6 6 Решение по т. д. № 3174/13 г., ВКС, ТК, І-во отд. Решение по т. д. №3174/13 г., ВКС, ТК, І-во отд. Р Е Ш Е Н И Е № 167 София, 22.12.2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в публичното заседание на двадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА При участието на секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 3174 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител - адв. В. Й. срещу решение № 2141/25.03.2013 г. по в. гр. д. № 6127/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № І-56-173 от 28.11.2011 г. по гр. д. № 2597/2010 г. на Софийски районен съд. С последното са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу [фирма] искове с правно основание чл. 199а, ал. 2 КЗ за сумата 23007,88 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпил риск по договор за застраховка на финансов риск по застрахователна полица № 00080054/ 03.11.2008 г. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 716,09 лв. за времето от 17.04.2010 г. до 07.06.2010 г. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание поддържа основанията за неправилност чрез своя процесуален пълномощник адв. Й. и настоява за отмяна на обжалвания съдебен акт. Ответникът ЗК [фирма], [населено място] в писмен отговор оспорва касационната жалба. Третото лице - помагач Ц. К. не взема становище по жалбата. С определение № 483/12.06.2014 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса, свързан с правата на обещателя - застрахования, по договор за застраховка на финансов риск, сключен в полза на трето лице, в хипотеза на отказ от уговорката в негова полза, и дали застрахованият в този случай има единствено задължение да посочи друго ползващо се трето лице или може сам да поиска и получи застрахователното обезщетение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като обсъди доводите на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, Софийски градски съд е приел, че по застрахователна полица № 000-8054/U1/08-00373/03.11.2008 г. ищецът в качеството си на застраховащ и ответникът в качеството на застраховател, са сключили договор за застраховка със застрахователно покритие - неплащане на вноски от страна на лизингополучателя - Ц. К. по договор за финансов лизинг. Страните по договора за застраховка са включили клауза в полицата, че договорът е в полза на трето лице - [фирма]. В настоящото производство ответникът по иска е въвел правоизключващо възражение за липса на активна материалноправна легитимация на ищеца, като е направил уточнение едва в хода на устните състезания пред първоинстанционния съд, че всъщност претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като се основава на договор в полза на трето лице - [фирма] и последният е легитимиран да иска изпълнение по договора. Първоинстанционният съд, за да отхвърли иска е приел, че право да получи обезщетението по договор за застраховка ”финансов риск - загуба на доходи от договор за лизинг” има третото ползващо се лице – търговска банка [фирма] или уговарящият, т. е. ищецът - лизингодател, но пак в полза на третото ползващо се лице, което не е било изрично заявено, поради което се е мотивирал, че в правната сфера на ищеца не е възникнало притезателно право спрямо ответника за получаване на застрахователното обезщетение. Въззивната инстанция, тълкувайки волята на страните е приела, че е сключен валиден договор за имуществена застраховка в полза на трето лице, както и че за това трето лице се е породило право да иска изпълнение от застрахователя /промитента/ при настъпване на застрахователното събитие /неплащане на 2 и повече лизингови вноски/. Не се е спорило, че лизингополучателят не е изпълнил задълженията си за плащане на повече от две лизингови вноски /март, април и май 2009 г./, че [фирма] е изпратил писмено уведомление до застрахователя в изпълнение на чл. 6.10, б. ”ж”, раздел ІІ Б от Р. споразумение, както и че на 20.05.2009 г. е настъпило застрахователното събитие по застрахователната полица, за което ищецът е уведомил ответника с писмо за образуваната пред него щета. Изпратена е била на 26.03.2010 г. покана за доброволно изпълнение до застрахователното дружество, с посочен седмодневен срок за изплащане на застрахователното обезщетение. Не се е спорило, и че лизингополучателят е върнал лизинговата вещ на 02.12.2009 г. Счетено е, че представените и приети във въззивното производство 3 бр. писма, видно от които [фирма] е заявила, че не желае да се ползва от клаузата в негова полза по посочената полица, биха могли да удостоверят единствено отказа на третото лице да придобие вземането, но не могат да легитимират жалбоподателя /ищеца/ като кредитор на задължението за застрахователно обезщетение, защото вземането в хипотеза на отказ на третото лице не преминавало в патримониума на сключващия договор за застраховка в полза на трето лице. Въззивният съд е посочил, че договорът не губи силата си, само друго ползващо се лице е трябвало да бъде посочено от обещателя /стипуланта/. Или представените пред въззивния съд доказателства биха могли да удостоверят само и единствено отказа на третото лице, но не и да легитимират жалбоподателя като кредитор на задължението за застрахователно обезщетение, доколкото вземането не преминавало в неговия патримониум. По тези съображения, поради липса на материалноправна легитимация на ищеца е било прието, че искът с правно основание чл. 199а КЗ е неоснователен, както и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД. Тези изводи на въззивната инстанция не се споделят от настоящия състав на ВКС, ТК. В съдебното производство ответникът по иска е направил формално възражение за отсъствие на материалноправна легитимация на ищеца и въпреки дадените му указания да конкретизира на какво се основава това негово твърдение, едва след приключване на съдебното дирене и в хода на устните състезания е посочил, че полицата е сключена в полза на трето лице, и че за ищеца липсвал правен интерес от предявяване на иска. В първоинстанционото решение е посочено, че застрахователното обезщетение е дължимо, но предвид съдържанието на договора, третото лице има правото да получи застрахователното обезщетение или уговарящият, но пак в полза на третото лице. Пред въззивния съд, ведно с въззивната жалба, ищецът е представил три броя писмени доказателства от 13 - 19.12.2011 г., приети от съда при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК, от които е видно, че третото лице - банката е заявила, че не желае да се ползва от клаузата в нейна полза, както и че за това обстоятелство е уведомен застрахователят. Тези нови факти, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, сочат на направен отказ от страна на третото лице от уговорката в негова полза. Този отказ следва да бъде зачетен, защото уговорката в полза на третото лице поражда права за това лице от момента на сключване на договора, но има действие от приемането й. Или третото лице в конкретната хипотеза, заявявайки, че няма да се ползва от уговореното в негова полза право, след като законът не съдържа специално правило за определяне на момента, от който поражда действие договорът в полза на третото лице, следва чрез тълкуване съдържанието на чл. 22, ал. 1 ЗЗД да се счете, че този момент може да настъпи и в рамките на висящо съдебно производство. Отказът в случая е едностранно писмено изявление, адресирано до ищеца – лизингодателя /уговарящият /, както и до обещателя /застрахователното дружество /, с което се погасява правото на третото лице да претендира изпълнение по договора. Този отказ е неотменим и придобитото от него право отпада с обратна сила, като уговарящият има право да замени третото лице с друго, а в хипотеза на договор за имуществена застраховка в полза на трето лице, би могъл и сам да получи застрахователното обезщетение /в този смисъл Решение № 219/14.02.2012 г. по т. д. № 837/2010 г. на ВКС, ТК/. С отказа на третото лице да се ползва от облагодетелстващата го клауза, правото остава в патримониума на уговорителя и след като той изрично е заявил, че го претендира, не само с искова молба, но включително и във въззивната жалба и др. писмени документи по делото, сочещи и на писмена отмяна на клаузата в полза на третото лице, нему се дължи присъждане на застрахователно обезщетение по посочената имуществена застраховка. Разбира се в тази връзка не без значение е и формалният характер на застрахователния договор, който е условие за неговата действителност, и изискването за всяко изменение или допълнение, вкл. произтичащо от отмяна на уговорката в полза на третото лице или при отказ, след като е налице промяна, за да породи желаните правни последици, да е извършено в писмена форма, по арг. на чл. 293, ал. 6, във вр. с ал. 1 ТЗ, което е сторено. По този начин визираното правно разрешение е в синхрон и с правния принцип, че когато с предявяване на иск се целят определени правни последици, настъпването на които е обусловено от предхождащо го едностранно волеизявление на ищеца, следва да се счете, че с отправянето на искането до съда е упражнено и разпореденото от закона потестативно право на неговия носител. В подобен аспект е и постановеното в решение № 61/30.04.2010 г. по т. д. № 741/2009 г. на ВКС, ТК, първо отделение в което е прието, че въз основа на приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде уважен осъдителен иск, предявен преждевременно, ако в течение на делото притезанието стане изискуемо. Не е налице идентичност във фактите по съответното дело, по което е постановено решение № 10/10.06.2009 г. по т. д. № 510/2008 г. на ВКС, предвид не само характера и вида на конкретния застрахователен договор, но и с оглед приложимост на чл. 235, ал. 3 ГПК по настоящото дело и отсъствие на подобни данни по другото дело. След като настоящият състав приема, че ищецът е материалноправно легитимиран като кредитор по този договор, неправилни се явяват изводите на въззивния съд за неоснователност на иска по изложените по-горе съображения. Предвид основанието за отхвърляне на иска и отсъствие на преценка относно начина на формиране на застрахователното обезщетение и конкретния му размер, по който въпрос също е имало оспорване и оплаквания във въззивната жалба, обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, за да бъдат изложени съображения, основани на съвкупната преценка на доказателствата по делото. При новото разглеждане на делото да се съобразят и направените пред ВКС разноски за касационното производство /чл. 294, ал. 2 ГПК/. Водим от изложеното, на основание чл. 293, ал. 1, ГПК Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 25.03.2013 г. по в. гр. д. № 6127/2012 г. на Софийски градски съд , ГО, ІІ-Б въззивен състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: