Р Е Ш Е Н И Е № 498 гр. София, 02.12.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Михайлова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1697 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Р. Г. Ц. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 1373/2013 г. на Бургаския окръжен съд и отмяна или изменяване на въззивно решение № 45 от 14.02.2013 г., с което наказателната част на присъда № 34 от 16.11.2012 г. по н. о. х. д. № 17/2012 г. на Районния съд – гр.Царево е изменена по отношение на веществените доказателства, а в останалата е потвърдена. Искането се позовава на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК с оплаквания за съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че липсата на съобщение за изготвените мотиви от първоинстанционния съд е ограничило правото на защита на подсъдимия пред въззивния съд. Изтъква се незаконосъобразна квалификация по чл. 131, т. 12 НК и малозначителност на деянието, определено от съда като престъпление по чл. 296, ал. 1 НК. Счита се, че наложените наказания са завишени. Направено е искане за преквалификация на деянието по чл. 130, ал. 1 НК и намаляване при условията на чл. 55 НК на наказанието; оправдаване по обвинението за престъпление по чл. 296, ал. 1 НК или алтернативно – определяне на наказание глоба в подходящ размер. Настоява се за приложението и на чл. 66, ал. 1 НК. В съдебно заседание защитникът (адв. Р.) поддържа искането за възобновяване по писмено изложените съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като не са били допуснати съществени нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 34 от 16.11.2012 г. по н. о. х. д. № 17/2012 г. на Районния съд – гр. Царево подсъдимият Р. Г. Ц. е признат за виновен в това, на 29.08.2010 г. в с.К. да не е изпълнил съдебна заповед от 20.01.2010 г. за защита от домашно насилие спрямо св. З. Н. Г., поради което и на основание чл. 296, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Подсъдимият е признат за виновен и в това, на 29.08.2010 г. в с.К., по хулигански подбуди да е причинил лека телесна повреда на З. Н. Г., поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от три години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 23, ал. 1 НК е наложено общо наказание по съвкупност от три години лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение наложеното наказание от три години лишаване от свобода по н. о. х. д. № 829/2010 г., което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Осъдил е подсъдимия за виновно причинени на гражданския ищец имуществени и неимуществени вреди. Разпоредил се е с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С въззивно решение № 45 от 14.02.2013 г. по в. н о. х. д. № 1373/2012 г. на Бургаския окръжен съд присъдата е отменена в гражданско-осъдителната й част и делото е върнато за ново разглеждане, а в наказателната част присъдата е потвърдена, освен по отношение на веществени доказателства, които съдът е постановил да бъдат унищожени. Въззивното решение в тази му част е влязло в сила. Процесуално допустимото искане на осъдения за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 1373/2013 г. в наказателната му част е НЕОСНОВАТЕЛНО. В подкрепа на същественото процесуално нарушение се изтъква, че първоинстанционният съд не е изпратил съобщение за изготвените мотиви и не е дал срок на защитника да я приведе в съответствие с изискванията на чл. 320, ал. 1 и ал. 2 НПК. От своя страна Бургаският окръжен съд не е върнал делото с жалбата на първоинстанционния съд. В открито съдебно заседание защитникът не е имал достатъчна възможност да се запознае с мотивите на първоинстанционния съдебен акт и да осъществява защитата на подсъдимия Ц.. Доводите са неприемливи. Произнесената присъда от първоинстанционния съд в открито съдебно заседание на 16.11.2012 г. е била обжалвана единствено от подсъдимия Ц., чрез надлежно упълномощения му защитник. След изготвяне на мотивите делото е било изпратено на Бургаския окръжен съд и на 12.12.2012 г. е било образувано въззивното производство. С разпореждане от 7.01.2013 г. делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 8.02.2013 г., когато се е явил защитникът и е направил искане за прекратяване на производството с аргумента, че не е бил изрично уведомен за мотивите на присъдата. Искането му е било отхвърлено и на същия е било предоставено време за запознаване с мотивите на присъдата. От съдебния протокол не се установява защитникът (адв. Р.) да е възразил, че съдът не му е осигурил достатъчно време и възможност за подготовка и ефективно осъществяване на защитата на осъдения Ц.. В искането се твърди също, че мотивите на въззивното решение съдържат вътрешни противоречия, тъй като съдът е посочил, че въззивното производство е образувано и по жалба на частния обвинител, който обаче не е обжалвал. Налице е и противоречие между мотивите и диспозитива на въззивното решение, защото в мотивите е отразено, че жалбата на подсъдимия е частично основателна, но с диспозитива наказателно-осъдителната част на присъдата е била изцяло потвърдена. Мотивите на въззивния съд не страдат от противоречия, които да обуславят отмяна на решението. Недостатъците, които критикува защитникът не са оказали никакво влияние за решаващите изводи, довели до постановеното с диспозитива, респективно не могат да имат последиците, с които ги е свързал осъденият Р. Г. Ц.. Неоснователно се противопоставя и на квалифициращото обстоятелство по т. 12 на чл. 131 НК, посочвайки, че представените по делото доказателства не са позволявали да се приемат „хулигански подбуди”, тъй като мотивът е личен, деянието не е било извършено на публично място и не са присъствали други лица, освен подсъдимият и пострадалата Г.. Въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд подробно и законосъобразно е мотивирал защо приема, че основните и доминиращи мотиви на подсъдимия Ц. са били стремежа му да постави и наложи себе си над установения ред в обществото, да демонстрира явно неуважение към общоприетите норми на поведение и грубо пренебрежение към обществените ценности чрез осъщественото посегателство върху св. Г. (извършено през деня на паркинга пред заведение около моста на р. Р., пряко наблюдавано от св. С., който е сигнализирал в полицията). Направената правна оценка на деянието отговаря на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК. В искането се посочва, че предвид специфичните особености на конкретния случай (търсени и осъществявани срещи от св. Г. с подсъдимия Ц.) деянието, което макар формално да осъществява признаците на престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, е малозначително, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна. Установеното продължително присъствие и проявената упоритост за контакт със св. Г., въпреки ограничителната заповед № 69 от 20.01.2010 г. на Русенския районен съд за защита от домашно насилие, очертаваща точно обхвата на установените задължения, не разкриват малозначително деяние по смисъла на чл. 9, ал.2 НК, което да доведе до оправдаване на подсъдимия. Липсва и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. То се поддържа с оплакването, че съдът е пропуснал да вземе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства (семейното положение, трудовата активност и продължителност на процеса). По делото не се установява прекомерна продължителност на наказателното производство, затова и съдът не е имал основание да я отчете при индивидуализация на наказанията. Обстоятелствата, че осъденият е баща на две малолетни деца и упражнява трудова дейност нямат тежест и влияние, които отчетени наред с останалите доказани по делото обстоятелства, да показват очевидно несъответствие между обществената опасност на деянието и дееца и определеното от съда наказание за всяко от извършените престъпления. Не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което неоснователно се претендира приложението на чл. 55 НК, а предвид осъждането на подсъдимия и чл. 66, ал. 1 от НК. Ето защо искането на осъдения Р. Г. Ц. за възобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Г. Ц. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 1373/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: