Р Е Ш Е Н И Е № 214 С о ф и я, 17 а п р и л 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 08 а п р и л 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 588/2013 година. Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимите П. Е. К. и Е. Е. К., двамата от [населено място], област П. адв.Д.М. от АК-П. против решение № 16 от 15.02.2013 г., постановено от Великотърновския апелативен съд по ВНОХД № 327/2012 г., с което е потвърдена присъда № 46 от 25.10.2012 г. на Плевенския окръжен съд по НОХД № 390/2012 г., който се позовава на основанията по чл. 348, ал.1, т.1-3 от НПК и иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимите и защитника им, редовно уведомени, не вземат участие в производството пред ВКС. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 46 от 25.10.2012 г., постановена по НОХД № 390/2012 г. на окръжен съд-Плевен подсъдимите П. Е. К. и Е. Е. К., двамата от [населено място], област П. са признати за виновни в това, че на 12.01.2012 г. в землището на [населено място], област П. в съучастие като извършители, чрез използване на техническо средство – металотърсач и МПС – лек автомобил „М. П.” с рег.№ ...., без съответно разрешение са извършвали теренни археологически разкопки на територията на недвижима културна ценност – антично селище „Утус” в местността „през Вита” и на основание чл.277а, ал.3 вр. ал.2, пр.1-во вр.чл.20 ал.2 от НК, при условията на чл.54 от НК са осъдени по на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода и глоба в полза на Държавата в размер по на 6000 лева за всеки един от тях. На основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на така наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода с изпитателен срок от 4 години, считан от влизане на присъдата в законна сила. Разпоредено е с веществените доказателства – кутия цигари „Дон”, 2 бр.плетени ръкавици, 2 бр.прави лопати, 2 бр.криви лопати, да бъдат унищожени като вещи без стойност, след влизане на присъдата в законна сила, а останалите : апликации от сандъче, плоска шина с врязана украса от растителен елемент – 2 бр., обков от сандъче, малък правоъгълник с два отвора, пирон декоративен с полусферична глава, декоративни кабари 2 бр., ухо за дръжка на съд или сандъче, скоба-носач от усукана тел, елементи от обков 2бр., дисковидно мънисто, монета от три контрамарки от средата на І век, на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК е постановено да се отнемат в полза на Държавата. Вещественото доказателство – лекият автомобил „М. П.” е постановено да се върне на собственика му П. З. Ц.. В тежест на подсъдимите са присъдени по 68 лв направени разноски по водене на делото за всеки един от тях. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимите адв.Д.М. от АК-П. с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствените материали и оттам – необосноваността й и незаконосъобразност при приложението на материалния закон с искане за отмяната й и постановяване на нова за оправдаването им по предявеното обвинение, а алтернативно - за връщане на делото за ново разглеждане, без уточнение на стадия, но с въззивното решение на Великотърновския апелативен съд тя е потвърдена изцяло. С касационната си жалба защитникът адв.М. дословно повтаря развитите пред въззивната инстанция оплаквания и като се позовава на правомощията на касационната инстанция, претендира за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от предната инстанция. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че жалбата е подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба, съгласно чл.346, т.1 от НПК и има за предмет въззивно решение, подлежащо на проверка от касационната инстанция, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в същата съображения : Недоволството на защитника дословно повтаря емоционално развитите във въззивната му жалба (чието копие е касационната) оплаквания, но като не отчита характера на касационната проверка и правомощията на тази инстанция. Доводите му, вместо да касаят дейността на въззивния съд, чийто акт подлежи на проверка от настоящата инстанция, са преразказ на твърденията на двамата му подзащитни, като оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство с ограничаване на правото им на защита и за несъставомерност на деятелността им не кореспондират на резултатите от съдебното следствие пред окръжния и апелативния съд и на извършения от тях доказателствен и правен анализ. Въззивният съд прецизно се е спрял на всяко едно от тях и с основание ги е оставил без уважение. Доводът за ограничено право на защита на обвиняемите, наведен на основата на отказана адвокатска такава, освен голословен, е отхвърлен заради реалното участие на договорно нает защитник при повдигане на обвинението и предявяване на материалите от разследването, а така също и в хода на съдебното производство. Законосъобразно съдът е приел за годно доказателствено средство протокола за оглед на местопроизшествието, като констатациите в него в голяма степен са били потвърдени и от показанията на разпитаните свидетели, включително и тези на поемните лица. Чрез подробния им анализ, включително изводите на археологическата експертиза, убедително е отхвърлена тезата на жалбоподателите, че подс.Е.К. е отишъл в посочената местност да „копае желязо”, а брат му подс.Пл.К. пристигнал при него да му помогне с дизелово гориво за ползвания джип и че нямал отношение към констатираните изкопни работи. Некоректно защитникът настоява да са установени оневиняващи ги обстоятелства, за каквито няма други доказателства извън обясненията на подзащитните му и частта от показанията на св.Б.Г., дадени в тяхна подкрепа, влизайки дори в противоречие с част от тях. Тезата им основателно е приета за защитна, като доказателствено опровергана, но и житейски незащитима – при категорично установените пресни изкопни работи, посред зима, в изкоп на две нива с дълбочина от около 3 и 5 метра, където няма как да се намират железни отпадъци от старо стопанство, при ситуацията, в която са заварени от патрула двамата братя, при признанието металотърсачът да е на подс.Е.К., откриването му в изкопа с две прави и две криви лопати, липсата на твърдения от тяхна страна и на констатация за налична празна туба за гориво и т.н. Отхвърлено е възражението на подс.Е.К. пречка да осъществи деянието да е било здравословното му състояние, накарало и брат му, подс.Пл.К. да влезе в изкопа за помощ, при изяснената от вещото лице по СМЕ възможност да извършва такива активни действия. Или, апелативният съд е утвърдил възприетата от първоинстанционния фактическа обстановка на базата на собствения си доказателствен анализ, давайки отговор на всеки един довод на жалбоподателите, като не е пренебрегнал или превратно оценил някое от събраните доказателства по делото. По този начин в пълнота е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК, поради което не е налице касираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Субективната несъставомерност на деянието на жалбоподателите, вложена в оплакването за неправилното приложение на материалния закон, не отчита установените, обективно извършени от тях действия, от които се извлича умисълът им при осъществяването му. И по този поставен му проблем съдът е изложил пространни, убедителни и законосъобразни съображения, извеждайки ги от кредитираните от него показания на свидетелите Г., М., Ц., А., фиксираното на фотосите от фотоалбума към огледния протокол и от разясненията, дадени от експерта, дал заключение по възприетата САЕ. По този начин съдът е очертал наличието на всички елементи на коментираното престъпление, но като е пропуснал да се обоснове за второто квалифициращо по-тежко деятелността на жалбоподателите обстоятелство – „използване на МПС”. За съставомерността на деянието като престъпление по чл.277а, ал.1 от НК от обективна страна е необходимо деецът да извърши активни действия по търсене на археологически обекти, но когато това е съпроводено с извършване на разкопки на терена на недвижима културна ценност, то е налице обективният елемент на другото кодифицирано в ал.2 на чл.277а от НК престъпление, а използването при осъществяването им на техническо средство или МПС квалифицира деянието по-тежко по ал.3. Законосъобразно е прието, че такова техническо средство е използваният и открит в изкопа металотърсач, докато намерените лопати са пряко свързани с изпълнителното деяние – извършване на теренни археологически разкопки, които изискват такъв инструмент. Престъплението е на формално извършване и не е необходимо реалното намиране на археологически обекти, достатъчно е дейността да се извършва с такава цел – откриването на такива в или в непосредствена близост („охранителната зона”) на недвижима културна ценност или извършване на тяхна територия на изкопни работи в разрез със законоустановения ред. Безспорно е установено по делото, че местността „през Вита” в землището на [населено място], област П., в която са разкрити да копаят в изкопа двамата жалбоподатели, е обявена за недвижима културна ценност, заради намиращи се на територията й археологически обекти от античното селище „Утус” и че за тези изкопни работи те не са разполагали със съответното разрешение, както изисква разпоредбата на чл.150 от Закона за културното наследство (макар последното да не присъства текстово в диспозитива на присъдата, но е включено в квалификацията на деянието и са изложени съображения в мотивите й, което сочи на технически пропуск). Правната аргументация на въззивния съд в тази насока е законосъобразна. Не е защитен изводът му за наличието и на другото квалифицирано обстоятелство, посочено по-горе. ВКС и друг път е имал основание да посочи, че деянието се извършва и чрез „използване на МПС” тогава, когато обективно то е послужило за осъществяване на деянието, било свързано с търсенето на археологическите обекти, превозването на средства за осъществяване на теренни разкопки, било за извозването на открити археологически обекти и установяване на трайна фактическа власт върху тях. В това отношение съдът е следвало да се съобрази с имащата сходно приложение задължителна съдебна практика, установена с ППлВС № 6/1971 г., изм.ППлВС № 7/1986 г. В случая, намирането на въпросния джип, чужда собственост, в близост до изкопа, не е достатъчно за признаването му като елемент от обективната страна на деянието. Въззивният съд е следвало да констатира правната незащитеност на това квалифициращо обстоятелство и то отпадне от квалификацията му, без по същество тя да се променя, поради наличието на първото по ал.3 на чл.277а от НК – „използването на техническо средство”. ВКС намира, че в тази насока, въз основа на правомощието си по чл.354, ал.1, т.3 вр.ал.2, т.2 от НПК, следва да измени обжалваното решение, като оправдае жалбоподателите по това квалифициращо обстоятелство, но което не дава отражение върху разпореждането с въпросния джип, за който, като чужда собственост, е постановено връщането му. В останалата част материалният закон е правилно приложен и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Няма наведени доводи за явна несправедливост на наложените на жалбоподателите наказания извън осъждането им въобще и основание ВКС да се произнася във връзка с него. Наложените наказания са към законовия минимум и очертават очевидното им несъответствие на обществената опасност на деянието и дейците. Поради изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 и т.3 вр.ал.2, т.2 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 16 от 15.02.2013 г., постановено по ВНОХД № 327/2012 г. от Великотърновския апелативен съд, като ПРИЗНАВА подсъдимите П. Е. К. и Е. Е. К., със снета по делото самоличност, за невинни в това да са извършили деянието и чрез „използване на МПС” и ги ОПРАВДАВА по обвинението им по чл.277а, ал.3, пр.2-ро вр.ал.2, пр.1-во вр.чл.20, ал.2 от НК. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :