Р Е Ш Е Н И Е № 120 гр. София, 20 октомври 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Невена Пелова и в присъствието на прокурор Галина Стоянова изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 491/2022 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба на адв. С. И., защитник на подс. З. И. Х. и по касационна жалба на адв. П. Н., защитник на подс. С. Я. И. срещу нова присъда № 5/18.02.2022 г. по ВНОХД № 1107/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с която първоинстанционната оправдателна присъда на Районен съд – Карнобат е била отменена и е била постановена нова осъдителна присъда по отношение на двамата подсъдими. В касационната жалба на адв. С. И. и допълнението към нея се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения. Развиват се и съображения за явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи се, че въззивният съд е постановил осъдителната присъда в противоречие със закона и със събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, тъй като липсва извършено престъпление и не е доказано авторството на подс. З. Х.. Изтъква се, че във водоема липсва стопанска дейност и той не е регистриран пред институциите по предвидения в закона ред. Сочи се, че неправилно е прието от въззивния съд, че е налице стопанско отглеждане на риба. Акцентира се и на това, че при постановяване на обжалваната присъда са нарушени основни принципи на наказателния процес – чл. 13, чл. 14, чл. 18, чл. 107, ал. 5 и чл. 139, ал. 2 НПК. Развиват се доводи, че не е разкрита обективната истина и решението на въззивния съд не е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Прави се оплакване, че въззивната инстанция е анализирала и кредитирала единствено доказателствените материали, които са в полза на обвинителната теза, а оправдателните доказателства са били игнорирани. Сочи се, че въззивният съд едностранчиво се е позовал на показанията на св. И. Л. и на неговите синове – свидетелите П. и М. Л., като не е отчел, че те са заинтересовани от изхода на делото. Излагат се съображения във връзка с дейността на язовира, липсата на счетоводна документация и липсата на законова регистрация по повод отглежданото на риба. Прави се оплакване и във връзка с това имало ли е риба, от какъв вид и какво е било нейното тегло и парична стойност. Акцентира се, че неправилно се тълкува липсата на обяснения от двамата подсъдими, като доказателство за тяхната виновност. Развиват се и доводи за противоречивост на мотивите, а и за липса на мотиви. Прави се и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като не е отчетен продължителния период на протичане на аказателното производство. Възразява се и срещу отнемането на л.а. „марка”, защото той не е послужил за извършване на престъплението. Отправеното искане е за отмяна на новата въззивна присъда и за постановяване на нова, с която подс. З. И. Х. да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение, а алтернативно се иска отмяна на новата въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Бургас. В касационната жалба на адв. П. Н. се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения. Развиват се и съображения за явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи се, че въззивният съд е постановил осъдителната присъда в противоречие със закона и със събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, тъй като липсва извършено престъпление и не е доказано участието на подс. С. И. в извършването му. Прави се оплакване за едностранчиво позоваване на показанията на св. И. Л., който е единственият даващ сведения за наличието на риба, теглото й, видът й и броят на рибите. Изтъква се, че този свидетел е заинтересован от изхода на делото. Подчертава се, че във водоема липсва стопанска дейност и той не е регистриран пред институциите по предвидения в закона ред. Сочи се, че неправилно е прието от въззивния съд, че е налице стопанско отглеждане на риба. Акцентира се и на това, че при постановяване на обжалваната присъда са нарушени основни принципи на наказателния процес – чл. 13 и чл. 14 НПК. Развиват се доводи, че не е разкрита обективната истина и решението на въззивния съд не е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Прави се оплакване, че липсва обоснован анализ на фактите и въззивната инстанция е анализирала и кредитирала единствено доказателствените материали, които са в полза на обвинителната теза, а оправдателните доказателства са били игнорирани. Излагат се съображения във връзка с дейността на язовира, липсата на счетоводна документация и липсата на законова регистрация по повод отглежданото на риба. Акцентира се, че неправилно се тълкува липсата на обяснения от двамата подсъдими, като доказателство за тяхната виновност. Изтъква се, че присъдата почива на предположения. Излагат се и съображения за противоречивост на мотивите на въззивния съд, а също и за липса на мотиви. Подчертава се, че в конкретния случай доказателственият стандарт е силно занижен от Окръжен съд – Бургас и подс. С. И. е осъден в нарушение на процесуалните правила. Прави се и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като не е отчетен продължителния период от време, през който се е развил наказателния процес. Отправеното искане е за отмяна на новата въззивна присъда и за постановяване на нова, с която подс. С. Я. И. да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение, а алтернативно се иска отмяна на новата въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Бургас. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. З. Х., адв. С. И. поддържа касационната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения. Отново заявява, че са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Изтъква, че по делото е установено, че язовирът не е стопански обект и липсват доказателства, че там се отглежда риба за стопански цели. Изтъква, че л. а. „марка” не е средство за пряко извършване на престъплението. Моли атакуваната осъдителна присъда да бъде отменена и да бъде постановена оправдателна присъда, а алтернативно – дето да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. С. И., адв. П. Н. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и се присъединява към казаното от адв. С. И.. Развива доводи, че Окръжен съд – Бургас съществено се е отклонил от задълженията си, визирани в чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК. Подчертава, че по делото липсват доказателства за зарибяване, липсват доказателства за продажба на стока и липсват баланс, отчет и каквито и да било документи. Изтъква, че деянието е следвало да се квалифицира като престъпление по чл. 238 НК, а не като кражба по чл. 195 НК. Акцентира и на това, че неправилно въззивният съд е тълкувал мълчанието на подсъдимите в тяхна вреда, както и че мотивите са противоречиви, а е налице и липса на мотиви. Обръща внимание на заинтересоваността на пострадалия от изхода на делото, чиито показания са кредитирани. Според защитата единствено показанията на пострадалия не са достатъчни, за да бъде обвинението несъмнено доказано. Моли атакуваната осъдителна присъда да бъде отменена и да бъде постановена оправдателна присъда, а алтернативно – дето да бъде върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура предлага касационните жалби на защитниците на подсъдимите З. Х. и С. И. да бъдат оставени без уважение, като неоснователни. Изтъква, че въззивният съд като съд по фактите, е установил фактическата обстановка и е направил верни правни извод, че двамата подсъдими са направило опит за квалифицирана кражба в условията на съизвършителство. Сочи, че въззивната инстанция подробно е обсъдила доказателствата и на подсъдимите са наложени наказания, съобразени с целите по чл. 36 НК. Предлага атакуваната присъда на Окръжен съд – Бургас да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С Присъда № 4/16.09.2021 г. по НОХД № 198/2020 г. на РС – Карнобат подсъдимият З. И. Х. с ЕГН [ЕГН], [дата на раждане] в [населено място], с постоянен адрес: [населено място], [улица], турчин, български гражданин, с основно образование, безработен, женен, неосъждан, е бил признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 22.12.2019 г. от имот собственост на [община] - язовир с идентификатор /№/ по предходен план 000514 по карта на възстановената собственост в землището на [населено място], отдаден под наем с договор за наем на язовир № 207/12.11.2019 год. на „фирма" с управител И. Г. Л., след предварително сговаряне и в съучастие помежду им, като съизвършители с подсъдимия С. Я. И. с ЕГН [ЕГН]. [дата на раждане] в [населено място], с постоянен адрес: [населено място], [улица], българин, български гражданин, с основно образование, месторабота - /фирма/ [населено място] като общ работник, неженен, осъждан, в немаловажен случаи, чрез използване на техническо средство - гумена лодка, риболовна мрежа и моторно превозно средство - лек автомобил „марка” с рег. [рег.номер на МПС] е направил опит да отнеме чужди движими вещи, които не са под постоянен надзор - 74 /седемдесет и четири/ броя риби от вид толстолоб на стойност 532.80 лв. и 1/един/ брой риба от вид шаран на стойност 9.50 лв, всички на обща стойност 542.30 лв. от владението на собственика дружество „фирма" с ЕИК[ЕИК] с управител И. Г. Л., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини и поради което на основание чл. 304 от НПК е бил ОПРАВДАН по така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 2, т. 4,т. 5 вр.чл. 194, ал. 1 вр.чл. 20, ал. 2 вр.чл.18, ал.1 от НК. Със същата присъда подсъдимият С. Я. И. с ЕГН [ЕГН], [дата на раждане] в [населено място], с постоянен адрес: [населено място], [улица], българин, български гражданин, с основно образование, месторабота - /фирма/ [населено място] като общ работник, неженен, осъждан е бил признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 22.12.2019 г. от имот собственост на [община] - язовир с идентификатор 58325.32.87 по предходен план 000514 по карта на възстановената собственост в землището на [населено място], отдаден под наем с договор за наем на язовир № 207/12.11.2019 год. на „фирма " с управител И. Г. Л., след предварително сговаряне и в съучастие помежду им, като съизвършители с подсъдимия З. И. Х. с ЕГН [ЕГН], [дата на раждане] в [населено място], с постоянен адрес: [населено място], [улица], турчин, български гражданин, с основно образование, безработен, женен, неосъждан, в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство - гумена лодка, риболовна мрежа и моторно превозно средство - лек автомобил „марка” с рег. [рег.номер на МПС] е направил опит да отнеме чужди движими вещи, които не са под постоянен надзор - 74 /седемдесет и четири/ броя риби от вид толстолоб на стойност 532.80 лв. и 1/един/ брой риба от вид шаран на стойност 9.50 лв, всички на обща стойност 542.30 лв. от владението на собственика дружество „фирма” с ЕИК[ЕИК] с управител И. Г. Л., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини и поради което на основание чл. 304 от НПК е бил ОПРАВДАН по така повдигнатото му обвинение за извършено рестъпление по чл. 195, ал. 1 т.2, т. 4, т.5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК. На основание чл.190, ал. 1 НПК, направените по делото разноски са оставени за сметка на Държавата. Въззивното производство е образувано по протест на прокурора с оплаквания за незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения. С Присъда № 5/18.02.2022 г. по ВНОХД № 1107/2021 г. Окръжен съд – Бургас, IV въззивен наказателен състав е отменил изцяло присъда № 4/16.09.2021 г. по НОХД №198/2020 г. по описа на Районен съд - Карнобат, и вместо нея е посатовил нова, с която е ПРИЗНАЛ подсъдимите З. И. Х. с [ЕГН], [дата на раждане] в [населено място], с постоянен адрес: [населено място], [улица], български гражданин, с основно образование, безработен, женен, неосъждан и С. Я. И. с ЕГН: [ЕГН], [дата на раждане] в [населено място], с постоянен адрес: [населено място], [улица], български гражданин, с основно образование месторабота /фирма/ [населено място] като общ работник, неженен, осъждан ЗА ВИНОВНИ в това, че на 22.12.2019 г. от имот собственост на [община] - язовир с идентификатор /№/ по предходен план 000514 по карта на възстановената собственост в землището на [населено място], отдаден под наем с договор за наем на язовир № /12.11.2019 год. на „фирма" с управител И. Г. Л., след предварително сговаряне и в съучастие помежду им, като съизвършители, в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство - гумена лодка, риболовна мрежа и моторно превозно средство - лек автомобил „марка” с рег. [рег.номер на МПС] , направили опит да отнемат чужди движими вещи, които не са под постоянен надзор - 74 /седемдесет и четири/ броя риби от вид толстолоб с тегло от 1,5 кг всяка, на стойност 355.20 лв. и 1/един/ брой риба от вид шаран с тегло от 2 кг. на стойност 9.50 лв., всички на обща стойност 364.70 лв. от владението на И. Г. Л., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 вр.чл. 194, ал. 1 вр.чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК вр чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е ОСЪДИЛ всеки от тях на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ МЕСЕЦА. Съдът е ОТЛОЖИЛ на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното на подсъдимия З. И. Х. наказание от три месеца лишаване от свобода, за срок от три години. Съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на основание чл. 57, ал. 1, т. З от ЗИНЗС първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното на подсъдимия С. Я. И. наказание от три месеца лишаване от свобода. Съдът е ОТНЕЛ на основание чл. 53, ал. 1, б."а" от НК в полза на държавата 1 брой гумена лодка, бяла на цвят ведно с 2 броя гребла, 1 броя крачна помпа, 1 броя хрилна риболовна мрежа от 100 метра, находящи се в РК И А. /населено място/, и моторно превозно средство - лек автомобил „марка” с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на подсъдимия З. И. Х., [ЕГН], които са послужили за извършване на престъплението. Съдът е ОСЪДИЛ на основание чл. 189, ал. 3 от НПК З. И. Х. с ЕГН [ЕГН] да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР - Бургас сумата от 36,60 лева, представляваща направени разноски по делото в досъдебната фаза и по сметка на РС - Карнобат сумата от 15 лева, представляваща направени разноски по делото в съдебната фаза. Съдът е ОСЪДИЛ на основание чл. 189, ал. 3 от НПК С. Я. И. с [ЕГН] да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР - Бургас сумата от 36,60 лева, представляваща направени разноски по делото в досъдебната фаза и по сметка на РС – Карнобат сумата от 15 лева, представляваща направени разноски по делото в съдебната фаза. Касационните жалби, депозирани от защитниците на двамата подсъдими са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Оплакванията и в двете касационни жалби са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. При касационната проверка обаче Върховният касационен съд констатира, че въз основа на събраните възможни и относими доказателства, доказателствени средства и способи за доказване, фактологията по делото е правилно установена и въз основа на нея въззивният съд е достигнал до верни и съответни на закона правни изводи. Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения и в двете касационни жалби са идентични, поради което и ще бъдат обсъдени заедно. Наведените от защитниците доводи за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. Видно е от материалите по делото, че при една установена обективно, всестранно и пълно фактология на престъпната деятелност на подсъдимите, въззивният съд е достигнал и до правилни и обосновани правни изводи. Извършен е прецизен анализ на доказателствата и доказателствените средства от страна на въззивната инстанция. Това е така, защото при обективния прочит на доказателствените източници се установява, че решаващият въззивен съд е анализирал внимателно, подробно и задълбочено всички писмени и гласни доказателства и доказателствени средства - приложените по делото протоколи и справки, показанията на свидетелите И. Л., М. И. Л., П. Л., Х. Х., Н. К., Д. Г. и М. Г. Л.. Обсъдено е и заключението на изготвената по делото експертиза. При оценката им е подходено с нужната критичност и обективност. Налице е вярна интерпретация на доказателствените източници и те не са тълкувани превратно. Действително показанията на св. И. Л. са в основата на обвинението, тъй като той е единственият, който дава сведения за вида и количеството на уловената риба. Вярно е, и че той е заинтересован от изхода на делото, доколкото е направен опит за кражба на риба, която той отглежда и той стопанисва язовира. Въззивният съд обаче не е подходил безкритично при оценката на показанията му. Напротив, обсъдил ги е подробно и ги е съпоставил с останалите доказателствени източници - показанията на другите свидетели по делото, а също и с обективните находки по делото- намерения с изпуснати гуми лек автомобил на подс. З. Х., гумена лодка и 100 метра хрилна мрежа, предназначена за улов на значително количество риба и то в немалки размери на рибите. Освен това двамата подсъдими са заловени на мястото на престъплението, облечени в гумирани дрехи, пригодени за риболов. От друга страна показанията на свидетелите И. Л., М. И. Л. и П. И. Л. са съпоставени и с обясненията на подс. З. Х. от ДП, дадени в присъствието на защитник, които са приобщени в съдебната фаза на процеса по предвидения в закона ред. Предвид на изложеното неоснователни са оплакванията на защитниците, че неправилно е била дадена вяра на показанията на св. И. Л.. Въззивният съд правилно е кредитирал показанията на св. И. Л., тъй като те са последователни, конкретни, непроменливи в хода на наказателното производство, а и не са изолирани, а напротив, в синхрон са с останалите доказателствени материали. Ето защо и не може да се приеме, че показанията на посочения свидетел са продиктувани от заинтересованост или предубеденост. С оглед на изложеното несъстоятелно е оплакването на защитата, че въззивната инстанция е интерпретирала по свой начин доказателствените източници, който е произволен и не почива на солидна доказателствена основа. Що се отнася до това, дали в случая уловената в мрежата риба, е годен предмет на престъплението кражба, след като язовирът не е бил регистриран по реда на чл. 25, ал. 1 и ал. 4 ЗРА в ИАРА, то възраженията в тази насока също са неоснователни. По делото безспорно е установено, че „фирма” и стопанисваният от него не са регистрирани в съответствие със законовия ред. Посоченото обстоятелство обаче не е относимо към предмета на доказване за престъплението кражба, а може да бъде основание за евентуално ангажиране на административно-наказателна отговорност за св. И. Л.. И това е така, защото несъмнено е установено по делото, че „фирма” с управител и собственик – св. И. Л. стопанисва язовира, че има поставени табели, че св. И. Л. регулярно е проверявал язовир, че именно той и брат му са зарибили водоема и че св. И. Л. е полагал грижи във връзка с храненето на рибата. Така рибата уловена в язовира има всички характеристики на чужда движима вещ, която има стойност и може да бъде отнета от владението на другиго. В този смисъл именно въззивният съд се е съобразил с насоките дадени в Тълкувателно решение № 90 от 28.10.1982 по НД № 52/82 година. Цитираното Тълкувателно решение неправилно е било интерпретирано от първостепенния съд. Касационната инстанция не счита за основателно и оплакването, че неправилно Окръжен съд – Бургас е приел, че мълчанието на двамата подсъдими пред съдебните инстанции, следва да се приеме в подкрепа на осъдителните доказателства. На първо място, видно от мотивите на въззивния съд, той не е приел, че възприема мълчанието на подсъдимите в тяхна вреда. Действително Окръжен съд – Бургас не съвсем точно се е позовал на Решението на ЕС по правата на човека по делото „Д. М. вс. Обединеното кралство”, но от това не следва извода, че въззивният съд е взел предвид липсата на обяснения от страна на двамата подсъдими като доказателство за тяхната виновност. И това е така, защото Окръжен съд – Бургас изрично е подчертал, че е право на подсъдимите да откажат да дадат обяснения и само е добавил, че понякога има ситуации, в които е по–удачно да бъдат дадени обяснения. Това виждане на въззивиня съд не рефлектира нито върху доказаността на обвинението, нито пък върху размера на наложените на подсъдимите наказания. Несъстоятелно е и възражението, че лекият автомобил „марка”, собственост на подс. З. Х., неправилно е отнет в полза на държавата, тъй като не е пряко средство за извършване на престъплението. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а” НК независимо от наказателната отговорност се отнемат в полза на държавата вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление. В конкретния случай лекият автомобил принадлежи на подс. З. Х. и е част от съвкупност от вещи, които комплексно са послужили за извършване на умишлено престъпление, каквото е кражбата, тъй като наред с лодката и хрилната мрежа, автомобилът също е бил предназначен да послужи за отнемането на чуждата движима вещ /в настоящия случай – за превозване на количеството уловена риба/. В подкрепа на посоченото и факта, че именно в лекия автомобил е бил разстлан найлон, който поначало не е част от окомплектоването на автомобила. Така, касационната инстанция намира, че след като въззивният съд е проверил изцяло правилността на атакувания съдебен акт, анализирал е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, било е подложено на анализ и експертното заключение, към него не може да бъде отправен упрек, че не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона. Въззивният съд не е подходил безкритично към събраните гласни доказателствени средства и писмените доказателствени източници, дал е отговор на всички възражения. Именно чрез задълбочен, критичен и прецизен анализ и на доказателствените материали въззивната инстанция е достигнала до верни изводи относно извършването на престъплението и неговото авторство. Верни са и правните изводи на решаващия съд, че са налице всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК, за което въззивната инстанция е изложила подробни аргументи, почиващи на доказателствените източници по делото. Така Върховният касационен съд не установи да са допуснати съществени процесуални нарушения или законът да не е приложен правилно. Въззивният съд не е тълкувал доказателствените материали превратно, а напротив доказателствата и доказателствените средства са оценени с оглед на тяхната информативност и с оглед на действителното им съдържание. При анализа и оценката на доказателствените източници не се констатира нито тенденциозност, нито повърхностност. Не е налице и твърдяната от защитата липса на мотиви. Съдът поначало има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са депозирани. Преценката си разбира се съдът следва да направи след критичен анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на въззивният съд. При касационната проверка Върховният касационен съд не констатира, принципите за индивидуализация на наказанието по отношение на подсъдимите З. И. Х. и С. Я. И. да не са били спазени. Въззивният съд не е пренебрегнал нито едно от обстоятелствата, които смекчават отговорността на подсъдимите. Внимателният прочит на въззивния съдебен акт показва, че всички смекчаващи отговорността обстоятелства са взети предвид и са анализирани подробно – не е била подценена ниската стойност на предмета на престъплението, липсата на вредни последици, конкретната степен на лична обществена опасност на всеки един от подсъдимите, конкретната обществена опасност на деянието, както и че престъплението е останало във фазата на опита. С оглед на всички обстоятелства по делото и конкретиката на настоящия случай, на подсъдимите правилно са бил наложени минимални наказания, при условията на чл. 58 ”а” вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Така отмерените наказания от по три месеца „лишаване от свобода” /изпълнението, на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години по отношение на подс. З. Х./ са справедливи и достатъчни, за да се постигнат целите наказанието, визирани в чл. 36 НК. За да бъде наказанието явно несправедливо, е необходимо то очевидно да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на установените по делото смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства. При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието се отчита не общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Този баланс в настоящия случай е постигнат и не се налага смекчаване на размера на наказанието „лишаване от свобода, защото би било проява на прекомерна снизходителност. Наказанието не е явно несправедливо и е съобразено в пълнота с констатираните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Предвид на изложените по-горе съображения касационната инстанция намира за неоснователни възраженията залегнали в касационните жалби за явна несправедливост на наложените на двамата подсъдими наказания.. Поради липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание, въззивната нова присъда следва да бъде оставена в сила. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Присъда № 5/18.02.2022 г. по ВНОХД № 1107/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, IV въззивен състав. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.