8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 305
София, 02.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1449 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 670 от 28.05.2013 година е допуснато касационно обжалване на решение № 239 от 03.10.2012 година по гр.д. № 484/2012 година на Хасковски окръжен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от А. А. К. от [населено място] против [община], като на основание чл. 74, ал.1 КТ вр. с чл. 9а от ЗЗРК е обявена недействителност на споразумение № РД 12-182 от 01.07.2009 г.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправните въпроси по приложението на чл. 133 ГПК вр. с чл. 74 КТ и чл. 131 ГПК - до кой момент може да бъде въведено възражение за недействителност на трудовото правоотношение и следва ли след уточняване на исковата молба от ищеца в изпълнение указания на съда, на ответника да бъде предоставена повторна възможност за отговор по чл. 131 ГПК.
Съгласно чл. 133 ГПК, невъведените от ответника в срока по чл. 131 ГПК възражения се преклудират. В срока по чл. 131 ГПК се преклудират всички правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения. Тези възражения ответникът може да заяви в последващ етап от процеса само при условията на чл. 147 ГПК. В срока по чл. 131 ГПК следва да бъде въведено и правоунищожаващото възражение за недействителност на трудовия договор. Заявяването му след преклузията не следва да бъде зачетено от съда (чл. 64, ал.1 ГПК), а събирането на доказателства по възражението и съобразяването им при постановяване на съдебното решение съставлява съществено съдопроизводствено нарушение.
Съгласно чл. 129, ал.1 ГПК, съдът извършва проверка за редовност на исковата молба незабавно след постъпването и, а съгласно чл. 131, ал.1 ГПК, след констатация за редовност на исковата молба, съдът изпраща препис от молбата на ответника с указания за отговор в едномесечен срок. Съдът може да констатира нередовност на исковата молба и в по-късен момент в хода на производството по делото, при което оставя исковата молба без движение с указание за отстраняване на нередовностите (чл. 129, ал. 4 ГПК). В този случай нов срок за отговор се предоставя на ответника в зависимост от вида на констатирания порок на исковата молба. Когато исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1, т. 1, т.2, т. 6 и чл. 128 ГПК, след изправянето на недостатъка, съдът не определя на ответника нов срок за отговор, тъй като допуснатите нередовности нямат отношение към защитата на ответника по съществото на иска. Нов срок за отговор съдът определя само в случаите, когато нередовността е по чл. 127, ал.1, т.3, т.4 и т.5 ГПК, а становището, оспорванията и възраженията на ответника, въведени в новия срок за отговор са допустими само доколкото касаят уточнените от ищеца факти, но не и направените във връзка с първоначално заявените с исковата молба обстоятелства.
В обжалваното решение на Хасковски окръжен съд е прието за установено, че на 01.07.2009 г., след проведен конкурс, ищецът е бил назначен за срок от три години за директор на Държавен драматичен театър „Апостол К.”, [населено място] въз основа на споразумение с М. на културата № РД 12-182 от 01.07.2009 г. На 17.06.2011 г. между страните е било сключено допълнително споразумение във връзка с преобразуването на театъра от държавен в общински. Трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено от работодателя на 19.09.2011 г. със заповед № 42 от 17.09.2011 г. на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Прието е, че към момента на сключване на трудовия договор и до момента на приключване на съдебното дирене, ищецът е бил председател на Международна фондация „П. П.” и зам. председател на Клуба на дейците на културата в [населено място], поради което е налице несъвместимост по смисъла на чл. 9а от Закона за закрила и развитие на културата с изпълняваната длъжност по трудовото правоотношение. Прието е и че ищецът е бил недобросъвестен към момента на сключване на трудовия договор, поради което чл. 75 КТ не може да намери приложение; че поради пряко противоречие със закона към момента на възникване на трудовото правоотношение, продължило вкл. и до приключване на съдебното дирене, споразумение № РД 12-182 от 01.07.2009 г. е недействително, а предявените искове за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ са неоснователни. Възражението за недействителност на трудовото правоотношение е разгледано като своевременно заявено от ответника в дадения му повторен срок за отговор на исковата молба след оставянето и без движение за отстраняване на недостатъци. Независимо от това, в решението е прието, че възражението за недействителност не е от категорията процесуални права, които се преклудират, когато не са заявени своевременно.
В касационна жалба против решението на Хасковски окръжен съд, постъпила от А. А. К. се поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд се е произнесъл по преклудирано възражение за недействителност на трудовия договор. Изложени са доводи за неправилност на формирания в решението извод за недействителност на трудовото правоотношение, без да е съобразен чл. 74, ал. 6 КТ, тъй като обстоятелствата, обуславящи несъвместимост са отпаднали преди подписване на споразумението от 17.06.2011 г.; ищецът е бил добросъвестен към момента на заемане на длъжността директор на Държавния драматичен театър; несъвместимост не е била налице и към момента на постановяване на решението, доказателствата за което не са били съобразени от съда. Поддържа се и че заеманите от ищеца длъжности в други културни институции не водят до несъвместимост по смисъла на чл. 9а ЗЗРК.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни.
Възражението за недействителност на възникналото между страните по делото трудово правоотношение е разгледано в нарушение на съдопроизводствените правила.
С исковата молба, ищецът е предявил обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед № РД-11-32 от 17.09.2011 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор” на Държавния драматичен театър „А. К.”, [населено място] и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. Изложени са доводи за незаконност на уволнението поради нарушение на чл. 193, ал.1 КТ, чл. 194 КТ и чл. 189, ал.1 КТ, както и че извършените от ищеца действия по управление на сградния фонд по същността си не съставляват дисциплинарни нарушения.
С разпореждане от 18.11.2011 г., след констатация, че исковата молба е редовна, а предявените искове допустими, първоинстанционният съд е разпоредил връчване на препис на ответника за отговор в едномесечен срок. Съобщение за разпореждането на съда с препис от исковата молба и доказателствата е връчен на ответника на 22.11.2011 г., който в едномесечния срок – на 21.12.2011 г. е подал отговор по чл. 131, ал. 2 ГПК. В отговора са въведени доводи за спазване на чл. 193, ал.1 КТ, чл. 194 КТ , както и относно характера и тежестта на дисциплинарните нарушения с оглед спазването на чл. 189, ал.1 КТ.
С разпореждане от 21.12.2011 г. съдът е констатирал противоречие между обстоятелствена част на исковата молба и петитума и, поради което е оставил производството по делото без движение с указания до ищеца за изправяне на нередовностите. Съдът е счел, че при въведени от ищеца твърдения за незаконност на дисциплинарното наказание, в петитума се претендира признаване на уволнението за незаконно и отмяна на дисциплинарното наказание, което сочи за наличие на противоречие между обстоятелства и петитум.
С молба от 06.01.2012 г. ищецът е уточнил, че претенцията му е за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
С разпореждане от 21.01.2012 г., съдът е определил на ответника нов месечен срок за отговор на исковата молба, какъвто е постъпил на 10.02.2012 г. и в който отговор е заявено за първи път възражението за недействителност на трудовото правоотношение поради възникването му при несъвместимост по чл. 9а от Закона за закрила и развитие на културата. Въведени са твърдения, че към 01.07.2009 г., когато е възникнало трудовото правоотношение, ищецът е бил член на Управителния съвет на Клуб на дейците на културата и Председател на Управителния съвет на Международна фондация „П. П.”.
Представените по така заявеното възражение доказателства са приети от съда, а възражението е разгледано и прието за основателно както в първоинстанционното, така и в потвърждаващото го въззивно решение.
Извършените съдопроизводствени действия са в нарушение на чл. 129, ал. 4 ГПК; чл. 64, ал. 1 ГПК и чл. 133 ГПК.
В нарушение на чл. 129, ал. 4 ГПК съдът е оставил исковата молба без движение при ясни и съответстващи си обстоятелствена част и петитум. С исковата молба са въведени доводи за незаконност на наложено дисциплинарно наказание уволнение, а с петитума се иска отмяната му, т.е. не са налице основания за оставяне на исковата молба без движение като нередовна.
В нарушение на съдопроизводствените правила е определен и нов срок за отговор на ответника. С молбата уточнение не е въведено нито едно ново обстоятелство, нито е променена търсената от ищеца защита, поради което всички възражения на ответника са преклудирани с изтичането на първоначалния срок за отговор.
В нарушение на чл. 64, ал.1 ГПК съдът е зачел съдопроизводствени действия, извършени след преклузията по чл. 133, ал. 1 ГПК, събирайки доказателства и формирайки изводите си по съществото на спора въз основа на преклудирано възражение за недействителност на трудовото правоотношение.
Независимо от изложеното, основателно е и касационното оплакване за неправилно приложение на чл. 74, ал. 6 КТ, съгласно който текст, когато недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен, недействителността не се обявява. По делото е установено, че с решение от 12.09.2011 г. на Управителния съвет на Клуба на културните дейци, ищецът е бил освободен от заеманата длъжност в ръководния му орган, а мандатът му като Председател на Управителния съвет на Международна фондация „П. П.” е изтекъл през 2001 година, т.е. към момента на постановяване на въззивното решение не е участвал в орган на управление на юридическо лице с нестопанска цел (Клуб на културните дейци), а участието му в органа на управление на Международна фондация „П. П.” е приключило преди сключване на трудовия договор като Директор на Държавния драматичен театър „А. К.” – след изтичане на мандата му, ищецът не е могъл да инициира избиране на нов Управителен съвет на Ф., което правомощие е на Надзорния и съвет на Ф. (чл. 16, т.2 от Устава), нито да поиска заличаване на вписването му като председател на Управителния съвет в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, с каквото право разполага управителят на търговско дружество (чл. 141, ал.5 ТЗ), но не и управителят на юридическо лице с нестопанска цел. С оглед изложеното, неправилен е и изводът, че към момента на приключване на съдебното дирене е налице несъвместимост по смисъла на чл. 9а от Закона за закрила и развитие на културата с изпълняваната от ищеца длъжност по трудовото правоотношение, съответно, че споразумение № РД 12-182 от 01.07.2009 г. е недействително
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което следва да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор.
Дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено на ищеца със заповед № 42 от 17.09.2011 г. на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ е за допуснати дисциплинарни нарушения, изразяващи се в сключване на анекси за продължаване срока на действие на пет договора за отдаване под наем на помещения в театъра без проведен търг и без решение на общинския съвет и заповед на кмета на общината. По делото е установено, че на 01.12.2010 г., ищецът в качеството си на представляващ Общински театър „Апостол К.”, е сключил анекси към договори към договори № 1, № 2 и № 3 от 01.12.2005 г. за наем на канцелария от 20 кв.м., склад от 20 кв.м. и 1/3 част от дърводелска и железарска работилница, с които анекси е продължено действието на договорите при същата наемна цена до провеждането на търг от [община]. На 09.06.2011 г. ищецът е сключил анекс към договор № 6 от 09.06.2006 г. за отдаване под наем на ателие към театъра на 60 кв.м., с който анекс е продължен срока на действие на договора при същата наемна цена до провеждането на търг от [община], а с анекс от 01.03.2010 г. към договор № 5 от 01.04.2006 г. с ГД „Дърводелски услуги” е възложено на наемателя да изработи със собствени труд и материали статуетка за учредената награда по случай деня на театъра срещу безвъзмездно държане на наетото помещение за месеците март и април 2010 г.
При така установените факти, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за неоснователни въведените от ищеца доводи за налагане на наказанието в нарушение на чл. 193, ал.1 КТ и чл. 194 КТ по отношение на констатираните дисциплинарни нарушения, изразяващи се в подписване на анекси от 01.12.2010 г. и от 09.06.2011 г. За тези нарушения ищецът е дал писмени обяснения с писмо изх. № 27 от 29.08.2011 г.; нарушенията са узнати от представляващия работодателя на 19.07.2011 г. с постъпили докладни записки от главния счетоводител при приемане на имуществото на театъра, а наказанието е наложено със заповед № РД-11-32 от 17.09.2011 г., връчена на 19.09.2011 г., т.е. в срока по чл. 194, ал.1 КТ.
Д. е основателен по отношение на дисциплинарното нарушение по т. 4 от заповед № РД-11-32 от 17.09.2011 г., изразяващо се в предоставяне безвъзмездно на помещението, предмет на наемен договор № 5 от 01.04.2006 г. в рамките на две месеца срещу изработване със средства и труд на наемателя на статуетка за учредената награда по случай деня на театъра. Представеният по делото анекс, с който е предоставено безвъзмездно ползване на работилницата за м. март и април е от 01.03.2010 г., предвид което наказанието е наложено след изтичане на едногодишния давностен срок по чл. 194, ал.1 КТ и без да са искани от служителя и приети писмени обяснения по чл. 193, ал.1 КТ.
Основателен е и доводът за налагане на дисциплинарното наказание в нарушение на чл. 189, ал.1 КТ. Сключените анекси към договорите за наем на помещенията ателие, канцелария, склад и 1/3 част от дърводелска и железарска работилница са със наемателите, на които помещенията са предоставени от Общинския съвет, при същата наемна цена и до провеждане на търг след решение на Общинския съвет – т.е. с цел да се предотвратят загуби за общината, в чиито прерогативи е било своевременното провеждане на търг и актуализиране цената на наетите помещения. При налагане на наказанието не са съобразени тежестта на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени; не е съобразено, че нарушенията, имащи чисто формален характер са с цел осуетяване настъпването на вреди за работодателя от пропусната наемна цена, както и че анексите са подписани към момента на изтичане срока на договорите, без да е насрочен търг за отдаването им под наем или да са предприети каквито и да са действия от Общинския съвет по продължаване действието на договорите или актуализиране на наемната цена, в каквато насока по делото не са представени доказателства, нито са въведени твърдения.
Предвид изложеното, предявеният иск за отмяна на дисциплинарното наказание уволнение, наложено със заповед № РД-11-32 от 17.09.2011 г., следва да бъде уважен като основателен. С оглед обусловения му характер, като основателен следва да бъде уважен и искът за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ, което въз основа на данните за регистрацията на ищеца като безработен и заключението на приетата по делото съдебно счетоводната експертиза, възлиза в размер на 4440,84 лева.
Искът за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „директор” на О. т. „А.К.”, [населено място] следва да се отхвърли. В хода на процеса е изтекъл срокът на действие на споразумение № РД12-182 от 01.07.2009 г. (сключено за срок от три години до 01.07.2012 година), с което е отпаднало материалното потестативно право на възстановяване на предишната работа на незаконно уволнения служител.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски, възлизащи общо в размер на 1400 лева, съставляващи адвокатски възнаграждения, изплатени по договори за правна помощ от 10.11.2011 г.; 14.06.2012 г. и от 02.11.2012 г.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ решение № 239 от 03.10.2012 година по гр.д. № 484/2012 година на Хасковски окръжен съд.
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на А. А. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], извършено от [община] със заповед № РД-11-32 от 17.09.2011 г. на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ, която заповед ОТМЕНЯВА.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. К. против [община] иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор” на О.т. „А. К.”, [населено място].
ОСЪЖДА [община] да заплати на А. А. К. с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ сумата 4440,84 (четири хиляди четиристотин и четиридесет лева и осемдесет и четири стотинки) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.11.2011 г. до окончателното и изплащане, както и сумата 1400 (хиляда и четиристотин) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|