Р Е Ш Е Н И Е № 1 София , 14.02.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Биляна Чочева Галина Тонева при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1127/2017 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба от защитника на подсъдимия К. Е. И. адвокат Е. К. против решение № 361/25.07.2017 г. по внохд № 276/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд. В жалбата се сочи, че въззивното решение е постановено при касационните основания на чл. 348, ал. 1 от НПК – съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Касаторът оспорва надеждността на показанията на пострадалия А. Н. и твърди, че въззивният съд не е изложил самостоятелни мотиви по направените от защитата възражения. Определената санкция, както и размерът на уважения граждански иск, са преценени като завишени. В заключение се отправя искане за оправдаване на подсъдимия или, алтернативно, за ново разглеждане на делото или намаляване на наказанието. Подсъдимият поддържа становището на защитника си . В писмени бележки законният представител на пострадалия оспорва основателността на жалбата. Прокурорът пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК , установи следното : Софийският градски съд с присъда № 34 от 08.02.2017 г. по нохд № 5673/2016 г. признал подсъдимия К. Е. И. за виновен в това, че на 12.01.2016 г. в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица]отнел чужда движима вещ - мобилен телефон на стойност 206,99 лева от владението на А. И. Н., с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 198, ал. 1 и чл. 29 , ал. 1, б.”а” и чл. 54 от НК му наложил наказание седем години лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване. Съдът присъдил в полза на пострадалия обезщетение в размер на 3000 лева за понесените неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва и сторените разноски. Софийският апелативен съд с решение № 361 от 25.07.2017 г. по вонхд №276/2017 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба против така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения: Основното възражение на подсъдимия се свежда до оспорване на авторството на деянието, което касаторът намира за неустановено поради допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила.. Изложените аргументи в тази насока не намират подкрепа в данните по делото. Съдът /както първоинстанционният, така и въззивният /е спазил принципното изискване за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Той не е проявил едностранчивост в полза на обвинението и е допуснал и анализирал както доказателствата, разобличаващи подсъдимия, така и доказателствата, ангажирани в негова защита. По искане на защитника второстепенният съдебен състав е провел съдебно следствие. В неговите рамки разпитал посочените от К. И. свидетели К. К. и В. Х., върху чиито показания се гради версия за грабеж, осъществен от неустановено лице с име Г.. Проверяваната инстанция подробно и задълбочено е коментирала данните, съобщени от тези свидетели, и ги е съпоставила с информацията, получена от останалите доказателствени източници, включително от обясненията на подсъдимия. Правилно е отбелязано във въззивното решение, че показанията на свидетеля К. нямат самостоятелен принос към предмета на доказване и са предназначени единствено да подкрепят доказателствената годност на показанията на свидетеля Х.. Последният е лицето, което твърди, че разпознало при случайна среща в следствения арест подсъдимия и му признало, че е очевидец на грабежа, в чието извършване той е обвинен. Отказът на апелативния съд да даде вяра на разказа на Велико Х. е убедително мотивиран. Отбелязана е неговата непоследователност и вътрешна противоречивост, както и избирателността на заявените спомени. В атакуваното решение /на стр.7/ са посочени детайли от показанията на свидетеля Х., които влизат в противоречие с обективната информация за часа на нападението и действията, които подсъдимият извършил с телефона на пострадалото дете. Версията , че неизвестният Г. ограбил детето А. в присъствието на свидетеля Х. , а след това се опитал да продаде телефона на подсъдимия, който от своя страна го активирал със своята карта , е отхвърлена както поради неубедителност на релевираните в нейна подкрепа доказателства , така и поради категоричността на опровергаващите я доказателства, изцяло подкрепящи обвинението. Сред тях централно място заемат показанията на пострадалия А. Н.. Те са последователни, категорични и непротиворечиви. Съдебните състави са използвали целия процесуален инструментариум за проверка на обективността на информацията, съобщена от единадесетгодишния свидетел. Неговата свидетелска годност е установена по експертен път, а разпитът му пред съда е бил подробен и проведен при спазване на правилата по чл. 280, ал.6 от НПК. С необходимата задълбоченост е изследвана и процесуалната екзактност на извършеното в досъдебната фаза разпознаване, при което Н. посочил подсъдимия. Изслушани са поемните лица, анализиран е снимковият материал и не са установени данни за манипулиране на свидетеля във вреда на подсъдимия. Обстановката, при която А. Н. е бил ограбен- привечер, на слабо осветена улица, не изключва запечатването в съзнанието му на характерни черти на лицето, което по-късно разпознал. Пострадалият още в първия си разпит дал описание на нападателя и не е проявил никакво колебание да го идентифицира. Тази категоричност придава на извършеното по-късно разпознаване особена тежест в подкрепа на тезата на обвинението. Преди провеждането му А. Н. отново описал белезите, с които свързвал нападателя. След това, според еднопосочните показания на свидетелите Д. и В., убедено посочил К. И. сред останалите представени за разпознаване, които били сходни по външност. Опитът на защитата да изключи доказателствената ценност на разпознаването, като разколебае извода за прецизното му провеждане, правилно е оценен от предходните инстанции като неуспешен.. Посочените в жалбата многобройни противоречия в показанията на свидетеля Н. са резултат на некоректна интерпретация на съобщените от детето данни, извадени от общия контекст. В хода на целия процес А. Н. последователно поддържал твърдение, че е възприел мъжа , който му е отнел телефона, и би могъл да го разпознае. Неговите показания намират подкрепа и в обективните данни за седемкратния опит на подсъдимия да активира телефона минути след грабежа от клетка в близост до инцидента,което не кореспондира с показанията на свидетеля Х. за грабеж, извършен от „Г.”. Несъстоятелни са и твърденията в жалбата за липса на самостоятелни въззивни мотиви. В хипотезата на потвърждаване на предходния съдебен акт от значение е стандартът, определен от чл. 339, ал. 2 от НПК. Съдържанието на атакуваното решение не показва неговото нарушаване, тъй като всички поставени от защитата и подсъдимия въпроси и подкрепящите ги доводи и възражения са получили убедителен отговор. Основанията, поради които въззивният съд се е солидаризирал с решаващите изводи на предходната инстанция, са изложени ясно и убедително по начин , който не ограничава правото на защита на подсъдимия. Не е вярно възражението на касатора , че съдът е пренебрегнал значимостта на изтъкнатата от защитата разлика в последната цифра на IMEI на отнетия телефон и в представената от телефонния оператор справка за активирането на апарата с картата на подсъдимия. На стр.7 от мотивите на въззивния акт апелативният съдебен състав е обосновал коректността на факта , че подсъдимият е направил опит да използва телефона на Н. . Изложеното становище изцяло се подкрепя от разясненията на мобилния оператор, направени с писмо от 16.12.2016 г. до СГП, според които приложената по делото справка е за телефона на пострадалия, а разликата в последната цифра, върху която акцентира защитата , е контролна и не се предава по мрежата т.е. няма отношение към идентификацията на мобилното устройство. Обобщено, въззивната инстанция не е допуснала отклонения от процесуалните принципи за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, предпоставящи отмяна на постановеното решение. При възприетата от съда фактическа обстановка материалният закон е приложен точно и искането за оправдаване на подсъдимия е незаконосъобразно. Не следва да бъде уважено и бланкетно заявеното искане за ревизия на наложеното наказание. То е определено при превес на смекчаващите обстоятелства близо до легалния минимум от пет години лишаване от свобода, предвиден от законодателя за грабеж при условията на опасен рецидив. Съдебният състав правилно заключил, че извършеното деяние е с висока степен на обществена опасност, обусловена от грубото посегателство върху личността и засягането на общоприетите морални норми. Подсъдимият нападнал единадесетгодишно дете, което се прибирало в дома си след училище, следвайки познат маршрут. Наред със съставомерните последици деянието сериозно уязвява и чувството на обществена сигурност на гражданите, което рефлектира върху степента на обществената му опасност . Справедлив е и присъденият от съда размер на обезщетение за понесените от жертвата неимуществени вреди. Те съответстват на негативните емоции, преживени от детето, както в момента на нападението, така и след него. Установено е по делото , че А. Н. е бил силно травмиран и се наложило да потърси специализирана помощ за възстановяване на психическото му здраве. Ето защо касационната проверка не намира основание за намаляване на размера на уважената част от гражданския иск, предявен срещу подсъдимия. Водим от горното и на основание чл.354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И . ОСТАВЯ В СИЛА решение № 361/25.07.2017 г. по внохд № 276/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2..