Ключови фрази
Иск на солидарния длъжник срещу останалите съдлъжници * вътрешни отношения между съдлъжниците * солидарен длъжник * заем * договор за кредит

РЕШЕНИЕ
№ 211

София, 23. юли 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 177 описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд от 05.11.2010 г. по гр.д. № 422/2010, с което е потвърдено решението на Старозагорския районен съд от 09.06.2010 г. по гр.д. № 1543/2009, с което е уважен предявеният частичен иск по чл. 127, ал. 2 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за значението на изявленията на страните при оборването на презумпциите за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници и за начина на разходване на средствата по заем за нужди на семейството, както и по материалноправния въпрос за условията, при които солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част от общия дълг, когато общото задължение е платено от другия съдлъжник предсрочно.
По процесуалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че установената в чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по равно. Същото важи и за съпрузите съгласно чл. 36, ал. 2 СК, когато единият от тях поеме задължение за задоволяване на нуждите на семейството. В двата случая на поемане на солидарно задължение общото е, че се предполага, че длъжниците са се облагодетелствали в равна степен, т.е. в тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от задължението е да докаже, че е получил по-малка част или че някаква част е облагодетелствала в по-голяма степен другия. При оборването на презумпцията за равна задълженост важно доказателствено значение имат изявленията на страните, тъй като те очертават предмета на доказване и съставляват признания за факти, които следва да бъдат ценени от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Когато солидарните длъжници са съпрузи, дори само един от тях да е получил заема, той трябва да заяви за какво е разходвана сумата. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Ако получилият заема съпруг не заяви, за какво е разходвана сумата, следва да се приеме, че тя е у него и във вътрешните отношения съпрузите не дължат по равно. Ако оспорващият съпруг не докаже неизвършването на заявените разходи или обстоятелството, че удовлетворената нужда не е семейна, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. Когато солидарните длъжници не са съпрузи, получилият заема длъжник също трябва да заяви за какво е разходвана сумата. В тежест на оспорващия длъжник е да докаже, че твърдяната нужда не е съществувала или е останала неудовлетворена. Ако получилият заема длъжник не заяви, за какво е разходвана сумата, също следва да се приеме, че тя е у него и във вътрешните отношения двамата не дължат по равно, а ако оспорващият длъжник не докаже неизвършването на заявените разходи или извършването на други разходи, следва да се приеме, че сумата е разходвана, както е заявено – в равна полза на двамата. И в двата случая, ако получилият сумата длъжник заяви, как е разходвана сумата, създаде пречки за събирането на доказателства и след това промени становището си в хода на производството по делото, това негово процесуално поведение се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства. Това позволява на съда да приеме за доказани съответни факти.
По материалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв, каквото е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга такъв какъвто е бил в момента на погасяването. Без значение е дали дългът е погасен чрез плащане, или чрез поемането на ново задължение от погасилия дълга. Ако погасилият дълга е поел ново задължение (по-голямо и по тежко или по-голямо, но по-леко, или по-малко, но по-тежко, или по-малко и по-леко, или задължение за друго), той не може да претендира повече от съдлъжниците си нито те могат да възразяват за ограничаване на отговорността си, ако отговарят за изпадането в забава или не са били готови да изпълнят задължението точно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е погасил предсрочно задължението по кредит, отпуснат от Д. на името на страните по време на брака им, тъй като по делото не оборена презумпцията на чл. 127, ал. 1 ЗЗД. По делото не е установено по несъмнен начин ответницата да е получила някаква част от изтеглената сума нито при усвояването на кредита, нито при фактическата раздяла между страните два месеца след изтичането на срока за усвояване на кредита. Заетата сума е преведена по сметка на ищеца, който я е изтеглил, но доколкото не е установено друго, я е разходвал за нужди на семейството.
Правилно въззивният съд е приел, че е предявен частичен иск за сумата 12.341,00 евро, изплатена от ищеца след прекратяването на брака в погашение на получен от него по време на брака заем, опуснат от [фирма] на двамата съпрузи за сумата 50.000,00 евро, разходвани за нужди на семейството. Също правилно съдът е приел, че страните като солидарни длъжници по време на брака им на 28.06.2006 г. са сключили с [фирма] договор за заем в размер на 50.000 евро, обезпечен с ипотека върху имот на ищеца, който е усвоен чрез превод по разплащателната му сметка. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел, че каквато и да било част от получения кредит е разходвана за нещо до фактическата раздяла между страните на 28.11.2006 г. По делото няма спор, че според договора за кредит той се усвоява, чрез превод по разплащателната сметка на ищеца, както и че кредитът е усвоен (инак няма защо да бъде връщан), но ищецът не е изпълнил задължението си да представи извлечение от разплащателната си сметка за периода от отпускането на кредита 28.06.2006 г. до фактическата раздяла между страните 28.11.2006 г. При създадените от ищеца пречки за събиране на доказателства за разходването на средствата по кредита следва да се приеме, че сумата по кредита не е разходвана до фактическата раздяла между страните. Следва да се има предвид също, че в исковата молба ищецът твърди, че средствата по кредита са разходвани изцяло за задоволяване на семейни нужди, а след това чрез разпит на свидетел се опитва да установи, че при фактическата раздяла ответницата е получила в брой 40.000 лева – половината от неразходваната част от средствата по кредита.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
На ответницата Т. П. П. следва да бъдат присъдени и всички разноски по делото в размер на 1.736,00 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Старозагорския окръжен съд от 05.11.2010 г. по гр.д. № 422/2010.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Р. М. от К. срещу Т. П. П. от Стара Загора частичен иск за сумата 12.341,00 евро по чл. 127, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. Р. М. от К. да заплати на Т. П. П. от Стара Загора сумата 1.736,00 лева разноски за всички инстанции.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.