1 Р Е Ш Е Н И Е № 612 гр. С., 26.10.2010 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ при участието на секретаря Р.И. . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1764/2009 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на на С. Н. М. и Н. Ц. М. от[населено място] с пълномощник адв. Р. С. срещу решение от 10.06.2009г по гр.дело № 1190/2008г. на С. градски съд , с което при ново разглеждане на делото от въззивен съд е оставено в сила решение от 04.11.2002г по гр.д. № 9294/2002г на С. районен съд ,по уважен отменителен иск на основание чл. 135 от ЗЗД. За относително недействителен е обявен договорът за дарение по нот. акт №115 т.І от 29.03. 2001г за прехвярляне на 1 / 2 ид. част от имот на касаторите – дарители в полза на сина им Д. М. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено при процесуални нарушения , незаконосъобразно и необоснованно по отношение на решаващите изводи за интерес от иска ,предвид наличие на облигационно правоотношение и качеството на ищците като кредитори , секвестируемостта на разпореденото жилище и по въпроса за отмяната на сделката в часта , с която съпругата недлъжник се е разпоредила ,тъй като имотът преди прехвърлянето е бил в режим на съпружеска имуществена общност. Ответницата по касационната жалба К. П. В. е заявила отговор , с който оспорва жалбата . Ответниците по касационната жалба В. Д. Ц. и Б. В. А. също оспорват жалбата и молят да се приеме за правилна практиката , следвана от въззивния съд по отношение пасивната легитимация на съпругата на длъжника като разпоредител на имущество С определение №106 от 26.01.2010г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглежданена основание чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК , предвид противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос за отмяната на имуществено разпореждане с имот ,който е бил в режим на съпружеска имуществена общност , по иск на кредитор с облигационно вземане срещу единия от съпрузите. Противоречиви разрешения са формирани по въпроса за възможността постановена от съда отмяна да бъде за половината идеална част , с която съпругът - недлъжник се е разпоредил съвместно с длъжника ,разпореденото имущество е било в режим на семейна имуществена общност ,а отменителния иск е с оглед паричен дълг на единия съпруг . В обжалваното понастоящем решение , както и в решение №1206 от19.12.2008г по гр.д. №3864/2007г , ІІІ г.о. на ВКС и реш.№1437 от 22.01.2009г по гр.д.№6172/2007г ІІг.о на ВКС е прието ,че след като имотът е съпружеска имуществена общност ,а само единия от двамата съпрузи е длъжник на ищеца , то това не е пречка за предявяване и уважаване на иска за отмяна на разпоредителното действие като цяло , при задължително участие и на двамата съпрузи в процеса предвид необходимостта от еднакво решение за тях, по относителната действителност на разпореждането и оглед бездяловия характер на съпружеската имуществена общност . В решение №655 от 05.07.2007г по гр.д. 573/2006г на ІІ г.о на ВКС е прието ,че ако дългът е личен на единия съпруг , то обезпечението на задължението се покрива само от 1 /2 ид. част от общото имущество и относителната недействителност не може да обхваща разпореждането на другия съпруг,тъй като искът по чл. 135 от ЗЗД е субсидиарен в смисъла, поддължан от касаторите . Върховен касационен съд приема за правилно разрешението , дадено в обжалваното понастоящем въззивно решение и решение №1206 от19.12.2008г по гр.д. №3864/2007г , ІІІ г.о. на ВКС и реш.№1437 от 22.01.2009г по гр.д.№6172/2007г ІІг.о на ВКС .Съпружеската имуществена общност е бездялова и неделима ,което обуславя съдилищата да следят както за съвместната процесуална легитимация,така и за режима на разпореждане , когато прилагат материалния закон. Императивните изисквания на материалноправната норма са от значение не само когато се разрешава спор за нарушени условия по чл. 22 ал.2 от СК (отм), но и когато се преценяват и постановяват последиците на относителната недействителност . Щом общността в правата е бездялова и по време на брака единият съпруг не може да се разпорежда само със своята част от имота , то от забраната следва ,че разпореждането на двамата с имот в режим на съпружеската имуществена общност е увреждащата сделка , предмет на отмяната ,а не някаква идеална част от нея .Успешното провеждане на отменителния иск не може да има за последица прекратяването на СИО и от това именно е изхождал законодателят , като е регламентирал реда по чл. 502 от ГПК за съдебно изпълнение върху вещ в режим на съпружеската имуществена общност,при вземане срещу единия от съпрузите . Като е съобразил гореизложеното и не е уважил възражението на ответниците, че при личен дълг на единия съпруг обезпечението на кредиторите му се покрива само до 1 / 2 ид. част от разпореденото общо имущество на съпрузите и недействителността по чл. 135 от ЗЗД не би могла да обхваща разпореждането на съпругата-недлъжник , С. градски съд е постановил допустимо и правилно решение, Законосъобразно цялата сделка е приета за относително недействителна, дарственото разпореждане уврежда интересите на кредиторите ,без оглед на обстоятелството дали останалите участници в сделката , респ. надареният ,са знаели това. Останалите доводи и оплаквания в касационната жалба нямат отношение към въпроса , обусловил допускането й до разглеждане и са по същество неоснователни. При процесното разпореждане ответниците не могат да черпят довод за несеквеституемост,независимо от това дали живеят в жилището ,както вече задължително прие ВКС (виж решение№456 от 25.06.2010г на ВКС ,ІVг.о на основание чл. 290 от ГПК ).Правилно са преценени материалните предпоставки за успешно провеждане на иска . При наличие на влязло в сила решение за признато по съдебен ред и присъдено парично вземане,което не е погасено от длъжника, неоснователно се оспорва извода ,че ищците нямат качеството на кредитори . С обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил, а е изпълнил указанията по отменителното решение от 26.03.2008г на ВКС ,І г.о . По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, ответниците по жалбата не са установили разноски в настоящето производство Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 10.06.2009г по гр.дело № 1190/2008г. на С. градски съд ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: