2 решение по гр.д.№ 2213 от 2020 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 26 София, 15.03. 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2213 по описа за 2020 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Дитсманн Енергоремонт Холдинг“ АД /сега с наименование „Дитсманн“ АД/ срещу решение № 296 от 31.01.2020 г. по в.гр.д.№ 4155 от 2019 г. на Софийския апелативен съд, ГО, I състав, с което е отменено решение № 2936 от 22.04.2019 г. по гр.д.№ 11255 от 2017 г. на Софийския градски съд, I-10 състав и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявения от „Е. системен оператор“ ЕАД срещу „Дитсманн Е. Холдинг“ АД иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответника да предаде следните имоти: имоти с идентификатори ....., ..... и ....., представляващи четвърти, пети и шести етаж от сграда, находяща се в [населено място], [улица] /стар № ...../ и за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на констативен нотариален акт № ..... от 14.05.2015 г. С определение № 443 от 23.11.2020 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението по следните въпроси: 1. Допустимо ли е въззивният съд да приема за установени или за неустановени факти, които изобщо не са били въведени от страните пред първата съдебна инстанция и без във въззивната жалба да се съдържа оплакване за погрешно установяване на релевантни за делото факти или за пропуск на първоинстанционния съд да се произнесе по своевременно направено от страните възражение или довод във връзка с такива факти ?- на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК; 2. Когато въззивният съд прецени, че по изключение от забраната по чл.269, изр.2 ГПК следва да провери правилността на обжалвания съдебен акт извън оплакванията във въззивната жалба, защото се налага да приложи установена в публичен интерес императивна материалноправна норма, неприложена от първоинстанционния съд, следва ли съдът, с оглед спазване на принципите на състезателност и равнопоставеност, да уведоми страните за това, като им даде възможност да изразят становище по обстоятелствата и по прилагането на нормата и да ангажират доказателства, както и следва ли въззивният съд да разпредели доказателстветната тежест ?- на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и 3. Може ли да се полза от вещноправния ефект на изтекла придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС лице, което е приобретател по валидна сделка, прехвърлителят по която е бил собственик и предписаната от закона форма на сделката е била спазена, но поради неизпълнение на изискването за вписване на акта, в който е обективирана сделката по реда на ЗС и ПВ и предвид разпоредбата на чл.113 ЗС това деривативно придобивно основание се явява непротивопоставимо на друго лице, придобило същия имот след изтичане на петгодишния срок по чл.79, ал.2 ЗС от същия праводател и вписало придобиването си по посочения ред ?- на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В открито съдебно заседание пълномощникът на касатора „Дитсманн Е. Холдинг“ АД /сега „Дитсманн“ АД/ поддържа жалбата. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново за отхвърляне на предявения иск за собственост. Ответникът по жалбата „Е. системен оператор“ ЕАД не взема становище по нея. В писмен отговор пълномощникът на третото лице- помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД оспорва жалбата. Моли решението на САС да бъде оставено в сила. По поставените правни въпроси настоящият състав на ВКС приема следното: По първите два поставени въпроси обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, включително и на посочената в изложението на касатора по чл.284, ал.3, т.1 ГПК практика: решение № 186 от 23.12.2019 г. по т.д.№ 649 от 2018 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 97 от 11.06.2019 г. по гр.д.№ 2967 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 24 от 01.06.2016 г. по гр.д.№ 2968 от 2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о. В противоречие с тази практика на ВКС въззивният съд е уважил иска по чл.108 ЗС въз основа на приет от него за установен факт /че придобивното основание на ответното дружество не е било вписано в Службата по вписванията/, без на този факт някоя от страните да се е позовавала пред първата съдебна инстанция, във въззивната жалба или в отговора към нея; без някоя от страните да е правила правен довод във връзка с този факт, както и без съдът да уведоми страните за това, че според него установяването на този факт е необходим за служебното приложение на императивна правна норма, поради което те следва да вземат становище и да ангажират доказателства по него. По другия поставен въпрос /Може ли да се полза от вещноправния ефект на изтекла придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС лице, което е приобретател по валидна сделка, прехвърлителят по която е бил собственик и предписаната от закона форма на сделката е била спазена, но поради неизпълнение на изискването за вписване на акта, в който е обективирана сделката по реда на ЗС и ПВ и предвид разпоредбата на чл.113 ЗС това деривативно придобивно основание се явява непротивопоставимо на друго лице, придобило същия имот след изтичане на петгодишния срок по чл.79, ал.2 ЗС от същия праводател и вписало придобиването си по посочения ред ?/ настоящият състав на ВКС счита следното: Вписването в имотния регистър на акта за придобиване на недвижим имот не е елемент от фактическия състав на придобиването на вещното право /с изключение на вписването на ипотеката съгласно чл.166 ЗЗД/. Поради това придобилият имот на валидно правно основание от действителния собственик става собственик на имота, дори и да не е вписал акта си. В случай на прехвърляне на един и същ имот от един праводател- действителен собственик последователно на няколко лица, всяко едно от тях става собственик на имота. Доколкото обаче едно и също вещно право не може да се притежава от няколко различни лица едновременно /освен в случаите на съсобственост/, законодателят е предвидил разпоредба, с която урежда конкуренцията между правата на тези лица- чл.113 ЗС, с която се отдава предпочитание не на първия по време приобретател, а на онзи от тях, който първи е вписал акта си в имотния регистър. И двамата приобретатели, ако са придобили имота на валидно правно основание от действителния собственик, стават собственици на имота, но в отношенията между тях за собственик се счита този, който по-рано е вписал придобивното си основание в имотния регистър. В периода от придобиване на имота на валидно, но невписано в имотния регистър, правно основание до вписването на правното основание на друг приобретател на имота от същия праводател, първият приобретател е собственик на имота и ако упражнява фактическа власт върху него, то това представлява упражняване на собственическото му правомощие да владее имота. Поради това за този период от време той не е владелец по смисъла на чл.68 и сл. ЗС и не може да се ползва от разпоредбите на чл.79 ЗС за придобиване на имота по давност /доколкото давността е уреден от закона способ за придобиване на имот от несобственик- владелец на имота през определен период от време/. Този приобретател може да се легитимира като владелец на имота и да се ползва от предвидената в чл.79 ЗС възможност за придобиването му по давност само, ако е осъществявал фактическа власт върху имота с намерение да го свои в продължение на предвидения в чл.79 ЗС период от време, считано от датата на вписване в имотния регистър на придобивното основание на другия приобретател. За периода от датата на придобиване на имота на валидно, но невписано в имотния регистър, правно основание до датата на вписване в имотния регистър на правното основание на другия приобретател на имота от същия праводател, на този първи приобретател могат да бъдат признати само права на добросъвестен подобрител за извършените в имота подобрения и направени разноски- по аналогия на приетото в т. IV-11 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 9 от 1974 г., за извършилите подобрения от собственици в периода от придобиване на имота до развалянето, унищожаването или отменяването на придобивното им основание. С оглед тези отговори на поставените по делото въпроси обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно- постановено при допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. В обжалваното решение, макар и да не е посочил изрично, очевидно въззивният съд е приел, че нормата на чл.113 ЗС е императивна и може да я приложи служебно- без позоваване на тази норма от някоя от страните по делото. Поради това, като е приложил тази норма, без да е уведомил страните, че е необходимо да бъдат събрани необходимите за служебното приложение на нормата доказателства /доказателства за датите, на които ищецът и ответникът са вписали в Службата по вписванията придобивните си основания/ и не им е дал възможност да ангажират такива доказателства, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на въззивното решение. След отмяна на решението, на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопрроизводствени действия: Като вземе предвид, че нормата на чл.113 ЗС е императивна и за нейното приложение е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва да даде указания на страните да ангажират необходимите доказателства за приложението на тази норма. По- конкретно- следва да даде указания на ответника „Дитсманн“ АД, че следва да представи доказателства за датата на вписването на придобивното му основание /апорта на процесните имоти от 2001 г./ в Службата по вписванията. Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 296 от 31.01.2020 г. по в.гр.д.№ 4155 от 2019 г. на Софийския апелативен съд, ГО, I състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.