О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 576 гр. София, 30.11.2017 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 2510 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 278, ал. 1 ГПК . С определение № 99 от 04.02.2016 г. по гр.д. № 67/2016 г. на Варненски апелативен съд е потвърдено определение № 4006 от 24.11.2015 г. по гр.д. № 2725/2014 г. на Варненски окръжен съд, с което по реда на чл. 248 ГПК е допълнено определение № 3567/14.10.2015 г. по гр.д. № 2725/2014 г. за прекратяване на делото поради оттегляне на предявените искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗС. Определението за прекратяване на делото е допълнено в частта му за разноските - ищците И. А. С., Н. Т. В., А. Н. С., Т. Н. В., В. Х. Н. и А. Х. С. са осъдени да заплатят на ответника Д., представлявана от министъра на регионалното развитие на основание чл. 74, ал. 4 ГПК съдебни разноски за защита от юрисконсулт в размер на 5500, 85 лв. по иска с правно основание чл. 109 ЗС и 321, 35 лв. по иска с правно основание чл. 59 ЗС. Въззивният съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, като размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя съобразно правилата на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в зависимост от цената на иска. Приел е, че ответните министерства са били представлявани от юрисконсулт, поради което правилно е присъдено възнаграждение в размер, равняващ се на минималния съгласно Наредба № 1/2004 г. Приел е, че цената на негаторния иск е правилно определена от първоинстанционния съд на база данъчната оценка на имота, посочена от ищците – 165 695 лв. и е окончателно стабилизирана - в сроковете, установени в чл. 70, ал. 1, изр. 2 ГПК, тъй като въпросът за цената на иска не е повдигнат от страните или съда. Срещу определението на Варненски апелативен съд е постъпила частна касационна жалба вх. № 1503/02.03.2016 г., подадена от И. А. С., Н. Т. В., А. Н. С., Т. Н. В., В. Х. Н. и А. Х. С.. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 290, ал.1, т. 1 ГПК по въпроса относно определяне на цената на иск с правно основание чл. 109 ЗС, въз основа на която са определени и разноските по делото. Поддържа се, че са налице и основания за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите допустимо ли е присъждане на юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на държавата и представлява ли предпоставка за присъждане на юрисконсултско възнаграждение наличието на трудовоправна връзка между съответното министерство, представляващо държавата и юрисконсулта, съотв. лицето с юридическо образование. С определение № 358 от 13.07.2016 г. производството по ч. гр.д. № 2510/ 2016 г. е спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по ТД № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС по въпроса как се определя цената на иска и дължимата държавна такса по искове с правна квалификация чл.109 ЗС. Тълкувателно решение по тълк. д. № 4 от 2015 г. е прието на 14.11.2017 г. Пречките по хода на делото са отпаднали, поради което на основание 230, ал.1, предл. 1-во ГПК, производството следва да бъде възобновено. Както вече се е произнесъл в постановеното по делото определение № 358 от 13.07.2016 г., съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че повдигнатите от касаторите въпроси допустимо ли е присъждане на юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на държавата и представлява ли предпоставка за присъждане на юрисконсултско възнаграждение наличието на трудовоправна връзка между съответното министерство, представляващо държавата и юрисконсулта не дават основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно чл. 31 ГПК, представителството на държавата по граждански дела се осъществява от министъра на финансите, а по дела, които се отнасят до недвижими имоти, държавна собственост – от министъра на регионалното развитие. Осъществената процесуална защита от юрисконсулт на съответните министерства, несъмнено юридически лица, явяващи се процесуални субституенти на държавата, попада в хипотезата на чл. 78, ал. 8 ГПК, поради което съобразно изхода на делото, се присъжда адвокатско възнаграждение. Приложените по делото пълномощни, с които министърът е овластил юрисконсулта да осъществява процесуално представителство са доказателство за редовно учредена представителна власт по чл. 32, ал.3 ГПК, за която на основание чл. 78, ал. 8 ГПК е дължимо възнаграждение с оглед изхода на делото. По въпроса относно определяне на цената на иск с правно основание чл. 109 ЗС, въз основа на която са определени и дължимите разноски по делото: Съгласно т. 1 на ТР № 4 /2015г. ОСГК ВКС, когато с иска по чл. 109 ЗС се претендира ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху който размер се определя дължимата такса, а когато оценката представлява затруднение – от съда по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК. Предявеният по делото иск с правно основание чл. 109 ЗС е за осъждане на Д. да преустанови действията, с които нарушава правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор 10135.4505.217 по кадастрална карта на [населено място], по плана на II микрорайон на кв. В. В., като премахне едноетажна постройка с обща застроена площ от 155 кв.м., с идентификатор 10135.4505.217.13, намираща се върху имот с идентификатор 10135.4505.217 по кадастрална карта на [населено място], по плана на II микрорайон на кв. В. В.. Цената на този иск следва да се определени въз основа на паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията по събаряне на сградата, която оценка би съставлявала затруднение за съда към момента на предявяване на иска, поради което определянето и е следвало да се извърши приблизително при условията на чл. чл. 70, ал. 3 ГПК. Предвид изложеното, обжалваното определение, в което цената на иска е определена въз основа на данъчната оценка на имота, възлизаща на 165695 лева се явява в противоречие с приетото в т. 1 на ТР №4 /2015г. ОСГК ВКС. Неправилен е и изводът, че размерът на полагащото се юрисконсултско възнаграждение е в размер на 5500,85 лева, изчислено съобразно Наредба № 1 на минималните адвокатски възнаграждения въз основа на цената на иска, поради което определението на апелативния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване; частната касационна жалба разгледана по същество и постановено определение за размера на дължимите разноски по делото. Съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че определянето на съдебните разноски, дължими на основание чл. 78, ал.4 ГПК следва да се извърши при съобразяване разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК. В полза на държавата следва да се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт, размерът на което възнаграждение не може да надхвърля максималния, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПрП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Според чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ - 2006 г., в приложимата за случая редакция ( ДВ бр.5/2006 г. - определена според времето на възникване на вземането за разноски, доколкото се касае за материално правна разпоредба) за защита по граждански дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв., а съгласно чл. 25а, ал. 3 от Наредбата –за изготвяне на възражения възнаграждението е от 50 до 120 лв. Предвид, че осъществената защита от юрисконсултите на Д. в лицето на Министъра на регионалното развитие и благоустройство се изразява в изготвяне отговор на искова молба срещу иск по чл. 109 ЗС, предявяване на искане за допълване на първоинстанционното определение в частта за разноски, както и в отговори на две частни жалби в производството по обжалване на определението по чл. 248 ГПК, а тази от юрисконсултите на Министъра на финансите до изготвяне отговор на искова молба срещу иск по чл. 59 ЗС и предявяване на искане по чл.248, ал. 1 ГПК, полагащото се юрисконсултско възнаграждение за първия ответник е 300 лв, а за втория 250 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр.д. № 2510/ 2016 г. по описа на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд. ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 99/04.02.2016 г., по гр.д. № 67/2016 г. на Варненски апелативен съд. ОТМЕНЯВА определение № 99/04.02.2016 г., по гр.д. № 67/2016 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 4006 от 24.11.2015 г. по гр.д. № 2725/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд. ОСЪЖДА И. А. С. с ЕГН: [ЕГН], Н. Т. В. с ЕГН: [ЕГН], А. Н. С. с ЕГН: [ЕГН], Т. Н. В. с ЕГН: [ЕГН], В. Х. Н. с ЕГН:60100611785 и А. Х. С. с ЕГН: [ЕГН], всички от [населено място], да заплатят на Д., представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство сумата 300 (триста) лева, и на Д., представлявана от Министъра на финансите сумата 250 (двеста и петдесет ) лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: