Р Е Ш Е Н И Е № 241 София.10.12.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шести ноември, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т. К. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 4778/2013г. Производството е по чл.307,ал.2 ГПК за отмяна на влязло в сила решение на ВКС. Образувано е по молба на Д. Х. Д. за отмяна на влязло в сила определение №2089/04.07.2011г., постановено по гр.д.№1139/2011г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение №4348/24.03.2011г. по гр.д.№ 9054/2010г. на Варненския районен съд.С последното е прекратено производството по делото. С определение №27/17.01.2012г. по гр.д.№405/2011г.,ВКС, ІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване на определение №2089/04.07.2011г. по ч.гр.д.№1139/2011г. на Варненския окръжен съд. Молителят иска отмяна на влязлото в сила определение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Позовава се на новооткрит документ от Държавен архив-В. – протокол за причисляване към ДПФ на земи, собственост на бивши членове на ТКЗС в изпълнение на ПМС №137/1962г. От протокола се установявало, че праводателят на ответниците не е внесъл 21,3 дка в ТКЗС, поради което няма право на възстановяване на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ. Ответникът С. С. П. оспорва молбата за отмяна като неоснователна в писмено становище. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното : Молбата за отмяна е процесуално допустима. Молителят основава молбата за отмяна на влязлото в сила решение с твърдение, че е налице новооткрито писмено доказателство, което разкрива друга фактическа обстановка от съществено значение за правилното решаване на правния спор - протокол за причисляване към ДПФ на земи, собственост на бивши членове на ТКЗС. В него било посочено, че наследодателят на ответниците М. П. е внесъл общо 7 дка земя, а не 21,3 дка, съгласно записки 205/1943г. и 206/1943г. При това положение решението на ОСЗ за възстановяване на земеделската земя в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ е нищожно. Това води до нищожност на отказа на кмета за изкупуване на имота от молителя в качеството му на ползувател. Представя се и молба-искане за промяна на НПИ от 2002г. за м.”Зеленика”,[жк], В. поради допусната явна фактическа грешка. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1,т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. С атакуваните определения е прекратено производството по делото по предявения от Д. Д. срещу С. П., Т. П., М. П., И. Б., И. Б., А. К., И. М. и М. Н. иск за установяване, че ответниците не са собственици на имот №32-26 КП от 1997г. на м.”Зеленика”, а по КК имот идентификатор 10135.5545.3226. За да постанови първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че липсва правен интерес за ищеца от водене на отрицателния установителен иск. Той твърди, че е ползувател на имота с право на изкупуване на основание §4а,ал.5 ЗСПЗЗ, което право му било отнето от ответниците по иска. На тях противозаконно била възстановена собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ.От данните по делото е установено, че не е изпълнена административната процедура по изкупуване, а е налице отказ на кмета, поради което ищецът не заявява никакви права върху имота и за него липсва интерес от водене на отрицателния установителен иск. Приложените към молбата писмени доказателства не са нови по смисъла на чл.303, ал.1 т.1 ГПК. Протоколът за причисляване на земята към ДПФ няма значение за делото. Това е така, защото съгласно ТР№9/2012г., ОСГК, молителят, който твърди, че има права по §4а ЗСПЗЗ може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗ, от което черпи права ищецът само във връзка със своите противопоставими права – че собствеността неправилно е възстановена при наличие право на изкупуване по §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове.Той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС. Освен това по делото няма никакви данни молителят да не е могъл да се снабди с документа при проявена от него грижа за защита на интересите му в процеса и да го представи пред инстанциите. Производството по отмяна не е средство за попълване на делото с непредставени от страните доказателства и невъведени твърдения и възражения по време на инстанционното му разглеждане. Молбата за промяна в ПНИ също е ирелевантна, доколкото е подадена след приключване на делото и няма значение за извода за недопустимост на така предявения иск. Останалите доводи в молбата се отнасят до приетото по спора от съдилищата и са доводи по правилността на влязлото в сила определение. Те са неотносими в производството по отмяна по чл.303 ГПК. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл.303 ГПК. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес. След като не са налице основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.С оглед изхода на делото на ответника по молбата С. П. следва да се присъдят направените разноски в размер на 650 лева – възнаграждение за адвокат по договор от 31.10.2013г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Х. Д. за отмяна на влязло в сила определение №2089/04.07.2011г., постановено по гр.д.№1139/2011г. на Варненския окръжен съд. ОСЪЖДА Д. Х. Д. да заплати на С. С. П. разноски за производството по чл.307 ГПК в размер на 650 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: