Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * дисциплинарно уволнение * незаконно уволнение * съдържание на заповед за дисциплинарно наказание * нарушение на трудовата дисциплина * възстановяване на длъжност * обезщетение за оставане без работа

Р Е Ш Е Н И Е



№ 432


София 07.11.2011 г.



В И М Е Т О НА Н А Р О Д А



Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ

при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 65/2011 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от юрисконсулт Т. М., срещу въззивно решение №53 от 27.10.2010 г. на Видинския окръжен съд по гр.д. №403/2010 г., с което е потвърдено решение №55 от 28.06.2010 г. на Видинския районен съд по гр.д. №43/2010 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от В. Ц. Г. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т. 2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконно, тъй като заповедта за уволнение не е мотивирана съобразно изискванията на чл.195 КТ. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че уволнението е незаконно, тъй като заповедта за уволнение не отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ.
Ответникът по касационната жалба В. Ц. Г., [населено място], оспорва жалбата.
С определение №913 от 05.07.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №53 от 01.10.2010 г. на Кюстендилския окръжен съд по гр.д. №401/2010 г. Обжалването е допуснато поради противоречиво решавания от съдилищата материалноправен въпрос за това, дали заповедта за дисциплинарно уволнение отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ, ако датата на нарушенията не е посочена конкретно, но времето на извършването им може да бъде определено от друг документ, посочен в самата заповед.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че по въпроса, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане по същество, вече има постановено решение на ВКС по реда на чл.290 ГПК. / Р -278-2011 – ВКС –IV/. Съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 год. ОСГТК на ВКС това решение има задължителен характер. Според него задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл.195, ал.1 КТ. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
Въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „младши специалист банка /кредитиране/”. Дисциплинарното му уволнение със заповед № 524 от 19.11.2009 г. е незаконно, тъй като заповедта за уволнение не е мотивирана съобразно изискванията на чл.195 КТ, а са изброени само количествено номера на кредитни досиета без да е индивидуализирано всяко едно от нарушенията, включително и по отношение времето на извършването му, нито е посочена правната квалификация на всяко едно от тях.
Неправилен е изводът на въззивния съд за незаконност на уволнението. Дори и да е неправилна правната квалфикация, дадена от работодателя в заповедта за уволнение, то това не се отразява на законността му. Заповедта е мотивирана съобразно изискванията на чл.195, ал.1 КТ според изложеното по-горе. Документът, към който препраща заповедта – доклад вх. №114164 от 28.09.2009 г. на Служба ”Вътрешен одит”, е бил известен на ищеца. Процесната заповед е издадена за нарушения по чл.190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 и т.7 КТ за описани в единадесет точки нарушения на трудовата дисциплина. Те се изразяват в това, че е давал положителни становища в нарушение правилата на банката по искания за предоставяне на кредити; не е осъществявал необходимия контрол и не е полагал дължимата грижа за установяване автентичността на документи, приложени към искания за кредити; приемал е документи в незаверени копия и без сверяването им с оригинала; не се е съобразявал с изискванията за възраст, трудов стаж при определен работодател и разполагаем месечен доход на кредитополучателите; не е изготвял карти за текущ контрол на отпуснатите кредити и не е изисквал декларации за свързаност. Установено е по делото, че процесните нарушения са извършени и не се оспорват от ищеца. Според него той не следва да носи отговорност за тях, тъй като всеки кредит се отпуска едва след потвърждаването му от директора на клона. Без значение обаче за отговорността ищеца е това, че евентуално и други работници или служители носят отговорност за извършените нарушения. Това е така, защото дисциплинарната отговорност е лична и се отнася отделно до всеки един работник или служител, нарушил трудовата дисциплина.
Ето защо следва да се приеме за доказано, че от обективна и субективна страна ищецът е осъществил сочените дисциплинарни нарушения, които с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения са достатъчни, за да обосноват наложеното от субекта на дисциплинарната власт наказание "уволнение". Това е направено в съответствие с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ като са съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на ищеца. Работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение в разглеждания случай - служителят е извършил тежките дисциплинарни нарушения, за което е наложено наказанието.
Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни.
Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 675.57 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение №53 от 27.10.2010 г. на Видинския окръжен съд по гр.д. №403/2010 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Ц. Г., [населено място], срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и т.3 КТ за отмяна на заповед № 524 от 19.11.2009 г. на изпълнителните директори на банката за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „младши специалист банка /кредитиране/” и за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в размер на 2 829 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА В. Ц. Г., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 675.57 лв. деловодни разноски.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.





2.