Р Е Ш Е Н И Е № 185 С о ф и я, 15 а п р и л 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 01 а п р и л 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 469/2013 година. Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане от осъдения М. Ш. М. от Хасково, в момента в затвора Стара З., на основание чл.420, ал.2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 206 от 22.10.2012 г., постановено по ВНОХД № 1223/2012 г. от Старозагорския окръжен съд, с доводи за наличие на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Осъденият М., лично и чрез служебния си защитник адв.Е.Б. от САК моли искането да бъде уважено. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 138 от 04.06.2012 г., постановена по НОХД № 1621/2011 г. на районен съд-Стара З. отговорността на подсъдимия М. Ш. М. от Хасково, в момента в затвора Стара З., е ангажирана за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК, осъществено през нощта на 31.10 срещу 01.11.2010 г. в Стара З., в съучастие с другия обвиняем по делото К. И. П., производството спрямо когото е приключило с осъждането му със сключване на споразумение между защитника му и прокурора, и при условията на чл.54 от НК на М. М. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, от което наказание е приспаднато предварителното му задържане, на основание чл.59, ал.1 от НК. Разпоредено е с веществените доказателства по делото и в тежест на осъдения са присъдени съответния размер от направените по делото разноски. Присъдата е била проверена от окръжен съд-Стара З. по бланкова въззивна жалба на защитника на осъдения адв.Б.С. заради неправилността й, изразяваща се в постановяването й при допуснати съществени процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствените материали, необосноваността й с оглед изведените фактически изводи и незаконосъобразност заради неправилното приложение на материалния закон с искане за отмяната й и оневиняването му по предявеното обвинение, алтернативно за намаляване на размера на наложеното му наказание, но с въззивното си решение окръжният съд я е потвърдил изцяло. В искането от 13.02.2013 г. лично от осъдения М. се ангажират като основания за възобновяване на наказателното дело тези по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и се излагат отново съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при формиране на изводите на двете съдебни инстанции по правно релевантните на обвинението факти, последвано от неправилното приложение на материалния закон и до несправедливото му осъждане за деяние, което не е извършил, като отправя искане за отмяната и на двата съдебни акта и оневиняването му от касационната инстанция, алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд, което поддържа и в представената в съдебно заседание пред ВКС писмена защита. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет решение, неподлежащо на проверка по касационен ред, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : Доводите на осъдения в искането, а и в писмената му защита повтарят наведените от защитника му като доказателствени искания и развити и в пренията пред окръжния съд към иначе бланковата им въззивна жалба за недоказаност на участието му в осъществяване на деянието, възразявайки срещу възприетите за достоверни показания на съучастника му К. П., но които не успял да обори заради неоснователно отказаните от съда да бъдат допуснати двама свидетели във връзка с негови изявления пред тях, отнасящи се до участието му в кражбата, за подбудите да го „натопи” и други съществени обстоятелства, свързани с инкриминираното деяние, но използвано от ангажирания заради близки, „ноторно известни”, отношения на наблюдаващия прокурор с пострадалия св.Ж. за утвърждаване на манипулацията на доказателствата по делото, чрез включване в доказателствения материал и на недопустими, според него, гласни доказателствени средства, с което било ограничено правото му на защита и довело до осъждането му, като настоява за оневиняването му от касационната инстанция или връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на окръжния съд. Тези доводи са били обсъдени от въззивния съд и с основание са били отхвърлени. Въззивният съд се е съгласил с приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, като е отговорил на доводите на защитата защо също не възприема тезата на осъдения М.. На свой ред е извършил анализ на доказателствените материали, като с особено внимание се е отнесъл към твърденията на другия извършител К.П., отчитайки двойствения им характер, но и като също ги е проверил за достоверността им чрез поредицата от косвени доказателства, включително и чрез добитите данни от приложените по надлежен начин СРС, материализирани в изготвените ВДС. Изследвана е подкрепата им от показанията на св.Н., дадени пред съдия на досъдебното производство, приобщени по реда на НПК и потвърдени от него, на майка му св.Р.Н., на оперативния работник св.Д., от констатациите в протокола за оглед и фотоалбума и експертните заключения, дало му основание и да обоснове отказа си да събира допълнителни доказателства за негови извънпроцесни изявления чрез разпит на поисканите от защитата свидетели. Убедително е отхвърлено и възражението на осъдения М. за липсата на следи от неговото пребиваване в апартамента на пострадалия св.Ж., като е проследено поведението му от пристигането му в Стара З. до задържането му на другия ден в апартамента на сем.Н. в момент, когато е разговарял с К.П. във връзка с „пласирането” на откраднатите от тях вещи, като са ползвани и показанията на брата на последния св.М.П., и на св.К.И., намерил и впоследствие предал тези вещи на разследващия полицай. Поради това оборени са голословните оплаквания на осъдения М. за наличие на оговор в обясненията на К.П., за обвързаност на прокурора с пострадалия св.Ж., участвал при разглеждане на делото, при липса на какъвто и да е намек за отвода му. Без доводи в допълнението към искането му (писмената му защита) са и наведените там най-общо формулирани оплаквания за „недопустими” свидетелски показания, за „двусмислено” тълкуване на експертни заключения, за процесуални нарушения, ограничили правото му на защита. Както разследването, така и производството пред двете съдебни инстанции са протекли с участието на защитник на осъдения М., като им е дадена възможност в пълен обем да защитят тезата си съобразно избраната от последния линия на защита против предявеното му обвинение. ВКС намира, че правно релевантните факти от кръга на чл.102 от НПК са изведени от съдилищата съобразно процесуалните правила, спазени са принципите, вложени в чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, няма игнорирани или превратно оценени доказателства и изложените от съда съображения съответстват на анализирания доказателствен материал и на житейската логика, поради което не е налице основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК за неправилното приложение на материалния закон се поддържа с доводи за „не еднаквото” му приложение спрямо двамата извършители. Всъщност, извън отричането на участие в осъществяване на деянието, други както пред въззивния съд, така и сега в искането не се навеждат. Съдът е проверил наличието на обстоятелствата, дали основание деянието на осъдения М. да се счете за опасен рецидив, съобразно разпоредбите на чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК. По този начин съдът ясно и категорично е установил наличието на всички елементи от състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК и законосъобразно е приложил именно закона, който е следвало да бъде приложен. ВКС намира, че няма каквото и да е основание както за корекция на квалификацията на деянието, а при така установените факти – за оневиняване на осъдения. И в тази насока искането е неоснователно. Макар изрично да не е касирано и основание за явна несправедливост на наложеното на осъдения М. наказание, такова следва да се изведе от развитото в пренията от защитника му оплакване за „не еднаквото” приложение на закона спрямо двамата дейци, претендирайки прекалена суровост на приложената спрямо него наказателна репресия, свързано с искането му за „преразглеждане на наложеното наказание”. ВКС намира, че макар съдът да е съобразил обстоятелството, че санкцията на другия деец П. да е смекчена поради приключване на наказателното производство със сключването на споразумение между прокурора и защитника му, при индивидуализацията на наказанието на осъдения М. не е отдал нужното внимание на всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, дали му основание да го определи при превес на първите, но значително над предвидения в закона минимум. Вярно е, че досега той е постигал осъждания с налагане на доста по-леки наказания и въпреки изтърпяването им не е променил начина си на живот. От друга страна, не е отчетено, че вредните последици за пострадалия са били репарирани с връщане на намерените от св.И. вещи и парично от съучастника П.. И макар съдът да е отрекъл наличието на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства като основание за приложението на чл.55 от НК, не е изложил съображения поради какви отегчаващи (такива няма изобщо посочени) обстоятелства следва осъденият М. да изтърпи значително по-тежко наказание от съучастника си. ВКС намира, че наказание от 3 години и 6 месеца е достатъчно за постигане целите на чл.36 от НК спрямо него и до този размер следва да бъде намалено наказанието на осъдения М., като бъде изменено атакуваното от него въззивно решение. Налице е визираното в ал.5, т.1 на чл.348 от НПК очевидно несъответствие на наложеното му наказание на обществената опасност на деянието и неговата като престъпен деец, съответно, основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК за неговата корекция. В останалата част искането на осъдения М. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.3 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в законна сила решение № 206 от 22.10.2012 г., постановено по ВНОХД № 1223/2012 г. от Старозагорския окръжен съд, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на осъдения М. Ш. М., със снета по делото самоличност, наказание лишаване от свобода от 5-пет години на 3-ТРИ ГОДИНИ И 6-ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :