Върховен касационен съд на Република България ГК, ІІ г.о. дело № 549/2011 год. Р Е Ш Е Н И Е № 89 гр.София, 07.05. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на шести март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 549/2011 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 1037 от 16.11.2011 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 305 от 02.03.2011 год. по в.гр.дело № 29/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, шести граждански състав, с което е потвърдено решение № 515 от 01.12.2010 год. по гр.дело № 21/2009 год. на Асеновградския районен съд, втори граждански състав в частта за изнасяне на публична продан на допуснатия до делба поземлен имот № 99088.503.185, находящ се в кв.Долни Воден, [община], област П. с площ по кадастрална карта 475 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско застрояване – до 10 м, стар идентификатор – пл.№ 367 в кв.49, ведно със построената в имота масивна сграда със застроена площ 102 кв.м. с идентификационен № 503.185.1. С първоинстанционното решение е окончателно ликвидирана съсобствеността върху имота между съделителите и при следните квоти: за Ш. О. И. – 4/12 ид.ч.; за Й. Ш. И. – 1/12 ид.ч.; за Г. Ш. К. – 1/12 ид.ч. и за касаторите Ш. Р. К. и С. А. К. – 6/12 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност. В хода на процеса е починал ищецът Ш. О. И., заместен от законните си наследници – ищците Й. Ш. И. и Г. Ш. К.. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила. Ответниците по касация Й. Ш. И. и Г. Ш. К. са на становище, че жалбата е неоснователна. Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: Въззивният съд е приел, че единственият възможен способ за извършване на делбата е изнасянето на терена и на постройката върху него на публична продан. Въз основа на становището на главния архитект на общината съдът е приел, че ПИ № 99088.503.185, идентичен с УПИ ІХ-347 в кв.49 по плана на [населено място] от 1974 год. е неподеляем. По отношение на сградата с КИ 99088.503.185.1 е прието, че не е било дадено становище, тъй като заинтересуваните страни не са представили проект за разделяне съобразно чл.203 ЗУТ. Съдът е приел по-нататък, че съгласно чл.54, ал.4 ЗКИР, при съдебна делба обособени дялове се възлагат, след като са получили идентификатори в кадастъра по реда на този закон, а по делото не са били представени доказателства за това, че отделните обекти в съсобствеността, за които се твърди, че съществуват, са получили идентификатор в кадастъра по предвидения в закона ред. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с решение № 368/2010 год. от 17.01.2011 год. по гр.дело № 851/2009 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290-293 ГПК, в което е прието, че когато етажите в съсобствена жилищна сграда са изградени по начин за самостоятелно ползване в рамките на съществуваща етажна собственост, без необходимост от преустройство, не е необходим инвестиционен проект за разделяне и становище на главния архитект на общината по чл.203, ал.2 ЗУТ. Прието е също така, че от тълкуването на чл.54, ал.4 във връзка с ал.5 ЗКИР, касаеща доброволната делба, следва извод, че съдебната делба е действителна дори и при разделяне на делбения имот и обособяването му в самостоятелни реални дялове, без последните да имат самостоятелен идентификатор. Според решение № 368 от 17.01.2011 год. по гр.дело № 851/2009 год. на ВКС, ІІ г.о., когато в една жилищна сграда всеки от обектите-етажи или части от етажи са общи, но се ползват като самостоятелни обекти на правото на собственост, и на всеки от тези обекти е даден и регистриран самостоятелен идентификатор по реда на ЗКИР, то делбата на всеки един от тези обекти може да се извърши самостоятелно, т.е. всеки от обектите да се третира като самостоятелен дял в натура. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че обжалваното въззивно решение е законосъобразно, същото съответства на действителното правно положение между страните и следва да бъде оставено в сила по следните съображения: С влязлото в сила решение № 1521 от 28.09.2009 год. по гр.дело № 2082/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 260 от 29.06.2009 год. по гр.дело № 21/2009 год. на Асеновградския районен съд, ІІ гр.състав за допускане на делбата, е намерено за неоснователно правоизключващото възражение на ответниците/сега касатори/, че изградената в процесното дворно място жилищна сграда представлява два самостоятелно обособени жилищни имота, собственост на различни лица, с произтичащо от това наличие на хоризонтална етажна собственост. Прието е, че въпреки извършеното реално разпределение на ползването на жилищната сграда, всеки от самостоятелните обекти на ползване няма самостоятелен статут на собственост, а между страните е налице съсобственост на жилищната сграда при равни права – общо ½ част за ищците и ½ ид.част за ответниците/сега касатори/ при режим на съпружеска имуществена общност. Във фазата по окончателното ликвидиране на съсобствеността делбеният съд е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата, според което реалното разпределение на ползването на сградата не е създавало самостоятелен статут на жилищните обекти, доколкото същите нямат характеристиката на „обект” по смисъла на § 5, т.39 от ДР на ЗУТ. С оглед на това, с обжалваното решение въззивният съд законосъобразно е приел, че възлагане не може да бъде осъществено, тъй като заинтересуваните страни не са представили проект за разделяне на сградата на самостоятелни обекти съобразно чл.203 ЗУТ и липсват доказателства обектите, за които се твърди, че съществуват като самостоятелни, да са получили идентификатори в кадастъра съгласно чл.54, ал.4 ЗКИР. Разделянето на една съсобствена жилищна сграда съгласно чл.203 ЗУТ може да се извърши при одобрен от главния архитект на общината/района/ инвестиционен проект. Разрешението, дадено с решение № 368/2010 год. от 17.01.2011 год. по гр.дело № 851/2009 год. на ВКС, ІІ г.о. е неотносимо, тъй като касае сграда в режим на етажна собственост, какъвто за процесната сграда е бил отречен с влязлото в сила решение по допускане на делбата. Неоснователни са и оплакванията за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуални правила. Предвид изложеното относно приложението на чл.203 ЗУТ и чл.54, ал.4 ЗКИР и задължителната сила на решението по допускане на делбата за втората фаза на делбеното производство, въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е обсъдил представените от касаторите и постъпилите в заседанието на първата инстанция на 27.10.2010 год. документи, както и заключенията на вещите лица, депозирани в първата фаза на делбения процес. В обобщение, не са налице основания по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение в частта, която е предмет на разглеждане по реда на чл.290 ГПК, с която е потвърдено решение № 515 от 01.12.2010 год. по гр.дело № 21/2009 год. на Асеновградския районен съд за изнасяне на делбения имот на публична продан, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предл.първо ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 305 от 02.03.2011 год. по в.гр.дело № 29/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, шести граждански състав, с което е потвърдено решение № 515 от 01.12.2010 год. по гр.дело № 21/2009 год. на Асеновградския районен съд, втори граждански състав, в частта за изнасяне на публична продан на поземлен имот № 99088.503.185 в кв.Д. В., [община], област П., ведно с построената в имота масивна сграда с идентификационен № 503.185.1. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: