Р Е Ш Е Н И Е № 164 гр.София, 15.05.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 42/ 2013 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 156/ 04.02.2013 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 42/ 2013 г. по жалба на Б. И. Х. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 536 от 29.09.2012 г. по гр.д.№ 159/ 2012 г., с което е обезсилено решение на Русенски районен съд по гр.д.№ 4961/ 2011 г. и е прекратено производството по предявения от касатора против В. С. Х. иск за развод. Обжалването е допуснато поради наличие на противоречива съдебна практика по процесуалноправния въпрос за последиците от неявяване в първото съдебно заседание на ищец по иск за развод, ако същият се е установил трайно в чужбина. На основание чл.291 т.1 ГПК този съдебен състав счита за правилна практиката, според която продължителното пребиваване на страната в друга държава съставлява уважителна причина за такова неявяване. Разпоредбата на чл.321 ал.1 изр.2 ГПК има за своя основа разбирането, че като не се явява лично пред съда, ищецът демонстрира липса на категоричност в намерението си да прекрати брачната обвързаност. Само тогава е оправдано производството да бъде прекратено, защото законът предполага, че при липса на решителност от страна на ищеца, бракът може да бъде заздравен и запазен. Тази логика изключва възможността производството по делото да бъде прекратено тогава, когато ищецът не се явява поради отсъствие от държавата на сезирания съд, но изпраща процесуален представител с изрично пълномощно, който от негово име потвърждава волята му да поиска разтрогване на брака. Предвид този отговор на въпроса, по който обжалването е допуснато, касационната жалба се явява основателна. Видно както от свидетелските показания, така и от приложените по делото документи, ищецът е напуснал България и се е установил трайно в Италия, където работи и където е закупил жилище. По силата на чл.3 т.1 б.Б от Регламент (ЕО) 2201/ 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност (Регламент 2201/ 2003), тъй като ищецът е български гражданин, а такава е и съпругата му В. С. Х., българският съд е компетентен да разгледа предявения иск за развод. Районният съд е приел исковата молба и е насрочил първо съдебно заседание по делото, в което ищецът не се е явил, но се е явил неговият процесуален представител, който разполага с изрично пълномощно и е заявил, че поддържа исковата молба. В този случай, предвид продължителното отсъствие на ищеца от страната, неявяването му в първото съдебно заседание не е основание за прекратяване на производството по делото. Направеният в обратния смисъл извод на въззивния съд е взет в нарушение на съдопроизводствените правила – основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК. Като краен резултат обаче решението е правилно в частта, в която е обезсилено решението на районния съд касателно произнасянето по въпросите за упражняването на родителските права, мерките на лични отношения и издръжката по отношение на детето от брака – И., [дата на раждане] По делото е установено, че детето е настанено от Съд за малолетни – М. в специализирано заведение в [община] от 2005 г. На 08.02.2012 г. същият съд е издал Окончателно постановление, с което е потвърдил настаняването и е наредил на родителите на детето (ищецът и ответницата в настоящето производство) да се придържат към указанията на специалистите от службите. Видно от текста на окончателното постановление, както и от писмо на социалната служба на [община] от 19.08.2011 г., детето И. е постановено под законното попечителство на Екип за настойничество над малолетни на [община] (М.). Следователно обичайното местопребиваване на детето е на територията на друга държава – членка на ЕС, а съгласно чл.8 т.1 Регламент 2201/2003 по делата, свързани с родителска отговорност, компетентни са съдилищата на тази държава – членка, в която детето има обичайно местопребиваване по времето, когато съдът е сезиран. В чл.12 т.1 Регламент 2201/2003 г. е уредена пророгация на компетентност в случаите, когато въпросът за родителската отговорност се решава по бракоразводно дело. Разпоредбата допуска съдилищата на държавата – членка, които са компетентни да разтрогнат брака, да разрешат и споровете между съпрузите относно родителските права и задължения, но само ако са налице предвидените в б.А и Б на т.1 на чл.12 от Регламент 2201/ 2003 г. допълнителни предпоставки. В случая не е налице предпоставката по б.А на т.1 на чл.12 от Регламента, защото нито един от съпрузите не притежава родителска отговорност за детето, а то е под попечителството на специализирана италианска общинска служба. При това положение съдилищата в България не са компетентни да разглеждат въпроса за родителската отговорност, включително нямат право да решават кому от бившите съпрузи да бъде предоставено упражняването на родителските права. Съгласно чл.17 Регламент 2201/ 2003, съдът служебно следи за своята компетентност по делата, за които регламентът се отнася и е длъжен да прогласи че не е компетентен (т.е. да прекрати производството по делото), ако намери основания за това. Предвид изложеното в частта, в която е обезсилено решението на първата инстанция и е прекратено производството по претенцията за упражняване на родителските права, включително мерките на лични отношения и издръжката, въззивното решение като краен резултат следва да бъде потвърдено. По иска за прекратяване на брака, както и по въпроса за фамилното име на съпругата, българският съд е компетентен да се произнесе и няма основания за прекратяване на производството. В тази част въззивното решение следва да бъде отменено с указания искът да бъде разгледан по същество. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Русенски окръжен съд № 536 от 29.09.2012 г. по гр.д.№ 159/ 2012 г. в частта, в която е обезсилено решение на Русенски районен съд по гр.д.№ 4961/ 2011 г. и е прекратено производството по предявената от Б. И. Х. против В. С. Х. претенция за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение детето И. Б. И., мерките на лични отношения между детето и майката и издръжката. ОТМЕНЯ въззивно решение на Русенски окръжен съд № 536 от 29.09.2012 г. по гр.д.№ 159/ 2012 г. в останалата част и ВРЪЩА делото на Русенски окръжен съд за разглеждането му от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: