195 ЗЗД, както и че при постановяването му въззивният съд не е съобразил наличието на специалната нормативна уредба на договора за търговска продажба, какъвто характер има и сключеният между страните договор /чл. 322, 324 и чл. 325 ТЗ/. Основното му оплакване е срещу извода на съда, че процесният договор за продажба не е развален поради недостатъци на закупената вещ, тъй като купувачът по него не е върнал вещта на продавача.
С определение № 352 от 11.05.2012 г. по настоящото дело касационното обжалване е допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като значим за изхода на делото, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е приет въпросът: Дали фактическото връщане на вещта с недостатъци е предпоставка за надлежното упражняване правата на купувача по чл. 195 ал. 1 ЗЗД.
Ответникът – [фирма], [населено място] – не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 195, ал. 1 ЗЗД за връщане цената на продаден принтер, въззивният съд, макар да е приел за безспорно установен фактът, че продадената вещ е с недостатъци, които съществено намаляват годността й да бъде използвана по предназначението й, е преценил претенцията за неоснователна, тъй като сключеният между страните договор за продажба не е бил развален. Този извод е обоснован с факта, че купувачът не е върнал на продавача закупения принтер, което фактическо действие, според съда, е необходимо, за да се счете, че сделката е развалена с обратна сила и за да се породи правото на купувача да иска връщане на платената цена. Решаващият състав е приел за неоснователно позоваването от страна на ищеца във въззивната жалба на правото на задържане на закупената вещ, тъй като е констатирал липса на предвидените в чл. 90 ЗЗД предпоставки.
По основния спорен по делото въпрос, обусловил допускането на касационния контрол, настоящата инстанция приема следното:
Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗЗД, при продажба на вещ с недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. Първата от трите възможности предпоставя преустановяване на облигационната връзка между страните, а останалите две възможности са приложими при запазване на правоотношението. Доколкото продажбата на вещ с недостатъци представлява неизпълнение на договора за продажба от страна на продавача /неточно изпълнение по отношение качеството на вещта/, то преустановяването на облигационната връзка между страните се осъществява чрез разваляне на сключения между тях договор. Правото на купувача да върне на продавача вещта с недостатъци представлява всъщност упражняване на правото да развали едностранно договора за продажба. Касае се за един особен случай на приложение на установеното в общата разпоредба на чл. 87 ЗЗД право за разваляне на договорите поради неизпълнение, чиято специфика е единствено в това, че не се изисква неизпълнението да е виновно и не се предоставя подходящ срок за изпълнение, но не и досежно начина, по който се разваля договора – чрез едностранно изявление. Реституцията на разменените престации се явява само закономерна последица от развалянето на договора. Именно защото е последица от развалянето на договора, връщането на вещта не може да се разглежда едновременно с това и като условие за настъпването му. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че това условие не би могло да бъде изпълнено по отношение на всяка движима вещ /например за вещи, чието фактическо преместване и/или съхранение изисква специална подготовка и организация и съответно съдействие от страна на самия продавач/, а още по-малко то е изпълнимо по отношение на недвижимите имоти, за които, по аргумент от чл. 197 ЗЗД, разпоредбите на чл. 193 и чл. 195 ЗЗД също намират приложение.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че фактическото връщане на вещта с недостатъци не е предпоставка за надлежното упражняване правата на купувача по чл. 195 ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е отговорът на въпроса, обусловил допускането на касационното обжалване.
С оглед разрешението на релевантния за спора въпрос, постановеното от въззивния съд решение е неправилно.
Предвид безспорно установения по делото от заключението на техническата експертиза факт, че продаденият на ищеца принтер е с недостатъци, които съществено намаляват неговата годност за ползването му по предназначение, следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 193, ал. 1 ЗЗД за ангажиране отговорността на продавача чрез предвидената в чл. 195, ал. 1 ЗЗД и избрана от купувача възможност за разваляне на договора за продажба. Развалянето е настъпило с получаване на изпратената до продавача нотариална покана, връчена на 23.09.2009 г.
В тази връзка е необходимо да се отбележи, че доколкото получаването на поканата от законния представител на ответното дружество не е било предмет на спор между страните, тъй като в отговора на исковата молба ответникът не е оспорил този факт, неоснователно въззивният съд е обсъждал редовността на връчването й. Отделно от това, подаването на исковата молба, съдържаща искане за връщане на платената за вещта цена, също следва да се преценява като изявление за разваляне на договора поради неизпълнението му, като с получаване на препис от нея развалянето следва да се счита настъпило.
Като последица от развалянето на процесния договор ответникът дължи връщане на цената на вещта в размер на сумата 12 639.99 лв., чието плащане се доказва от представените по делото две фактури от 03.12.2008 г. с приложени към тях фискални бонове.
Ето защо, предявеният иск по чл. 195, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен изцяло. С оглед съдържащото се в исковата молба изрично искане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на ищеца следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на завеждане на иска - 16.10.2009 г. - до окончателното й изплащане.
При посочения изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца заплащане на направените по делото разноски за разглеждането му в трите инстанции в размер на сумата 3 191.20 лв., включваща държавни такси, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 27.01.2011 г. по гр. д. № 7251/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б отделение в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 195, ал. 1 ЗЗД за сумата 12 639.99 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[жк], [улица], ет. 4, ап. 22, да заплати на [фирма], [населено място], [улица], на основание чл. 195, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата 12 639.99 лв. /дванадесет хиляди шестстотин тридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/ -платена цена на принтер по договор за покупко-продажба № 40375/17.10.2008 г., заедно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2009 г. – до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[жк], [улица], ет. 4, ап. 22, да заплати на [фирма], [населено място] разноски по делото в размер на сумата 3 191.20 лв. /три хиляди сто деветдесет и един лева и двадесет стотинки/.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: