Р Е Ш Е Н И Е   № 433   гр. София, 23.06.2010 г.   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и десетата година, в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                      ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                         МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря Борислава Лазарова и с участието на прокурора Стаменова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 563 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Окръжна прокуратура гр. П. против въззивното решение № 612 от 26 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 659 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г., в частта му, с която решение № 90 от 11 юни 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. П. за 2007 г. е отменено и вместо него касаторът е осъден да заплати на П. К. сумата от 900 лева обезщетение за имуществени вреди, като за имуществени вреди решението е оставено в сила за сумата от 300 лева. Касационният контрол е допуснат с определение № 727 от 9 юли 2009 г. поради наличието на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК по правния въпрос направените разходи за разноски в наказателното производство представляват ли имуществена вреда от незаконно обвинение, която може да се претендира по реда на ЗОДОВ. Предвид постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 843 от 23 декември 2009 г. по гр.д. № 5* по описа на ІІ ГО за 2008 г., имащо задължителен характер и даващо отговор на същия въпрос, следва да се приеме, че преценката на касационния съд по него трябва да се извърши по реда на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. По поставения въпрос касаторът сочи, че направените в хода на наказателното производство разходи за разноски не са имуществена вреда от незаконното обвинение, която може да се претендира по реда на ЗОДОВ, а присъждането на разноски е в пряка зависимост от съдебния акт, а и акцесорният характер на вземането подлежи на самостоятелно упражняване на право в друго производство. Ответникът П. А. К. от гр. П. не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК. С атакуваното решение въззивният съд приел, че е налице основание за ангажиране на отговорността на прокуратурата по чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ за заплащане на вреди, произтекли от незаконно обвинение за престъпление по НК, по което ищецът в последствие е оправдан; ноторно известно е, че при наказателни дела в случай на оправдателна присъда разноски не се присъждат, но те могат да се претендират по реда на ЗОДОВ. По поставения въпрос касационният съд приема, че разрешението, дадено в атакуваното решение е в съответствие с практиката на ВКС, а представеното от прокуратурата решение № 597 от 14 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 576 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г., в което въззивен съд е приел, че разходите за разноските в наказателното производство не са имуществена вреда от незаконно обвинение, защото присъждането на разноски е в пряка зависимост от изхода на съответното производство, е постановено в нарушение на задължителната за съдилищата практика. НПК урежда отговорността за разноски в наказателното производство, които съдът определя по реда на чл. 301 т. 12 от НПК (чл. 299 т. 12 НПК отм.), без обаче да предвижда възможност за лицето, което е признато за невинно или наказателното производство срещу него е прекратено, да претендира направените в хода на наказателното преследване съдебни разноски. Според чл. 187 ал. 1 от НПК разноските по наказателното производство се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното учреждение, като съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение – чл. 189 ал. 1 от НПК. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес обуславя извода, че разходваните средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на чл. 2 ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, се явяват за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 ЗОДОВ. Това разрешение е прието и в решение № 843 от 23 декември 2009 г. по гр.д. № 5* по описа на ІІ ГО за 2008 г., имащо задължителен характер. Касационната жалба е неоснователна. Съдът е сезиран с иск по реда на чл. 2 от ЗОДОВ за заплащане на имуществени вреди в размер на 1200 лева, произтекли от заплатен адвокатски хонорар за проведеното срещу ищеца П. А. К. от гр. П. наказателно производство. В касационната жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, защото направените в хода на наказателното производство разноски не са имуществена вреда, която да може да се претендира по реда на ЗОДОВ, а те трябва да се търсят в друго производство, а и обвинението не изисква задължително участие на адвокат. Установено е, че с решение № 182 по в.нох дело № 113 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2006 г. е потвърдена присъда № 181 от 30 март 2006 г., постановена по нох дело № 592 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2005 г., с която ищецът е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 354а ал. 1 пр. първо от НК. На л. 28 от нох дело № 592 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2005 г. е приложен договор за правна защита и съдействие на подсъдимия К за сумата от 1200 лева, които са внесени. При тези данни следва да се приеме, че ищецът е претърпял имуществена вреда от неоправдана наказателна репресия, поради което присъждането на сумата е законосъобразно. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 612 от 26 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 659 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г., в обжалваната му част, с която решение № 90 от 11 юни 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. П. за 2007 г. е отменено и вместо него П. на Р. Б. е осъдена да заплати на П. К. сумата от 900 лева обезщетение за имуществени вреди, като за имуществени вреди решението е оставено в сила за сумата от 300 лева.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: