4 Р Е Ш Е Н И Е № 457 София, 05 ноември 2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ : ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Мадлена Велинова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1284 по описа за 2013 година Производството е за възобновяване на нохд.№491/2011 г. на Районен съд гр.Пловдив,образувано по искане на осъдения А. Й. М.. В съдебно заседание искането се поддържа лично и от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането допустимо, но неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 16.01.2012 г. постановена по нохд.№491/2011 г. на Районен съд гр.Пловдив,подсъдимия тогава А. М. е признат за виновен през месец септември 2005 г. в [населено място],с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и до 15.05.2006 г. поддържал заблуждение у св.Т.,с което му причинил имотна вреда в размер на 5000 лв.,поради което и на основание чл.209 ал.1 НК вр. с чл.2 ал.2 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година.Признат е за виновен и в това,че на 31.03.2010 г. в [населено място],с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у св.Ч. заблуждение и причинил на [фирма] [населено място] имотна вреда в размер на 600 лв.,поради което и на основание чл.209 ал.1 НК вр. с чл.2 ал.2 НК и чл.54 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода.На основание чл.23 ал.1 НК е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,което да се изтърпи при първоначален строг режим.На основание чл.68 ал.1 НК в изпълнение е приведено наказанието от една година лишаване от свобода наложено на М. по нохд.№27/2002 г.На основание чл.59 е зачетено времето през което осъдения е бил задържан. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения М. : Единственото оплакване е за неправилно проведено задочно производство по делото,а искането е за осигуряване на присъствен процес. Искането е неоснователно и това така защото : На досъдебното производство М. е привлечен към наказателна отговорност , с постановление за привличане, за деянието извършено месец 09.2005 г. до 15.05.2006 г.,/след издирване от една година и четири месеца/ на 14.09.2007 г..За деянието извършено на 31.03.2010 г., е привлечен като обвиняем след шест месечно издирване с постановление от 19.10.2010 г. и в двата случая е разпитан, ,като е посочил адрес за призоваване, в първия случай [населено място] , [улица],а във втория случай –гр.Пловдив[жк]бл.3 вх. А ет.1 ап.1 и номерата на два мобилни телефона.При второто привличане М. се е явил с редовно упълномощен адвокат.Двете производства са обединени и досъдебното производство е предявено на осъдения на 14.12.2010 г.Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт на 24.01.2011 г. и насрочено за разглеждане на 22.02.2011 г., отсрочено поради заболяване на съдията за 18.03.2011г. ,в което заседание е бил нередовно призован/не намерен на посочения в обвинителния акт адрес/,но се е явил защитника му.В това заседание е изменена мярката за неотклонение на М. от парична гаранция в задържане под стража и е обявен за общодържавно издирване.Издирването е продължило седем месеца-без резултат, не е изпълнена и мярката за неотклонение задържане под стража,като съда през цялото време е контролирал процеса.На 21 октомври 2011 г. е даден ход на делото в хипотезата на чл.269 ал.3 т.1 и 3 НПК ,по искане на обвинението и след становище на упълномощения защитник -„налице са основанията за разглеждане на делото в отсъствието на подсъдимия...настоящия съдебен състав изпълни всички необходими условия задължителни за установяване местонахождението на подсъдимия” и след констатация,че са налице законните предпоставки за това.Търсенето на подсъдимия е продължило и до приключване на съдебното производство с присъда на 16.01.2012 г. Горното дава основание за извода,че липсват претендираните от осъдения нарушения на правилата за провеждане на т.н. задочно производство.Категорично установено е по делото ,че М. не е намерен на посочените от него адреси и местоживеенето му в страната не е известно ,а и след щателно издирване не е установено или безспорно са били налице законните предпоставки на чл.269 ал.3 т.1 и 2 НПК.Подсъдимия тогава е направил всичко възможно да се укрие и да не участва присъствено в съдебно заседание ,въпреки десет месечното общо национално издирване,въпреки мярката за неотклонение задържане под стража и всички усилия на съда по издирването му, т.е. сам се е лишил от участие в съдебното наказателно производство и сега няма как да черпи права от собственото си виновно поведение /несъобразени задължения по чл.269 ал.3т.1-да уведоми съда при промяна на адреса си /. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда при спазване на процесуалните правила,в атакуваната им част ,а искането за възобновяване на осъдения неоснователно. Ето защо и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения А. Й. М. за възобновяване на нохд.№491/2011 г. на Районен съд гр.Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :