3 Р Е Ш Е Н И Е № 70 гр. София, 10 април 2019 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Рушанова н.д. № 256/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК. Образувано е по искане на осъдения И. В. В. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлото в сила решение № 163/20.12.2018г. на Бургаски апелативен съд, постановено по вчнд № 215/18г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение № 104/13.09.2018г. по чнд № 210/2018г. на окръжен съд- Ямбол. С определението по ЧНД № 210/2018 г. в производство по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, образувано по предложение на ОП – Ямбол, на осн. чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК са групирани наложените на осъдения И. В. наказания по нохд № 194/2017г., нохд № 473/2017г., нохд № 602/2017г., нохд 1006/2017г., нохд № 1363/2017г., нохд № 1003/2017г., нохд № 1470/2017г .- всичките по описа на Районен съд –Ямбол и нохд № 307/2017г. по описа на Окръжен съд- Ямбол. Определено му е общо най-тежко наказание в размер на 3 (три) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода. На основание чл. 24 от НК общото наказание лишаване от свобода е било увеличено с Ѕ, а именно с 1 година и 8 месеца лишаване от свобода, като след увеличаването е определено общо наказание в размер на 5 (пет) години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Съдът зачел на осн. чл. 25, ал .2 от НК времето, през което осъденият В. е търпял наказанието „лишаване от свобода” по чнд № 112/2018г. на РС-Ямбол, считано от 23.04.2017г. до влизане в сила на определението. С въззивното решение Бургаският апелативен съд потвърдил първоинстанционното определение. В искането, поддържано в съдебно заседание пред ВКС лично от осъдения и служебния му защитник, се изтъкват доводи за неправилно прилагане на чл.24 от НК и се претендира отмяната му. При условията на алтернативност се претендира намаляване срока на увеличеното наказание по чл.24 от НК. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е било подадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.421, ал.3, изр.1 от НПК. Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. Предмет на групиране в процедурата по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК са били наказанията по осем присъди, като по въпроса относно правилното определяне на общото наказание по тях осъденият В. и защитата му не са посочили никакви възражения. Напротив, от прочита на касационната жалба и от изразеното становище в съдебно заседание, ясно може да се заключи, че единственото оплакване касае приложението на чл. 24 от НК и размерът на увеличеното наказание. Отделно от това, конкретни съображения за несправедливост на увеличеното по чл. 24 от НК наказание не се изтъкват, а единствено се заявява недоволството на осъдения, че то е прекомерно. Изложените от първата инстанция мотиви, възприети и от въззивната, съдържат изчерпателни съображения за прилагането на чл. 24 от НК. Принципно увеличаването на наказанието е възможност за съда, когато той стигне до заключението, че обществената опасност на осъдения е толкова голяма, че и с наложеното му най-тежко наказание той няма да се превъзпита и няма да се постигнат целите на наказанието. В настоящия случай съдилищата са направили констатации и в двете посочени насоки. Извършена е прецизна и задълбочена оценка на цялостната престъпна дейност на осъдения В. и на тази основа правилно е прието, че личната му обществена опасност поради явната повтаряемост на престъпно поведение и липсата на корекция, обуславят необходимост от увеличаване на наложеното общо наказание по съвкупността с оглед успешното реализиране на специалната и генералната превенция. С основание престъпната му дейност е била отчетена като интензивна, тъй като е включвала множество престъпления, насочени срещу собствеността. Правилно е съобразен и периодът на извършване на престъпленията и допълнително - че в рамките на 10 дни е осъществил четири престъпни прояви. Изтъкнатите съображения в съдебно заседание, че по - голяма част от осъжданията осъденият е проявил самокритичност, тъй като производствата са разглеждани и приключили по гл. ХХVІІ от НПК и по гл. ХХІХ от НПК, не могат да обусловят допълнителното облекчаване положението на осъдения, доколкото отделните процедури са предпоставили налагането и на съответните наказания - предмет на групиране по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. Данните за смекчаващи отговорността обстоятелства също са били предмет на обсъждане във въззивното решение, като с основание контролираният съд е счел, че същите не се подкрепят от обективните материали по делото. Предвид изложените съображения ВКС намира, че липсва основание за възобновяване на делото и искането за това следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. В. В. за възобновяване на вчнд № 215/2018 г. на Апелативен съд - Бургас и отмяна на постановеното по него решение №163/20.12.2018, с което е било потвърдено приложението на чл.24 от НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: