Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  555   София, 14 януари 2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България,второ наказателно отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и осма година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Гроздан Илиев   ЧЛЕНОВЕ :  Елена Авдева   Биляна Чочева   при секретар К.Павлова .......................................и в присъствието на прокурора М.Велинова ....................................  изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 528 /2008 г.   Производството по делото е образувано на основание чл. 349 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия В. И. С. против присъда № 158/09. 09. 2008 г. по внохд № 53/2008 г. на Хасковския окръжен съд. В жалбата се сочи, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като съдът не е взел всички мерки за разкриване на обективната истина и не е формирал вътрешното си убеждение в резултат на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В резултат на тези нарушения не е спазен и чл. 301, ал. 2 от НПК, тъй като не са налице нито преки, нито косвени доказателства, уличаващи подсъдимия в извършване на престъплението, за което е осъден. На следващо място се изтъква, че присъдата е необоснована, тъй като противоречи на събрания доказателствен материал. Съдът е кредитирал показанията на пострадалия въпреки заключението на експертите за свидетелската му непригодност. Не са обсъдени различията във разказаните от него версии на деянието и не е взето становище по тяхното противоречие с показанията на брат му, свидетеля М. В жалбата се заключава, че като резултат от изброените процесуални нарушения съдът е допуснал нарушение на материалния закон и е признал подсъдимия за виновен, макар той да не е осъществил обективните и субективни елементи от съставите на престъпленията, за които е осъден. На следващо място жалбоподателят аргументира явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като то не съответства на обществената опасност на деянието и дееца. В заключение се отправя искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, при което да се отстранят допуснатите процесуални нарушения.   Представителят на прокуратурата пред касационната инстанция пледира за оставяне на жалбата без уважение.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното :   Районният съд в гр. Х. с присъда № 55 от 24. 01. 2008 г. по нохд № 720/2006 г. признал подсъдимия В. И. С. ·        за виновен в това, че на 17/18.08.2005 г. влязъл в чуждо жилище нощем, като употребил сила, поради което и на основание чл. 170, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване отложил за срок от три години ·        за невинен в това, че на 17/18.08.2005 г. в гр. Х. извършил полово сношение с лице от същия пол - А. С. Й. , на 19 години, като употребил сила, поради което го оправдал по обвинението по чл. 157, ал. 1 от НК   Окръжният съд в гр. Х. с присъда № 158 от 09. 09. 2008 г. отменил първоинстанционната присъда в оправдателната й част, вместо нея признал подсъдимия за виновен по чл. 157, ал. 1 от НК и му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определил на подсъдимия общо наказание за двете престъпления в размер на по-тежкото от тях – две години лишаване от свобода и на основание чл.66, ал.1 от НК отложил изтърпяването му за срок от четири години.   Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения :   Преди всичко се налага изясняване на параметрите на касационен контрол, тъй като в жалбата се навеждат доводи за необоснованост, която, както е известно, не е сред касационните основания на чл.348, ал. 1 от НПК. Ето защо настоящият състав няма процесуално основание да се произнесе по повдигнатите въпроси относно доказателствената подкрепа на фактическите съждения на въззивния съд. Касационната проверка е съсредоточена върху правилното приложение на закона в рамките на приетата от съда фактическа обстановка и върху спазването на процесуалния ред за формиране на вътрешното убеждение на съда. Останалите оплаквания на касатора са допустими, но, разгледани по същество - неоснователни. Твърдението на жалбоподателя, че съдът е пренебрегнал данните в заключението на комплексната съдебна психолого - психиатрична експертиза и е кредитирал показанията на пострадалия – свидетеля А въпреки психическите му отклонения, се опровергава от съдържанието на експертното заключение. Въззивната инстанция е отстранила пропуска на първоинстанционния съд да провери свидетелската годност на пострадалия. Тя назначила и изслушала мнението на вещи лица - психолози и психиатри, след което стигнала до правилния извод, че А. С. Й. , въпреки умерената му умствена недоразвитост, притежава способност да разбера смисъла, значението и последиците от насилствено извършения полов акт и да възпроизведе основния факт на извършването му. Експертизата не е намерила основание да свърже пресъздаваните от пострадалия основни факти / сексуалния акт и дееца/ с болестни преживявания или външни внушения. Менталният дефицит на свидетеля оказал влияние върху прецизните детайли и последователност при описанието на извършеното посегателство, което дава отговор на изтъкнатите от жалбоподателя непълноти и противоречия в показанията му.   На следващо място не е вярно оплакването, че съдът не е взел становище по липсата на пълно съвпадение между показанията на пострадалия и тези на неговия брат- свидетеля М. На л. 3 от мотивите към присъдата / стр. 75 от досието на делото/ втората инстанция е дала убедителен отговор защо кредитира частично показанията на М. Й. , аргументирайки се със стресовата ситуация и обстоятелството, че свидетелят възпроизвел разказаното от брат му . Атаката на жалбоподателя срещу надеждността и обективността на свидетелите Й пренебрегва сериозната аналитична дейност на съда по проверка на досотверността им, която не се изчерпва единствено с експертното освидетелстване на А. Й. Въззивната инстанция е ситуирала показанията на тези свидетели в контекста на целия доказателствен материал, при което е установила, че той еднозначно и непротиворечиво ги подкрепя. Данните от медицинската експертиза за уврежданията в аналната област на пострадалия, веществените доказателства с биологични следи с възможен произход от подсъдимия, както и показанията на останалите свидетели, възприели пострадалия непосредствено след деянието, са в синхрон с разказаната от него версия. Обобщено, съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила при проверката и обсъждането на доказателствата и доказателствените средства и вътрешното му убеждение е изградено при обективно, всестранно и пълно изследване на всички релевантни обстоятелства. Установената фактическа обстановка е съставомерна по повдигнатите обвинения и не подлежи на инстанционна ревизия.   Не може да бъде споделено и оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Не е налице очевидно несъответствие между наказанията, наложени на подсъдимия от една страна и обществената опасност на деянията и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от друга. При индивидуализацията на санкциите съдът е подложил на внимателна преценка относителната тежест на всички обстоятелства по чл.54 НК, които имат значение за определяне на обема на наказателната принуда. Правилно са дефинирани като смекчаващи отговорността обстоятелства добрите характеристични данни и чистото съдебно минало на подсъдимия, а като отегчаващи – високата степен на обществена опасност на конкретните престъпления, извършени с изключителна дързост и засягащи социално силно уязвима и намираща се в неравностойно положение личност. Общото наказание, определено по реда на чл. 23, ал.1 от НК е близко до легалния минимум, предвиден за по - тежкото престъпление, а изтърпяването му е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Липсват основания за по-нататъшното му намаляване, тъй като смекчаващите отговорността обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни, за да обусловят приложението на чл.55 от НК , още повече, че не може да се направи заключението за несъразмерност и на най-лекото,предвидено в закона наказание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение ,   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 158/09.09.2008 г. по внохд № 53/2008 г. на Хасковския окръжен съд. Решението на подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.