О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 46 гр. София, 18 юни 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря.............................. с участието на прокурора Гебов като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 345/20 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 354, ал. 6 от НПК. Образувано е по частна жалба на Ц. С. Т. срещу разпореждане от 23.04.2020 г. на съдията-докладчик по внохд № 434/19 г. по описа на Окръжен съд-Хасково, с което е била върната жалбата срещу въззивното решение. Представителят на ВКП изразява становище, че разпореждането на съдията-докладчик е правилно, тъй като атакуваният с касационната жалба акт не подлежи на проверка от В КС. ВКС-първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и атакувания съдебен акт в рамките на правомощията си намери следното: Частната жалбата е неоснователна. С присъда № 40 от 30.05.2019 г. по нохд № 77/19 г. Районен съд – Хасково е признал подс. Ц. С. Т. за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.А и Б от НК и му е наложил наказание от четири години лишаване от свобода. С решение № 35 от 19.03.2020 г. Окръжен съд – Хасково е изменил присъдата, като е увеличил размера на наказанието от четири на шест години лишаване от свобода, потвърдил е присъдата в останалата и част. Осъдил подс. Т. да заплати направените по делото разноски пред ОС-Хасково. Със същото потвърдил определение, постановено по реда на чл.306, ал.1, т.3 от НПК от 2.07.2019 г. по нохд №77/19 г., с което е приведена в изпълнение неизтърпяната част от наказанието, наложено по нчд № 160/18 г. на ОС-Враца от четири месеца и дванадесет дни лишаване от свобода, по което на основание чл.70, ал.7 от НК е условно предсрочно освободен, като постановил отделното изтърпяване. На 8.04.2020 г. от подс. Т. постъпила касационна жалба срещу въззивното решение. С разпореждане от 23.04.2020 г. жалбата е върната, тъй като според съдията-докладчик съдебният акт /в неговите две части/ не попада в категорията актове, подлежащи на касационен контрол, изрично посочени в чл.346 от НПК. Касационната инстанция прецени, че атакуваното разпореждане е постановено в съответствие с процесуалния закон и следва да остане в сила. Разпоредбата на чл.346 от НПК ясно очертава вида на съдебните актове, за които е допустимо провеждането на касационен контрол. Изменителното решение на окръжния съд, с което е увеличен размерът на наложеното наказание, както и в частта, с която се потвърждава определение, постановено на основание чл.306, ал.1, т.3 от НПК във вр. чл.70, ал.7 от НК не са от кръга съдебни актове, подлежащи на касационна проверка по аргумент на чл.346, ал.1, т.2, т.3 от НПК. По тези съображения и на основание чл.351, ал.6 от НПК ВКС-първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 361 от 23.04.2020 г. на съдията-докладчик по внохд № 434/19 г. по описа на Окръжен съд – Хасково. Определението е окончателно . Председател : Членове : 1. 2.