Р Е Ш Е Н И Е   № . 177   София, 27.10. 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 16.10.2009 година, в състав:            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ                                                ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                       МАРИЯ СЛАВЧЕВА                                                                                                                                           при участието на секретаря  Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията   ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА т.дело № 14 /2009 година   Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. Е. К. от гр. С. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 175 от 13.10.2008 год. по гр.д. № 980/2008 год., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 14.02.2008 год., по гр. д. № 04063 / 2006 год. и е отхвърлен като неоснователен предявеният от същата срещу З. ”Д”, гр. С. иск по чл.226, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинените и в резултат на настъпило на 16.08.2006 год., по вина на застрахования със застраховка „Гражданска отговорност” в ответното ТД б.ж. на гр. П., неимуществени вреди за разликата над сумата 15 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.. С определение № 361 от 30.06.2009 год. постановено по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, в неговата отхвърлителна част, като е прието, че даденото от въззивната инстанция разрешение на обусловилия крайния резултат по делото въпрос на материалното право- за приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение при неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя, основан на чл. 226, ал.1 КЗ, аналогичен на 407 ТЗ / отм./ е в противоречие с практиката на ВКС по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението в частта му, предмет на подадената касационна жалба поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД, поради което на основание чл.281,т.3 ГПК се иска отмяната му и решаване на спора в тази му част по същество от касационната инстанция. Развити са подробни съображения относно неправилното даденото от Софийски апелативен съд тълкуване както на нормата на чл. 52 ЗЗД, така и на приетото в т.11 от ППВС № 4/68 год., което нарушение на материалния закон, според касатора е довело и до несъответствие на присъденото обезщетение с целения чрез него правен резултат- пълно обезщетяване на понесените от увредения морални вреди. Ответната по касационната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените от страната доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.293 ГПК, намира: Касационната жалба е частично основателна. Прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД въззивният съд не е отчел в достатъчна степен вида и характера на претърпените от ищцата болки и страдания, нито е взел предвид преживяните от последната на една твърде млада възраст- 24 год., крайно негативни емоции, причинени и в резултат на процесното ПТП, поради което е изградил необоснован правен извод, че с присъденото обезщетение ще бъдат максимално репарирани последиците от същото, съобразно въведеният от законодателя критерий за справедливост, намиращ приложение и в хипотезата на чл. 226, ал.1 КЗ. При определяне размера на същото, в нарушение на процесуалното правило на чл.188, ал.1 ГПК/ отм./ Софийски апелативен съд не е обсъдил в цялост събрания по делото доказателствен материал, макар и в съобразителната част на обжалвания съдебен акт бланкетно да е посочил, че за механизма на настъпилото ПТП и първоначалното състояние на ищцата към този момент е разпитан и св. Р, брат на последната и водач на автомобила, в който същата е пътувала, което от своя страна е довело до неоснователно игнориране на факта за настъпила загуба на съзнанието на увреденото лице. Следователно, доколкото справедливо обезщетяване по см. на чл. 52 ЗЗД , както това изрично е прието и в ППВС № 4/68 год., означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите, то като не ги е съобразил Софийски апелативен съд неправилно е приложил и материалния закон. Констатираните в настоящето производство пороци на обжалваното решение, в частта му, предмет на разглежданата касационна жалба, обуславят и основателността на неговата отмяна- арг. от чл.281,т.3 ГПК. В случая, както сочат данните от заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза, останала неоспорена в процеса и показанията на св. Р, брат на ищцата и водач на автомобила, в който същата е пътувала, последните преценени наред с останалите доказателства по делото, освен болките и страданията от двете счупвания- на лява ключица и 5- дланна кост, множеството охлузвания, контузии, вкл. на главата и загуба на съзнание, неудобството от 30 дневната имобилизация, пострадалата ноторно е преживяла и силен емоционален стрес, предизвикан както от запалването на лекия автомобил, от който е била извадена с чужда помощ, така и от непосредствения и сблъсък в същия този момент с настъпилата смърт на виновния за ПТП водач на м.п.с - б.ж. на гр. П.. Поради това, изхождайки от понятието ”неимуществени вреди”, в което според последователната практика на ВКС, се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време, както и от разбирането, че критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава, настоящият съдебен състав намира, че общо дължимото на ищцата обезщетение следва да е в размер на сумата 25 000 лв.. Следователно с настоящето решение на увреденото лице следва да бъде присъдена допълнително сумата от 10 000 лева. Касаторът не е претендирал деловодни разноски за настоящето производство на осн чл.78, ал.1 ГПК, поради което същите следва да останат за страната, така както са направени. Водим от горното и на осн. чл.293 ГПК, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА въззивното решение на Софийски апелативен съд № 175 от 13.10.2008 год.по гр.д. № 980/2008 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 14.02.2008 год., по гр.д. № 04063/2006 год. и е отхвърлен като неоснователен предявеният от И. Е. К. срещу ЗПАД”Д”, гр. С. иск за заплащане на обезщетение за причинените и в резултат на настъпило на 16. 08.2006 год. пътно- транспортно произшествие, неимуществени вреди за разликата над сумата 15 000 лв. до 25 000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗПАД”Д”, гр. С. да заплати на И. Е. К. от гр. С. сумата 10 000 лв./ десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди в резултат на настъпило на 16.08.2006 год. по вина на застрахован с „Гражданска отговорност” водач на моторно превозно средство пътно- транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на увреждането- 16.08.2006 год. до окончателното и изплащане, а по сметка на ВКС- държавна такса за касационното производство в размер на сумата 230 лв./ двеста и тридесет лева/. В останалата част оставя в сила въззивното решение на Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: