Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
София, 10 май 2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Северина Толева
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №407 по описа за 2012 год.
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], чрез процесуален представител адв.Г., срещу решение от 21.11.2011г., постановено по гр.д.№7817/2011г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 30.03.2011г. по гр.д.№17938/2010г. на Софийски районен съд са уважени предявените от С. А. Б. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касационното обжалване е допуснато с определение №1243 от 07.11.2012г. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречива съдебна практика по въпроса: „от значение ли е за законността на уволнението поради съкращение в щата отразяването на промяната в щатното разписание и утвърждаването му от работодателя, при положение, че има решение на компетентния орган за премахване за в бъдеще на определена длъжност – щатна бройка”. С обжалваното въззивно решение е прието, че уволнението поради съкращение на щата е незаконно, тъй като не е доказано отразяването на промяната в щатното разписание и утвърждаването му от работодателя. Прието е, че заповедта на изпълнителния директор за промяна в щатното разписание не означава отразяване на съкращаването на щатната бройка, заемана от ищеца, в новото щатно разписание, а вземане на решение за това от компетентния орган. С решение №980 от 04.11.2008г. по гр.д.№2991/2007г. на ВКС, ІVг.о. е прието, че непредставянето на утвърденото щатно разписание, на което се позовава заповедта за уволнение, не е основание да се направи извод за недоказаност на основанието за уволнение, при положение, че е установено реално съкращение на щата по старото щатно разписание. С влязло в сила решение, постановено на 22.06.2011г. по гр.д.№4492/2011г. на СГС е прието, че за да е налице съкращение в щата е необходимо решение на компетентния орган за премахване за в бъдеще на определена длъжност – щатна бройка.
Върховния касационен съд в настоящия си състав намира за правилна съдебната практика, изразена в приложените съдебни решения. За правомерност на уволнението поради съкращаване в щата е достатъчно извършване на съкращаване в щата като разпореждане на съответния компетентен орган за премахване на определена щатна бройка или щатни бройки за определени длъжности, респ. за реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание. Във втората хипотеза на съкращение в щата попадат както случаите, когато трудовите функции по съществуваща длъжност са изцяло заличени и на нейно място са възложени нови, така и когато всички или част от задълженията на една длъжност по стария щат са запазени, но не е налице идентичност със старата длъжностната характеристика на съкратената длъжност. Така например, възможно е трудовите функции да са разпределени за изпълнение между други служители с различна длъжностна характеристика; трудовите задължения на няколко различни длъжности да бъдат обединени в една нова длъжност или на мястото на една длъжност да се създаде друга с частично променени функции и задължения. В този смисъл е задължителната практика на ВКС, изразена в постановено по реда на чл.290 ГПК решение №184 от 02.06..2011г. по гр.д.№803/2010г. на ВКС, ІVг.о. и др., която се възприема и от настоящия съдебен състав. И във втората хипотеза на съкращение в щата за да бъде законно уволнението на това основание е достатъчно валидно и изрично решение на компетентния орган, ненуждаещо се от ново допълнително и конкретизиращо го негово решение за съкращението в щата.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата С. А. Б. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение е признато за незаконно и отменено уволнението на С. А. Б., извършено със заповед №02/23.02.2010г. на изпълнителния директор на [фирма] на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращение в щата; възстановен е С. Б. на заеманата длъжност „директор на дирекция „Сигурност”; присъдено е обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ.
Въззивният съд е приел, че не е доказано съкращаването на щата, поради това, че не е доказано отразяването на промяната в щатното разписание и утвърждаването му от работодателя. Прието е, че заповедта на изпълнителния директор за промяна в щатното разписание не означава отразяване на съкращаването на щатната бройка, заемана от ищеца, в новото щатно разписание, а вземане на решение за това от компетентния орган.
Решението е неправилно.
Установено е, че С. А. Б. е заемал длъжност „директор на дирекция „Сигурност” по силата на безсрочен трудов договор, прекратен със заповед №02/23.02.2010г. на изпълнителния директор на [фирма] на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращение в щата. Заеманата от ищеца длъжност е единствена щатна бройка в щатното разписание от 27.03.2006г., в сила преди вземането на решение от съвета на директорите за приемане на нова организационно-управленска структура на „Летище София” и издадената въз основа на решението на съвета на директорите заповед №84/23.02.2010г. на изпълнителния директор за промяна на щатното разписание. С решението на съвета на директорите на [фирма] по протокол №3 от 11.02.2010г. е приета нова организационно-управленска структура на дружеството като промените в структурата включват и закриване на дирекция „Сигурност” и нейните отдели „Охрана и пропускателен режим” и „Сигурност на наземното обслужване”. Функциите на дирекция „Сигурност” са свързани с изпълнение на плана за сигурност, приет и одобрен на основание Регламент /ЕО/ № 2320/2002г. на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 16.12.2002г. относно създаване на общи правила за сигурността на гражданското въздухоплаване и Наредба №2320 от 13.01.2006г. за условията и реда за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване /обн.ДВ, бр.14 от 14.02.2006г./. С решението на съвета на директорите е създадена дирекция „Охрана и сигурност”, която изпълнява нови функции и задачи, съобразени с новия план за сигурност, изготвен на основание новия Регламент /ЕО/ №300/2008г. на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 11.03.2008г. относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент /ЕО/ №2320/2002г., както и с възможността за преценка и подготовка та предложения за допускане на изключения от общите основни стандарти за сигурност, доколкото различните видове гражданско въздухоплаване съгласно Регламент /ЕО/ №300/2008г. не носят едно и също равнище на заплахи; възможност за предложения за определяне на по-строги мерки на летище София въз основа на конкретната преценка и оценка на риска; създаване на възможности за публикуване на мерките на летище София, които пряко засягат пътниците, както и въвеждане на системата на „едноетапна проверка”. Също така дирекция „Охрана и сигурност” изпълнява нови функции, които са свързани с охраната на летище София като обект от стратегическо значение във връзка с обявяването на летището за стратегически обект съгласно ПМС №4 от 19.01.2010г. /обн.ДВ, бр.7 от 26.01.2010г./. Поради това в същностните характеристики на длъжността „директор дирекция „Охрана и сигурност” не са запазени основните трудови функции, които са определящи за заеманата от служителя длъжност и които я характеризират, а има реално съкращение чрез промяна в трудовите функции.
Съкращаването в щата е извършено от компетентен орган. Неправилно с въззивното решение е прието, че за да бъде законно уволнението на това основание не е достатъчно съкращаването в щата да е извършено от компетентния орган, а трябва промяната да бъде отразена в щатното разписание и то да бъде утвърдено от работодателя. Такова изискване за валидност на решението на компетентния орган да извърши съкращението в щата не произтича нито от закона, нито от устава на дружеството.
С оглед изложеното уволнението е законосъобразно на приложеното от работотодателя основание – съкращение в щата, поради което трябва да бъдат приети за неоснователни обективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК решението следва да се отмени и вместо него се постанови отхвърлително решение.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 21.11.2011г., постановено по гр.д.№7817/2011г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 30.03.2011г. по гр.д.№17938/2010г. на Софийски районен съд са уважени предявените от С. А. Б. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. А. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу [фирма], [населено място], Аерогара София №1, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №02/23.02.2010г. на изпълнителния директор на [фирма] на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращение в щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор на дирекция „Сигурност” и за заплащане на обезщетение в размер на 3654лв. на основание чл.225, ал.1 КТ и в размер на 1152лв. на основание чл.225, ал.2 КТ, ведно със законната лихва.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|