41 Р Е Ш Е Н И Е № 517 София, 24 ноември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 2476 по описа за 2011 година. Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Осъденият П. Й. Б. на 10.08.2011 г. е направил искане за възобновяване на нохд № 3156/09 г. на Районния съд-гр.Плевен, в което е заявил, че „по време на настоящото наказателно производство бях извън пределите на РБългария и нямах възможност да се защитя и размерът на наложеното наказание е частично завишено”. Пред ВКС осъденият и защитата му поддържат искането. Последният представя писмени бележки, съдържащи съображения за наличието на условията на чл.423, ал.1 НПК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на обратното становище – намира, че липсват основания за възобновяване на делото. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда № 325 от 19.04.2010 г. по нохд № 3156/09 г. ПРС осъдил подс.П. Б., за деяние, извършено на 30.01.2009 г., на основание чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.5, чл.194, ал.1, чл.29, ал.1, б.”а” и „б” и чл.54 НК на три години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвора-гр.Плевен при първоначален строг режим. Със същата присъда е ангажирана отговорността и на подс.Т. И., но по чл.195, ал.1, т.5, във връзка с чл.194, ал.1 о чл.55, ал.1, т.1 НК – на три месеца лишаване от свобода, условно за срок от три години. При условията на чл.412, ал.2, т.3 НПК присъдата влязла в сила на 03.05.2010 г. В изпълнение на европейска заповед за арест , на 21.06.2011 г. осъденият Б. е задържан в РГърция, когато и научил за цитирания съдебен акт. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи: Доводите на осъдения, при които той претендира възобновяване на наказателното производство, дават основание да се приеме, че искането е на две основания - по чл.423, ал.1 НПК и по чл.421, ал.3, във връзка с чл.422, ал.1, т.5 и чл.348, ал.1, т.3 НПК. По основанието по чл.423, ал.1 НПК: Искането е допустимо, тъй като е подадено в срок от оправомощено лице. Молителят е задочно осъден, по смисъла на чл.423, ал.1 НПК, тъй като съдебното разглеждане на делото спрямо него е протекло при условията на чл.269, ал.3, т.3 НПК, а от казаното по-горе е видно, че искането е направено в предвидения от закона срок – шест месеца от узнаване на влязлата в сила присъда. По същество, искането е неоснователно. Защитата на осъдения намира, че не са били налице условията на чл.269, ал.3, т.3 НПК, тъй като не е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание. В тази връзка се навеждат доводи, свързани с вписванията в съответната призовка, приложена на л.16 от съдебното дело, а именно, че осъденият не е женен, а в призовката е отразено, че същата е получена от съпругата му. На досъдебното производство осъденият е взел лично участие при извършване на редица процесуално следствени действия – привличане в качеството на обвиняем, разпит в това качество и предявяване на разследването (л.л.44,45 и 55). По реда на чл.219, ал.3, т.5 НПК спрямо него е била взема мярка за неотклонение „Подписка”, като Б. е поел задължение, ако не е под стража, да не се отклонява от посоченото местожителство – [населено място], [улица], без разрешение от органите на наказателното производство и да съобщава всяка промяна на адреса си (л.44). На 09.09.2009 г. в ПРС бил внесен обвинителен акт срещу Б. и И., въз основа на който е образувано посоченото по-горе наказателно дело от общ характер. С разпореждане от 05.10.2009 г. съдия-докладчик насрочил делото за разглеждане на 01.12.2009 г., разпоредил връчване на процесуалните книжа на подсъдимите, ведно с призовки за съдебното заседание. На 22.10.2009 г. съпругата на осъдения – В. С. М., получила преписите от процесуалните книжа – обвинителен акт и разпореждане на съдия-докладчик, както и призовка за съдебното заседание на 01.12.2009 г., със задължение да предаде същите документи на П. Б. (л.16 от съдебното производство). От съдържанието на призовката се установява, че в същата изрично е било разяснено, че на основание чл.254, ал.4 НПК делото може да бъде разгледано и решено в отсъствие на Б., при условията на чл.269 НПК. От този момент до приключване на делото пред ПРС, Б. не е намерен на посочения от него адрес, по данни на съпругата му (л.23) - работел в [населено място], не се прибирал в [населено място]; проведеното местно издирване не довело до установяване на местоживеенето му (л.26 и 47). Отклонението от взетата спрямо него мярка за неотклонение „Подписка” предопределило изменението и в по-тежка, а именно „Задържане под стража” – с определение от 12.02.2010 г. на ПРС (л.28), а невъзможността за изпълнение на това определение - обявяването му за общо държавно издирване с телеграма от 05.03.2010 г. На 19.04.2010 г. (л.49) при условията на чл.269, ал.3, т.3 НПК ПРС дал ход на делото и го приключил със спомената по-горе присъда. Възражението, свързано с вписването в призовката на съответна връзка между него и получателя й, не държи сметка за това, че изясняването на същото обстоятелство не може да се постигне в настоящото производство, в което поначало не се събират доказателства. Оспорване на частта от съдържанието на призовката, на която е поставен акцент от защитата на осъдения, е възможно, с оглед на приложението на чл.422, ал.1, т.3 НПК, очевидно само пред органите на прокуратурата. При така констатираното, съдът по същество е имал основание да даде ход на делото при условията на чл.269, ал.3, т.3 НПК, тъй като подсъдимият е бил редовно призован, не е посочил уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл.254, ал.4 НПК. По основанието по чл.421, ал.3, във връзка с чл.422, ал.1, т.5 и чл.348, ал.1, т.3 НПК: В тази част искането е допустимо – постъпило е в срока по чл.421, ал.3 НПК; направено е от правоимащия и с него се атакува акт от кръга по чл.419, ал.1, свързано с чл.420, ал.2 НПК. По същество искането на осъдения е неоснователно. Молителят възразява явна несправедливост на наложеното му наказание, като иска намаляването му. Видно от мотивите на първоинстанционната присъда, наказанието на Б. е индивидуализирано при условията на чл.54 НК – в рамките на предвиденото от закона наказание – за инкриминираното престъпление по чл.196, ал.1, във връзка с чл.195, ал.1 НК – лишаване от свобода от три до петнадесет години, като очевидно на осъдения е наложено наказание в размер на възможния минимум, а именно – три години лишаване от свобода. Намаляване размера на наложеното наказание е възможно само при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, което предполага наличието на условията за това, а именно – многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Данните по делото, указващи на степента на обществена опасност на конкретното деяние и деец, не дават основание да се приеме, че е налице която и да било от предпоставките за приложението на института на смекчената наказателна отговорност. Не се установяват многобройни, нито изключителни по своя характер обстоятелства. Още по-малко може да се твърди, че най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Молителят е осъждан с двадесет влезли в сила присъди, като предмет на повече от половината от тях са престъпления против собствеността. Тези от тях, които не обуславят квалификацията на инкриминираното по настоящото дело, правилно са били съобразявани като отегчаващи отговорността на дееца. Причините за извършване на престъплението, ценени от решаващия съд като смекчаващо отговорността на Б. обстоятелство, обективно не съставляват изключително такова, по смисъла на чл.55, ал.1 НК. По идентичен начин стоят нещата и с размера на предмета на престъплението, който сам по себе си и свързано с казаното дотук не дава основание за друг извод. Определеното наказание е съответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. При тези съображения искането на осъдения Б. за възобновяване на наказателното дело следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното на основание чл.424 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Й. Б. за възобновяване на нохд № 3156/09 г. на Районния съд-гр.Плевен при условията на чл.423, ал.1 НПК и тези по чл.421, ал.3, във връзка с чл.422, ал.1, т.5 и чл.348, ал.1, т.3 НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: