Р Е Ш Е Н И Е № 242 град София, 11 юни 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Лиляна Методиева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Гебов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 611 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения В. А. Д., чрез защитника, за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 123/2012 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. Искането се основава на съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК – непроверена версия на подсъдимия, неправилна квалификация на деянието и отсъствието на мотиви относно признака по т. 12 на чл. 131, ал. 1 НК, явна несправедливост на наложеното наказание, прекомерно завишен размер на присъдените обезщетения за неимуществените вреди. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или за изменяване на въззивното решение. В съдебно заседание защитникът (адв. Б.) поддържа искането за възобновяване на наказателното дело поради съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2-3 НПК. Поверениците на частните обвинители и граждански ищци (адв. М. и адв. Т.) настояват искането да бъде оставено без уважение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е основателно единствено по отношение на завишения размер на присъдените обезщетения. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 1545 от 17.06.2011 г. по н. о. х. д. № 708/09 г. на Районен съд – Сандански подсъдимият В. А. Д. е признат за виновен в това, на 6.09.2008 г. в гр.С. в съучастие с И. Х. К., като съизвършител, по хулигански подбуди и с особена жестокост да е причинил телесна повреда на повече от едно лице – средна телесна повреда на С. Д. К. и лека телесна повреда на К. С. А., поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 4, т. 9, т. 12 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият Д. е осъден солидарно с подсъдимия К. да заплати на С. Д. К. обезщетение от три хиляди лева, а на К. С. А. обезщетение от хиляда лева за причинени неимуществени вреди. Подсъдимият Д. е осъден да заплати разноски по делото. С първоинстанционната присъда е осъден и И. Х. К.. С решение № 357 от 2.10.2012 г. по в. н. о. х. д. № 123/2012 г. на Благоевградския окръжен съд присъдата е изменена в гражданската част, като е увеличено обезщетението на гражданския ищец С. Д. К. на сумата от осем хиляди лева, а обезщетението на К. С. А. на сумата от три хиляди лева, съответно и държавните такси. В останалата част присъдата е потвърдена. Подсъдимите са осъдени да заплатят разноските, направени във въззивното производство. Процесуално допустимото искане на осъдения В. А. Д. е НЕОСНОВАТЕЛНО. На първо място се твърди, че съдът не е проверил тезата на подсъдимия Д., според която порезните рани на св. К. са били причинени от счупено стъкло в близост до мястото на сбиването. По своята същност посоченият довод въвежда оплакване за необоснованост на възприетите от съда фактически положения, че при излизането си от заведението подсъдимият Д. е държал в ръката си счупена бутилка, с режещата част на която е нанесъл удари на пострадалия К.. Необосноваността обаче не е касационно основание и не може да доведе до отмяна на въззивното решение. От мотивите се установява, че посочените фактически положения съдът е извел при стриктно спазване на процесуалните правила и в този аспект не е допуснал съществено нарушение. Внимателно е констатирал и е обсъдил противоречията в доказателствените материали, надлежно е мотивирал кои от тях и защо приема за достоверни и кои от тях и защо счита за недостоверни. Основал се е на показанията на св. К., на св. А., св. Х., за които е открил подкрепа и в заключението на експерта, респективно обясненията на подсъдимите в тази част съдът е приел за защитна версия с подробни и убедителни съображения, основани на доказателствата, които е оценил за достоверни. Ето защо въззивният съд не може да бъде упрекнат, че не е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения да формира вътрешното си убеждение след обективно, всестранно и пълно изследване на всички релевантни факти и обстоятелства по делото. Според осъдения, в решението липсва съдебна аргументация относно квалификацията по т. 12 на чл. 131, ал. 1 НК и съдът незаконосъобразно е определил едно „спречкване между млади хора” като израз на явно неуважение към обществото. Решението съдържа достатъчно изчерпателни съображения по всички елементи от състава на престъплението, в т. ч. по отношение на квалифициращото обстоятелство по т. 12 на чл. 131, ал.1 НК. Съдът законосъобразно е приел, че подсъдимите са извършили деянието по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, стъпвайки на фактите относно действията на безпричинно хвърлената по св. К. пластмасова бутилка в заведението, последващото нападение с режещата част на счупена стъклена бутилка, множеството удари с ръце и крака, нанесени от подсъдимите върху пострадалите, продължителността на побоя, независимо от опитите на св. Ханджийски да преустанови физическата им агресия над св. А. и св. К.. При тези факти неоснователно се оспорва правната квалификация на деянието. Съображенията на въззивния съд, че посегателството не се ограничава в рамките на някакъв личен конфликт, а водещият мотив при извършване на престъплението е хулигански - явна демонстрация на неуважение към обществото, на общоприетите правила за поведение, грубо пренебрежение към човешката личност, са напълно законосъобразни. Наложеното наказание на подсъдимия Д. в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение по чл. 66, ал. 1 НК за минималния изпитателен срок от три години не е явно несправедливо. То съответства на тежестта на деянието, отчитайки и индивидуалния принос на подсъдимия Д. в общо извършеното престъпление, данните за личността и необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК. Няма основание нито за намаляване на наказанието, нито за приложението на чл. 55 НК. Размерът на присъденото обезщетение на всеки от пострадалите за виновно причинените му неимуществени вреди държи сметка за всички значими по този въпрос обстоятелства и отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Съдът правилно е взел под внимание преживените болки и страдания от пострадалия К., продължителния период на неговото възстановяване, допълнителното влияние, което те са оказали върху психичното му здраве, а по отношение на пострадалия А. множеството на брой телесни увреждания, виновно причинени от престъпното деяние на подсъдимите. Предвид отсъствието на съществени нарушения, попадащи в обхвата на чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК, искането за възобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. А. Д. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 123/2012 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: