О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1 гр. София, 03.01.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито заседание на трети януари две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Захарова ЧЛЕНОВЕ: Галина Тонева Теодора Стамболова изслуша докладваното от съдия Стамболова К.Н.Ч.Д. 1160/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.72, ал.1 НПК вр.чл.402,ал.2,изр.2 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба от Б. Е. Х. – П. – подсъдима по В.Н.О.Х.Д.314/19 г.по описа на Апелативния Специализиран наказателен съд /АпСпНС/, чрез защитника й адвокат Р. Г., против протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 20.11.19 г. Представителят на ВКП намира, че жалбата, макар и допустима, следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни и като съобрази изразеното от прокурора мнение, намери следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок и е насочена срещу акт на въззивния съд, чиято обжалваемост е изрично регламентирана в разпоредбата на чл.402, ал.2,изр.2 ГПК. За да се произнесе по съществото на претенцията, касационният състав съобрази следното: С определение от 18.05.18 г., постановено в хода на досъдебното производство по Н.Ч.Д.1355/18 г., Специализираният наказателен съд /СпНС/, 13- ти състав, е взел мерки за обезпечаване по досъдебно производство № 6/18 г. по описа на СО – СП, преписка № 751/17 г. на предвидените в чл.302 А НК наказания глоба и конфискация по отношение на Б. П., като е издал обезпечителна заповед, с която са наложени възбрана върху притежаван от подсъдимата имот и запор върху банкови сметки, открити на нейно име, запор върху лек автомобил и запор върху дружествен дял. С присъда от 15.04.19 г.,постановена по Н.О.Х.Д.2617/18 г.на СпНС, 14- ти състав, предмет на въззивен контрол по В.Н.О.Х.Д.314/19 г. по описа на АпСпНС, Б. П. е призната за виновна за извършено от нея престъпление по чл.302 А вр. чл.302, т.1 и т.2 вр.чл.301,ал.1,пр.1 вр.чл.20,ал.4 вр.ал.1 НК, като са й наложени следните наказания: - „лишаване от свобода“ за срок от 15 (петнадесет) години; - "глоба" в размер на 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева); - "лишаване от право да се заема държавна или общинска длъжност, свързана с упражняване на властнически правомощия" за срок от 15 години (петнадесет години); - "лишаване от право да се упражнява професия или дейност в рамките на държавни или общински институции, учреждения или предприятия" за срок от 15 години (петнадесет години); - "конфискация" на следното имущество: 1. Поземлен имот пл. № ***, парцел **, площ по док. – 663.000 кв.м., [населено място], [улица], описание: урегулиран поземлен имот; тип на имота: градски; стара имотна партида: ***; обл. С.-С., общ. С., [населено място], [улица]И. – подробно описан в приложената по делото справка по лице на Служба по вписванията София - пореден № по справката *, вх. рег. № *** от 01.12.2005г., дв. входящ регистър № *** на Служба по вписванията – София, персонална партида ***, дата 01.12.2005г., книга Вписвания, Тип Акт: Договор за доброволна делба, Акт Т.: ***, Акт Номер: ***; 2. Паричните суми, намиращи се по сметка № [банкова сметка] в И. АД с титуляр Б. Е. Х. - П.., ЕГН [ЕГН]; 3. Паричните суми, намиращи се по сметка № [банкова сметка] в И. АД с титуляр Б. Е. Х. - П.., ЕГН [ЕГН]; 4. Паричните суми, намиращи се по сметка № [банкова сметка] в О. Б. с титуляр Б. Е. Х. - П.., ЕГН [ЕГН]; 5. Паричните суми, намиращи се по сметка № [банкова сметка] в П. И. Б. АД с титуляр Б. Е. Х. - П.., ЕГН [ЕГН]; 6. Паричните суми, намиращи се по сметка № [банкова сметка] в П. И. Б. АД с титуляр Б. Е. Х. - П.., ЕГН [ЕГН]; 7. Паричните суми, намиращи се по сметка № [банкова сметка] в Р. (Б.) с титуляр Б. Е. Х. - П.., ЕГН [ЕГН]; 8. Паричните суми, намиращи се по сметка № *** в Б. Д. ЕАД с титуляр Б. Е. Х. - П.., ЕГН [ЕГН]; 9. Паричните суми, намиращи се по сметка № [банкова сметка] в У. Б. АД с титуляр Б. Е. Х. - П.., ЕГН [ЕГН]; 10. Паричните суми, намиращи се по сметка № [банкова сметка] в Ц. К. Б. АД с титуляр Б. Е. Х. - П.., ЕГН [ЕГН]; 11. Паричните суми, намиращи се по сметка № [банкова сметка] в Ц. К. Б. АД с титуляр Б. Е. Х. - П.., ЕГН [ЕГН]; 12. Паричните суми, намиращи се по сметка № [банкова сметка] в Ц. К. Б. АД с титуляр Б. Е. Х. - П.., ЕГН [ЕГН] 13. Лек автомобил „М.“, рама *. , рег. [рег.номер на МПС] ; 14. Дружествен дял в „Е. П..“ О., ЕИК[ЕИК] , на стойност 100 лева. Във връзка с подадена молба от подсъдимата П. срещу споменатия вече съдебен акт от 18.05.18 г.,постановен по Н.Ч.Д.1355/18 г. по описа на СпНС, е постановено атакуваното пред настоящата инстанция протоколно определение на АпСпНС от 20.11.19 г. С него е отменен частично наложеният запор върху банкова сметка в Ц. АД клон М., с IBAN [банкова сметка], до размера на минималната работна заплата на месец за страната – сумата от 560.00 лв. за всеки месец, считано от влизане на определението в сила. Най-общо казано, съгласно разпоредбата на чл.72,ал.1 НПК вземането на мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата се извършва по реда на ГПК. С оглед липсата на изрична уредба в НПК за отмяна /пълна или частична/ на наложеното обезпечение, субсидиарно се прилагат нормите на ГПК. В тази връзка, според чл.402,ал.2 ГПК съдът в закрито заседание отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато, или че са налице условията по чл.398, ал.2 ГПК. В разглеждания случай не е налице нито една от сочените в последния текст две хипотези, а предвид спецификата на наказателното производство, произнасянето е станало в открито съдебно заседание. Най-напред, не е отпаднало основанието за налагането на обезпечение. Същото продължава да е необходимо в неприключилото съдебно производство пред въззивната инстанция, където предмет на проверка е постановената от СпНС присъда от 15.04.19 г., с която на подсъдимата П. са наложени горецитираните наказания. Втората хипотеза също не е приложима, тъй като се иска отмяна на наложено обезпечение,макар и до определена сума, а не замяна на едни вещи, върху които е наложено обезпечение, с други. Доводът, посочен в касационната частна жалба, за несъразмерност между поисканите обезпечения и размера на обезпечаваните наказания не следва да бъде споделен. На настоящия етап и с оглед неприключилото производство пред въззивната инстанция, правилен е изводът за съразмерност, тъй като в санкцията на чл.302 А НК от една страна се предвижда конфискация на имуществото на дееца. От друга- съразмерността на намесата/контрол върху свободното упражняване правото на собственост по смисъла на чл.1 на Протокол 1 от ЕКЗПЧОС, предполага съответствие между нея и преследваната цел. Целта е безпрепятственото изпълнение на възможното, предвидено в закона наказание, а именно ”конфискация”. То следва да бъде индивидуализирано не само при съобразяване на обстоятелствата по чл.54 НК, но и да е съответно на престъплението, съгласно чл. 35,ал.3 НК, включително и на степента на засягане на обществените отношения, предмет на наказателноправна защита, а това означава - и съответно на настъпилите вредни последици, щети и вреди. А тази преценка, предвид постановената присъда, е дължима при разглеждане на съдебния акт по същество. Въззивният съд правилно е констатирал, че основанието за налагане на обезпечението не е отпаднало. И макар и в мотивите на определението от 20.11.19 г. същото да не е конкретизирано, в предходно свое заседание от 18.10.19 г. АпСпНС е постановил съдебен акт по обсъжданите въпроси,като е посочил съответните основания. Законосъобразно контролираният съд е оставил без уважение искането на подсъдимата П. за отмяна на наложеното обезпечение за претендираната от нея сума от 12 790 лв., доколкото същото се отнася за минал период. В процесната процедура произнасянето се дължи по искане на съответната страна, свързано със заключение за необходимост от цялостна или частична отмяна на обезпечението занапред, в какъвто смисъл е и решението на АпСпНС. И това е така,тъй като е направена преценка,че освободените в случая парични средства са необходими за лична издръжка на искателя. Това би било допустимо и за лица,които са в домакинството на претендиращия,зависими са от него и не могат да се издържат сами. В случая данните за съпруга и дъщерята на П. не са от тази категория. В този смисъл АпСпНС правилно е отменил частично наложения запор върху посочената по-горе банкова сметка, освобождавайки ежемесечно сума, представляваща минималната работна заплата към деня на постановяване на постановения от него съдебен акт. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 20.11.19 г.,постановено по В.Н.О.Х.Д. 314/19 г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд. . Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.