5 гр. д. № 581/2011 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 35 София, 06.03.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 581/2012 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Сдружение с нестопанска цел „П.”, [населено място] срещу решение № 28 от 16.03.2012 г. по гр. д. № 52/2012 г. на Пернишки окръжен съд. Решението е постановено на основание чл. 271, ал. 2 ГПК като е отменено първоинстанционното по гр. д. № 10097/2011 г. на Пернишки РС и вместо него спора е решен по същество като касаторът е осъден да заплати на [община] сумата 8 679.72. лв. обезщетение „под формата на наемоподобен доход” поради неправомерно ползване без основание на недвижим имот, представляващ конферентна зала и два офиса на първия етаж в източното крило на сградата на централна детска градина (ЦДГ) в кв. Рудничар, [населено място] за периода от 23.10.2008 г. до 08.07.2009 г. Касационните доводи са за необоснованост на решението и неправилно прилагане на материалния закон. Ответникът по жалбата [община] не е подала отговор в срока по чл. 287, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК и намери следното: За да уважи иска въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 12.07.2002 г. [община] е сключила с касатора договор, с който му е предоставила право на безвъзмездно ползване на описания имот за срок от 10 г. Договорът е сключен на основание чл. 39 ЗОбС от кмета на [община], който е действал в изпълнение на решение № 123 от 14.12.2000 г. на Общински съвет [населено място], с което е бил упълномощен да предостави за ползване безвъзмездно подходящи помещения на организации с нестопанска цел, регистрирани със седалище в [населено място], реализиращи съвместно с общината проекти и дейности за ефективното й развитие. За неуредените с него въпроси е направено препращане към ЗЗД. Ползувателят Сдружение с нестопанска цел „П.”, [населено място] е сключил на 1.12.2005 г. с Изпълнителна агенция ФАР договор за наем за част от ползваната от него сграда – конферентна зала и два офиса, срещу уговорен месечен наем. [община], ищец по иска, е отправила едномесечно предизвестие за прекратяване на сключения с касатора договор, който е определила като такъв за наем, поради нарушение на забраната, установена с нормата на чл. 11, ал. 2 ЗОбС, за преотстъпване ползването на предоставени имоти и вещи, общинска собственост. Считайки договора за прекратен на това основание, ищецът претендира да му бъде заплатено от касатора обезщетение за ползване на имота без основание за времето от 23.10.2008 г. до 07.08.2009 г., когато ищецът е установил фактическа власт върху имота по принудителен ред. С доклада по делото правното основание на иска е определено по чл. 93 ЗС. С определение от 06.04.2010 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на въззивното решение по разрешените с него материалноправни въпроси: дължи си се обезщетение при действащ договор за учредено право на ползване върху имот, частна общинска собственост; подлежи ли този договор на едностранно прекратяване преди изтичане на уговорения срок; и по процесуалния въпрос - приетото в мотивите на решение, постановено от административния съд в производство по обжалване на заповед по чл. 65, ал. 1 ЗОбС, относно вида на сключения между страните договор, задължително ли е за гражданския съд. С въззивното решение е отменено първоинстанционното, с което искът е отхвърлен като неоснователен. От правна страна е прието, че между страните е бил сключен договор за учредено право на ползване. [община] е предприела едностранни действия за прекратяване на договор за наем. При постановено решение по адм. д. № 3313/2009 г. ВАС е „преклудирано обстоятелството за извършено едностранно прекратяване на договора между страните с писмо № 08/СЛУ-6698 от 16.09.2008 г. на кмета на общината, получено от касатора на 23.09.2009 г.”. След прекратяване на договора касаторът владее неправомерно имота, поради което съгласно чл. 93 ЗС дължи плодовете от вещта. Въз основа на приета икономическа експертиза съдът е приел, че претенцията е основателна до присъдения паричен размер, който представлява обезщетение под формата на „наемоподобен доход” за исковия период. Въззивният съд е приел, че между касатора и [община] е сключен договор за учредяване право на ползване върху недвижим имот, собственост на общината. В противоречие на този извод е намерил, че [община] е предприела действия за прекратяване на договора за наем (като не уточнява между кои страни е сключен такъв), за което е било постановено решение по адм. д. № 3313/2009 г. на ВАС, ІІІ отд. С това решение е преклудирано обстоятелството за извършено едностранно прекратяване на договора. Със заповед № 12515 от 09.12.2008 г. на кмета на [община] е наредено изземване на част от общинския имот – конферентна зала и два офиса. Фактическото изземване е осъществено след издаване на втора заповед № 1277 от 08.07.2009 г. След тази дата касаторът ползва имота без основание, поради което дължи обезщетение за ползването, съответстващо на средния месечен наем за имот от същия вид. Касаторът осъществява фактическа власт върху имота на основание отстъпено му вещно право на ползване по реда на чл. 39 ЗОбС за срок от 10 год. Договорът е породил вещноправни последици, поради което не подлежи на прекратяване по реда, предвиден за облигационните правоотношения. В нарушение на закона и задължителната съдебна практика е разрешен процесуалния въпрос, по който е допусната касационна проверка, като е прието, че мотивите на решението, постановено в административно производство, са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданскоправен спор. Производството по адм. д. № 3313/2009 г. на ВАС, ІІІ отд. е образувано по подадена жалба срещу решение по адм. д. № 721/ 2009 г., с което е била отменена заповед № 2515 от 9.12.2008 г. на Кмета на [община] за изземване на общинския имот – отдаден от касатора под наем на Изпълнителна агенция програма „Фар” към МРРБ. ВАС е отменил решението, като е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена при наличието на предпоставките за това – имотът да е общинска собственост, да се заема без основание. Наличието на последната предпоставка е обоснована с приетото, че договорът за наем между касатора и общината е бил прекратен с едностранно предизвестие, правна възможност уредена в ЗЗД, към който страните препращат за неуредените със сключения между тях договора въпроси. Влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд относно това, дали административният акт е валиден и законосъобразен – чл. 302 ГПК. Позоваването на мотивите на решението постановено от административния съд, е нарушение на процесуалните правила. Следващият материалноправен въпросът, по който е допусната касационна проверка, относно това може ли договорът за учредяване на ограничено вещно право на ползване да се прекрати по реда за прекратяване на безсрочен договор за наем – с едностранно предизвестие, е решен от въззивния съд също при неправилно определяне на приложимия закон. Сключеният между касатора и [община] договор е за учредяване на ограничено вещно право на ползване за срок от 10 години. Той има за предмет обособена част – Източно крило на два етажа с РЗП 360 кв. м. от имот частна общинска собственост Централна детска градина, която в обособената част е била преустроена в Експортно иновационен център към ПТПП, изграден по проект на ЕС, програма PHAR. Този договор не е прекратен с отправеното едностранно предизвестие от кмета на [община]. В ЗОбС не са уредени способите за прекратяване на договора за учредяване право на ползване върху недвижим имот, поради което приложение намира разпоредбите на ЗС, към който препраща и нормата на чл. 62 ЗС. Едностранното предизвестие не предвиден способ са прекратяване на договор за учредяване на ограничено вещно право на ползване. Отправеното предизвестие не е породило правни последици. Касаторът е ползвал имота през периода, за който се претендира обезщетение за ползване, на правно основание. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила и неправилното прилагане на материалния закон при постановяване на въззивното решение са касационни основание по чл. 281 , т. 3 ГПК за отмяна на решението. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено решение по съществото на спора на основание чл. 291 ГПК. Въз основа на установените факти по делото настоящият съдебен състав намира, че осъществяваната фактическа власт върху имота през посочения период е на правно основание – договор за учредено ограничено вещно право на ползване. След като ползването на имота е извършено на правно основание, то не е налице единия от елементите от фактическия състав на чл. 93 ЗС, на което основание се иска присъждане на исковата сума. Съобразно установените по делото факти предявеният иск за присъждане на обезщетение за ползване на описания имот без основание за периода от 01.12.2008 г. да 08.07.2009 г. от Сдружение с нестопанска цел „П.”, [населено място] е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. При този изход на спора ищецът по иска [община] следва да бъде осъдена да заплати на ответника по иска направените от него разноски по делото за всички инстанции, които възлизат общо на сумата 1757 лв. съгласно представения списък за разноските на основание чл. 80 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 28 от 16.03.2012 г. по гр. д. № 52/2012 г. на Пернишки окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от [община] срещу Сдружение с нестопанска цел „П.”, [населено място] иск за сумата 8679.72 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на недвижим имот, частна общинска собственост за времето от 01.12.2008 г. да 08.07.2009 г. като неоснователен. ОСЪЖДА [община] да заплати на Сдружение с нестопанска цел „П.”, [населено място] сумата 1757 (хиляда седемстотин петдесет и седем) лв. разноски за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: