Р Е Ш Е Н И Е № 86 Гр.София, 18.05.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май, 2021 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ КОЛЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА При участието на секретаря ИВАНОВА В присъствието на прокурора ДОЛАПЧИЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.324/21 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда, постановена на 05.06.20 г.от ГС-София /СГС/,НО, 6 въззивен състав, по В.Н.О.Х.Д.1538/19 г., е отменена оправдателна присъда, постановена на 10.10.18 г.от РС-София /СРС/, НО,109 състав, по Н.О.Х.Д.16517/17 г., и подсъдимият Х. Т. Б. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.144,ал.2 вр.ал.1 НК. Във връзка с чл.55, ал.1,т.2,б.Б НК му е наложено наказание пробация за срок от една година, включваща следните пробационни мерки: задължителни регистрации по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител; и включване в програма за обществено въздействие „Изграждане на умения за ефективно справяне с гнева и агресията“. Срещу този съдебен акт е постъпила жалба от подсъдимия чрез неговия защитник с искане Б. да бъде оправдан. След даване на указания за посочване на касационни основания, с допълнение към жалбата е релевирана нормата на чл.348,ал.1,т.1 НПК. Иска се отмяна на въззивната присъда и постановяване на оправдателна такава от страна на ВКС или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на второстепенния съд. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата с допълнението към нея и заложените съображения. Самият Б. моли да бъде оправдан. Представителят на ВКП настоява присъдата да бъде оставена в сила. Частният обвинител Д. Н., редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният от него повереник, като последният е представил възражение от името на своя доверител срещу касационната жалба, със съответни доводи. Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъдат присъдени направените пред тази инстанция разноски. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и допълнението към нея и изразените в тях съображения, както и възражението от частния обвинител, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Макар и в допълнението към ангажиращия настоящата инстанция процесуален документ да е отразено касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК-нарушение на материалния закон, част от бегло изразените доводи в подкрепа на същото касаят неправилност на доказателствената преценка по атакувания съдебен акт, вследствие на което се твърди, че е изведена невярна фактология по престъпната деятелност. Сами по себе си такива оплаквания биха могли да се отнесат към основанието по чл.348,ал.1,т.2 НПК, ако,разбира се, са подчинени на изискванията за изготвяне на касационна жалба пред ВКС, който се явява само съд по правото /изключението по чл.354,ал.5,изр.2 НПК не е налице/. Доколкото може да се приеме, че има възражения за некачествена доказателствена преценка на СГС /актът на този съд подлежи на разглеждане понастоящем и намесването на оправдателната присъда на СРС, за която се твърди, че е правилна, не е обект на самостоятелно изследване/, те са относими към необоснованост, както правилно заявява повереникът на частния обвинител в депозираното възражение. Необосноваността не е касационен повод според разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК, тъй като тя реферира към съдилищата по фактите, какъвто по правило ВКС не е. Прочитът на доводите в жалбата не установява недоволство от негодност на доказателствената преценка на СГС, а неправилност поради кредитиране на определени свидетелски показания, явяващи се нелогични и противоречиви. Приемането на достоверност или не на доказателствените източници е суверенна дейност на решаващите съдилища и когато в атакувания акт са отразени дължими аргументи за възприетата теза, които са в синхрон с процесуалните правила и формалната логика, намеса на висшата съдебна инстанция по наказателни дела е недопустима. В процесния случай присъдата на въззивния съд отговаря на правилата за изготвяне на такава. От една страна решаващият орган е преценил всички доказателствени материали и ги е обсъдил задълбочено, като е отговорил и на възведени възражения на защитата по тях. От друга- прецизно и с яснота на изказа се е противопоставил на доказателствения анализ на СРС и е извел по верен процедурен път приетата от него фактология. В този смисъл не може да се говори за присъствие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК, доколкото сочените в жалбата съображения биха били субсумируеми под тази норма. Що се касае до претенцията за нарушение на материалния закон, тъй като възприетите за изречени от подсъдимия думи не били заплашителни, на тази плоскост действително би могло да се размишлява относно релевирания довод за несъставомерност на процесното поведение, окачествено от СГС като престъпно. Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване трябва да се изтъкне, че при уважаване на тезата на защитата, тази инстанция не би могла да постанови нова присъда, както се иска, а би следвало да експлоатира разпоредбата на чл.354, ал.1,т.2,пр.посл.НПК. ВКС постановява нова присъда само в случаите на чл.354, ал.5,изр.2 НПК, когато реализира правомощия на решаващ съд при трето редовно разглеждане на делото пред него. Погледнато по същество, и възражението за несъставомерност е неоснователно. На стр.11 и 12 от мотивите към атакуваната присъда въззивната инстанция с добър юридически усет е изградила становището си относно това защо отправените думи към частния обвинител в служебната му битност- чрез закана за извършване на престъпление спрямо негов близък- малолетната му дъщеря- са окачествени като заплашителни. Изявлението на Б. не е огледано изолирано, а във времеви план спрямо цялостния конфликт между касатора и бащата на момиченцето. Става дума за кулминация на предходно поведение на дееца, поради което изразът, че детето ще го „отнесе“ заради бащата, е оценен по съдържанието, вложено в него, в негативен за Н. аспект. Просто казано, реализиран е един комплексен подход при преценката на сложилите се събития, за да се изведе заключение, че отправените думи, преценявани като закана с извършване на бъдещо престъпление спрямо малката дъщеря на частния обвинител, са били годни да възбудят основателен страх за осъществяването им. Ето защо присъдата на СГС трябва да бъде оставена в сила. Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на частния обвинител Д. С. Н. направените пред тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. /за което е представено доказателство/. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда, постановена на 05.06.20 г.от ГС-София, НО, 6 въззивен състав, по В.Н.О.Х.Д.1538/19 г. ОСЪЖДА Х. Т. Б. да заплати на Д. С. Н. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 /деветстотин/ лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/